Мартенски бебчета 2027

Запис от мен! Мерси за темата Pineapple и честита бременност.

Вчера разбрах, че съм бременна, 4 дни преди цикъл. Термин за началото на март, знам си овулацията и не очаквам изненади (8 март). Получи се от втори месец опити и макар за мен да е трето дете, все още не мога да го осъзная.

Ще се радвам да обменяме информация, положителни емоции и дори да си мрънкаме заедно в тази тема.

На 28 съм, двете ми деца са момиче и момче на 7 години и на 1г8м. Имам доста помощ от мъжа ми и баби и дядовци, но съм много притеснена как ще се оправяме с 3. Най-вече ме тревожи как ще имам време за всичко и как ще разпределям вниманието между 3 малки човечета. Ще имаме ученичка наесен, а аз искам след майчинството да сменям работа, нямам планове да карам 2-3 години майчинство. Но не знам с 3 как ще процедираме изобщо. Прехода между 1-2 деца беше много труден за мен, може би и заради по-голямата разлика. Винаги сме искали 3 обаче и никога няма да има подходящ момент, а искаме да растат заедно. Много въпроси, много вълнения… надявам се да ги нищим заедно.

Всичко ще бъде наред ☺ ние нямаме помощ, живеем в София, а бабите са в провинцията, но за сега нямаме притеснения, ще видим когато ни дойде до главата

Тихичко се записвам и аз за темата и много се надявам и вярвам ,че всичко ще е наред с бебенцата. Второ дете ще ни е. Вчера видях двете чертички , макар и втората много бледа. Днес отново се повтори много бледа, а трябва да ми дойде чак в сряда ,та е очаквано. Кръвен няма да правя, не съм правила и с първото дете. Усещам си вече някакви промени - адски ми е подут корема, гърдите са ми напрегнати. Мисля в сряда като не ми дойде 😃 да пиша на гинеколожката и след 2 седмици да ходя на преглед вече за установяване. Айде чакаме и други бъдещи мами да се включат ☺️

Момичета, разтопихте ми сърчицето с тази тема, миналата година по това време беше едно дебнене на овулация, а сега мартенчето ми спи сладко в другата стая. Аз съм с две момчета мартенчета с разлика две години без четири дни. Минавам само да ви честитя и да ви пожелая лека бременност, леко раждане и здрави бебчета на финал! 🩷🩷🩷

Мама, на мен също се очаква да не ми дойде във вторник или най-късно сряда. И аз още не смея нищо да запазвам, ще чакам малко време да мине. Имам много леки симптоми, но ако не знаех, че съм бременна и ако ми беше за първи път, нямаше да ги свържа с бременност. Този път почти нямам болки в кръста, както при предишните ми бременности, но то има време тепърва за симптоми. Дано само всичко да е наред!

Venom. Ще си покаже, само чакаме засега ,но няма да правя повече тестове. Този път с втора бременност и за прегледа ще изчакам поне две седмици ,за да има какво да се види. Обаче защо ли си мисля,че сме били в групата за ноемврийчета заедно 😃 много ми е познат никнейма ти 😊😃

Привет и от мен!

Аз видях втората черта още във вторник миналата седмица , когато трябваше да ми дойде. В следващите дни чертите вече ставаха по-наситени от контролните, та не съм пускала кръвен . Голям шок! Живот и здраве второ дете ще ми е, като първото е пак мартенче, на 5г. Бях в  с теста , тъй като имах типични пмс , а предния път липсваха , когато видях двете черти, и очаквах менструация реално.
Имам чувствителност в гърдите, и на моменти усещане за опъване в матката или в ляв яйчник(от където беше овулацията, усещам я). Терминът е за съвсем началото на Март, а първото ми мартенче е овенче, малко по-късен Март. Всички вкъщи сме пролетни чада общо взето и да натоварени два месеца ,явно ще стават само по-наситени!

Честно казано, планувана бременност беше , но така спекох като видях теста, че не съм на себе си от тогава. Плача сутрин и вечер и си загубих съня . Изпитвам вина към първото си дете, което е страхотно , мило, нежно и толкова добро и послушно от бебе. Не съм имала нощ, в която то да се буди от ден 1 още в болницата . Беше unicorn baby буквално , без колики и супер спящо и спокойно , та до днес. Навсякъде отнася комплименти колко е страхотно и добро.
Пътуваме си по цял свят тримцата и въобще така сме се стиковали във всичко.. Някак с първото дете късметът беше с нас и запазихме животът си какъвто беше , само че стана оше по-хубав, защото споделяме всички неща с детето. Излизаме , пътуваме, обикаля институции с нас, когато се налага . Сами с мъжът ми си гледаме детето, без помощ, но никога не сме имали проблеми с това. А сега просто изпадам в тих ужас в какво се забъркахме! Тъкмо ни е спокойно, че не гоним вечерен час, няма бебешки режим за спазване и си ходим където искаме с детето вечер, тъй като е от поспаливите и наваксва лесно до късно сутрин или на обяд . Мислих, че ще се радвам на бебе, от толкова време се подготвя е и говорим, а съм кълбо нерви и плача за голямото си дете, дали ще имаме същото време заедно  и връзка помежду ни и после. Такава вина, такъв страх , че не е истина.
Има ли други изперкали като мен ?

Честито! Ние също пътуваме с първото ни дете още откакто беше на 2 месеца извън България, та вярвам че всичко е въпрос на желание на родителите и малко повече организация. Всичко ще бъде още по-хубаво от преди, защото семейството ни ще е пълно, завършено и ще споделяме още повече моменти заедно, здраве само да има
Насладете се на момента и не изпитвайте вина, дарявате голямото ви детенце с другарче за цял живот.