Аз като малка съм била постоянно болна.Ами и до ден днешен съм същата.Което означава,че не е съвсем така,че после няма да боледуваш.
И подкрепям Ню,като казва,че така се образуват хроничните болести.От това мое сблъскване с болестите като малка,ми остана хроничен отит,последван от скоро и със световъртежи.
Синът ми е в 3 -ти клас вече.Пробвах да го давам на детска градина.Ами на третия ден е болен.Направих няколко опита,но се отказах.Предпочетох да си го гледам в къщи,отколкото да му градя имунитет в градината.Виждала съм ,как майки дават шишето с антибиотика на госпожата.Ами ставало ми е много криво.Защото ,ако някои деца изкарват по-леко и на крак болестите,моето не е от тях.
Синът ми както споменах е вече 3-ти клас.Ами да чукна на дърво освен от гърло,от друго не ми се е разболявал. И това се дължи на факта,че през всичките години съм му ограничила до минимум контактите с болни деца.Аз смятам,че след определена възрат(7 год.)децата боледуват по-малко.Така,че ние минахме определената възраст,и се радвам ,че съм предпазила детето си от тровене на организма му с многото лекарства,ако се водех на принципа,че за детето е по-добре да не се пази от болни хора.
Може би съм от майките нервачки,които детето им да кихне и изпадат в нервни кризи,но това съм си аз.И не мога да се променя!И не ме интересува как е в Дания ,Германия или Сомалия.Това изобщо не ми променя гледната точка.Просто съм гледала да предпазя детето си,по простата причина ,че аз съм живият пример,че това не е съвсем така.