АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР-обединена тема 2

Ооо, Деси. Дано да зарастне бързо и хубаво.
Моя има огромен белег на едната си ръка, от страната на вената.
Ама той сам, не можал да отвори вратата на втория етаж да излезе и счупил прозореца.
Няма никакъв инстинкт за самосъхранение. Веднъж мина през стъклото на холовата врата,
слава Богу без последствия.
Едно време мъжете гордо са си развявали белезите, даже лекари са правели белези,
имитация на белег от шпага например.

Това за разбирането и говоренето. Хммм Ами, че при нас е точно така. Мири изобщо не говори, диалог не се получава. Само аз говоря, казвам нещо той го изпълнява. За повечето неща разбира какво му говоря и всичко изпълнява. Но ако е нещо ново като заповед не го разбира. При нас е важно първо да осмисли действието, за да го свърже с думата. Примерно да му кажа Мири, дай пепелника!, ами няма да го донесе, защото не знае какво е пепелник /а и ние баш не го ползваме/, но ако му кажа: Мири, дай пепелника! и го заведа дотам и му натъртя, че тази вещ която му показвам е пепелник и чак тогава разбира. За следващия път вече знае. Иначе ако го пратя да занесе нещо на някой си - прави го.
Абе изпълнително ми е детето  
При нас единствените смислени   думи които казва са "па-па", че е гладен, ДА натъртено, че е иска вода, ТАААА, когато ще става от леглото /т.е. ставам казва/, ПА, когато падне. Май, че е само това. Иначе има един постоянен негов си монолог, пей си нещо си, изразяващо се много често в бъдя-бъдя-бъдя.
А сега се сетих - като иска да му казвам думички от някое списание примерно, ми сочи и казва ТА, т.е. това. Аз казвам думичката и той преминава на следващата картинка. Правила съм си експеримент да кажа друга дума  , ами не. Докато не кажа правилната  ми казва ТА  и стои на картинката. Честит празник на всички дечица. Да ни растат здрави и много, много щастливи  

Деси, пропуснах да похваля и твоя син, вниманието ми беше насочено помече към злополуката. Това с имитацията е супер, това е начина.
Честит празник на дечицата! Моята щерка не го осъзнава, вчера бяхме на тържество, тя си изпи фантата и нищо друго не я интересуваше. Така че си тръгнахме.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И НА НАШИТЕ ДЕЦА!Те са щастливци защото ние повече от всички други "нормални родители"търсим какво ги радва и прави щастливи ,и това че не чувстват общоприетите празници по общоприетия начин нека не ви натъжава.Те са щастливи по свой си начин,ние не го разбираме и приемаме и се стремим да ги вкараме в нашия свят.А той не е толкова добър.Повече ние страдаме,че децата ни не са като другите,а това е мъчение и за нас и тях.Вдигнете глава и не сравнявайте нашия живот с живота на който и да е друг-той е такъв какъвто е и да не го приемаме само ни кара да страдаме.Пожелавам ви любов която да дарите на специалните си деца,-те ще я почувстват,любов дарете и на себе си-обичайте се заслужили сте си го.Според мен ако не разбира,детето никога няма да проговори-ще издава само нечленоразделни звуци.
Поздравявам всички дечица и техните родители с постиженията!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ДЕЧИЦА И ОТ МЕН!


Гери, абсолютно съм съгласна с теб. Моята дъщеря е щастливо дете, въпреки че не може да говори добре, не играе с кукли, не знае какъв празник е днес .... и т.н. неща на които се радват "нормалните деца". Нещастни сме / понякога / ние родителите, че нашите деца са различни, но повече от всяко друго дете ежедневно те ни даряват с любовта си и това ни дава сила да продължим напред.

Желая на всички деца и техните родители много любов и щастливи мигове!

 Деси, Десиии, милата тя, мога да те разбера какво си преживяла. Всичко да мине нормално, да няма белези.

А относно разбирането от детето за това, което му се говори, считайте, че ще почне и да избълва думичките.

Много сте прави и двете. Не знам защо си мислим че щом детето е с някакъв вид затруднение, то е много нещастно. Но честно казано, като се замисля за децата, които са имали проблем от аутистичния спектър и с които съм работила, не се сещам за нито едно от тях, което да може да се нарече нещастно. Родителите -да, много често,но не и децата. Проблемът е, че когато пораснат, могат да останат аутсайдери, но аз познавам големи аутисти (над 20 г.), които винаги си намират заниманията, правещи ги щастливи.
Това категорично не значи, че децата трябва да се оставят така, без никаква помощ.
Даже диагнозата да се бави, да е неясна, винаги трябва сериозна работа.
Наистина разбирането на езика е от изключителна важност. Няма смисъл детето да въпроизвежда чутото без да разбира какво казва. Ехолалията и без това си я имат, не трябва да се поощрява, а точно обратното - да се създават ситуации, в които детето да е принудено да използва дума или думи, за да поиска нещо.
Подражанието от своя страна е необходим етап в развитието на всяко дете, но пак трябва да е на място, т.е. детето да каже "бау-бау" когато види куче щом сте му показали как прави кучето, а не както си стои ей така просто  да започне да повтаря чутото по рекламите. При ГРР това е една от най-големите трудности и машиналното възпроизвеждане не е добре да се поощрява, колкото и усилия да струва това на родителите.
Разбира се, в програмите има представена някаква последователност, но като чета за вашите деца, няма нито едно от тях, което да не може да разбере ежедневна инструкция (макар че доколкото разбирам,не винаги я изпълняват).
Ето някои 'хватки', които са сработвали при голям брой от децата ми:
- Когато сте доволни от детето и искате да го наградите, карайте го само да отиде и да си вземе наградата. Добре е да обясните на детето защо получава награда,например: "Гери говори хубаво,бравооо, мама се радва.Гери,иди да вземеш сладоледа от кухнята" (Това е само пример. Всеки преценява как е добре да говори на детето,за да го разбере).
- Когато детето започне да се занимава с любимо нещо,което изключва намеса на други хора (дори и вашата), проявете интерес като останете там, до детето,без да се намесвате. Нека постепено свикне с присъствието ви. Това може да продължи дълго време, защото се налага понякога да сте заедно половин минута-детето бяга или се дразни. Лека-полека увеличавайте времето, но не правете нищо. Когато свикне да сте там, опитайте леко да се включите. Например ако гледа любимо филмче и обича да го прави само, може на 1-2 места да имитирате животните от филмчето или да коментирате кратко и ясно някое действие. Важно е детето да разбере че споделяте неговия интерес. То трябва да се научи на съвместни дейности с вас.
Ох,много дълго стана,сори.

Днес бяхме за 1 път на логопед и тйа ми даде тази страница разгледаите я
може и да се регистрирате на фрее триал
http://www.autismpro.com/index.php
помага за изготвяне на програма и има малки клип4ета които показват по какав на4ин се работи и примери дадени

Разгледах сайта, по-късно ще опитам да регистрирам

2-3 дни ще съм в София и смятам да изнахалствам - ако имам малко свободно време, ще се появя в центъра за работа с деца аутисти, щат ме или не щат ме  Ха дано не ми излезе крива сметката  Ще направя заклинание.

(Като бях малка, разпространеното заклинание беше "Магия-фъшкия", докато не ни светнаха какво значи второто, хехехе)

Zara, успех!!! Мисля, че ще им е приятно

 Браво за успехите на  дечицата.Все хубави неща да се чуват...
А раненките да оздравявят бързо!
Да ви похваля и Давид.От известно време ме учудва с говор,с пеене и с държание.Писах в общата тема за това.Започна да говори доста неща.Показва предметите с пръстче и ги назовава.Гледа с интерес книжките и посочва познатите картинки.А само да му запея песничка,веднага я повтаря,думите не се разбират много,но мелодията е точна...всички у дома сме смаяни...не знам какво да кажа.Явно диетата "си казва думата".Голяма заслуга има училищната психопедагожка...Занимава се много с Давид.Добре му влияе и играта с кучето.Вече мога да кажа,че не я измъчва както по-рано...то и тя е по-голяма и не се дава.Постоянно са заедно и малкия говори най-много на нея-"седни","стани","легни","ела тук"...гушкат се и си играят много хубаво.А миналия ден когато Давид беше с висока температура не свали глава от леглото му...като че ли разбираше,че дтето е болно....
Да ви кажа какво ми е направило впечатление.Когато се прибираме от детската градина вървим по един и същ маршрут...искам да го променя ако имам пазаруване до друг магазин например,но НЕ и НЕ...Първо минаваме през парка,през всички люлки и катрушки,винаги по един и същ начин...След това тръгваме към супермаркета.По пътя се спираме до всъка паркирана кола...и се започва...Форд,Ситроен,БМВ,Сеат и т.н знае ги повечето...Стигаме до магазина.Минаваме от страничния му вход защото там има плъзгаща врата,на която стоим 10 мин. и асансьор...и там сме редовни посетители.Вземаме количка и започва пазаруването.Винаги по един начин-хляб,плодово мляко,сок и бонбони...винаги едни и същи...не иска да ги сменяме.На всички продавачи се казва Hola y Adios...Накрая отиваме на НАШАТА каса и сами подреждаме продуктите на лентата.На едно и също място по пътя за дома пием вода...Аз съм за него МАМИ ...най-после,а той се казва ДОДО

Zara,успех в София
Фриг,видях сайта,интересен е,не съм го разгледала подробно...дано и бЕзплатния му вариант предлага полезни неща

Боже, все едно описа моето дете. И ние почти винаги караме по един и същи маршрут. Ако реша да го променя или съкратя някоя от "забележителностите" по пътя, следва рев до дома.
Като излезем в парка, обратния път е следния. Вървим по един и същи път /нищо че има и друг/, влизаме в магазин - не е задължително нещо да купувам слава богу. Оттам минаваме през един магазин с ресни на вратата, за да минем няколко пъти през тях. Оттам в детската и обикаляме абсолютно всичките пързалки преди да си тръгнем /голям им е фен/. Оттам по възможно най дългия път се прибираме у дома.
Защо ги повтарят тези неща? Нещо заучено ли е. Защо не искат да се променят навиците им?
 Чудя се защо като е толкова добър имитатор не реши да ме имитира и като му говоря. Ох, много въпроси имам на които едва ли някой може да ми отговори.
А иначе разбира като му говоря. Не всичко, но повечето неща на които сме наблягали ги знае. Вещите и предметите, които използваме във всекидневието ги познава като му ги кажа, но той самия не ги назовава 

това с маршрута и необичането да се изменя ежедневието до най-малката подробност е един от признаците на аутизма... а защо го правят - един Господ знае.
Аз да ви кажа, почнах да си мисля, че при нас проблема с дрехите е точно такъв. Просто не иска да  му се променя нищо.
иначе ние сме със свалени конци. Има грозен белег. Малкия не гъкна дори докато ги сваляха. Само няколко пъти стисна силно очи - явно го заболя много. Много ме учуди това

А ние сме без татко до понеделник, и естествено лудницата е пълна  Чиниите- мръсните и прането растът неимоверно бързо а аз не успявам да се справя дори пода да забърша... у дома още стоят спагетите по пода от вечерята снощи... как ще бърша с децата довечера незнам...

Ох, ади стига съм ревала. Сори за спама

Деси, защо не включиш децата в почистването  .Това също е терапия на близост с мама, полезно е, възпитателно е.Давай на големия чинийте, на средния прането да слага в пералнята/или да вади/.Кучето за какво ти е, ако не се справи със снощните спагети.Малкия също ще трябва да учавства - дай му микрофон/дезодорант/ да пее или плаче за фон.


Мисля си, че дечицата ги е страх да сменят маршрута и затова карат по познатия.Миналата година не стъпвахме в една градинка в квартала.То и кучетата не ходеха там де.И по телевизията я даваха като пример за мърсотия.Такъв страх изпитваше Мишо от нея, че бягаше и от уличките, които водеха натам.Сега пък нещо му стана и взе да я харесва 

Деси, съжалявам за белега, но както казах и преди мъжете са адски секси с леки белези   .