Момичета и Дами , преди си мислех, че просто нямам воля, че нямам дисциплина, нямам постоянство и т.н...и затова не мога да спазвам диети и режими
Оказа се, че проблемът може изобщо да не е там, където си мислим.
Наскоро попаднах на една книга — „Код на глада“ от Алера Вос. Мисля, че е швейцарка. Видях книгата преди около месец в Ютуб и понеже аз съм от хората, които все са гладни,:blush: реших да я прочета, белким ми помогне.
Не е книга за диети. Не обещава чудеса.
Няма менюта, няма „яж това, не яж онова“, няма мотивационни речи, няма " върни се в детството и си провери травмите"
Но много яко ми пренастрои начина, по който гледам на глада си. Най-вече на това как да различавам истинския си глад от фалшивите сигнали — онези, които идват от навик, напрежение, емоции или просто от това, че мозъкът е свикнал да търси храна като успокоение. Защото аз реално съм имала точно този проблем - не различавах истинския от фалшивия глад.
Книгата е около 100–120 страници, но честно — усеща се като шамар за ума, в добрия смисъл. Все едно че изведнъж проглеждаш.
Само че всяко изречение трябва да се чете внимателно, защото това е пренастройка на ума ...не да се запомни като информация, а да се разбере изречението и да наблюдаваш механизма в себе си . Е, де...не мога да го обясня. Но общо взето не трябва да се помни като информация.
И важно: вътре има предупреждение, че не е подходяща за хора с анорексия, булимия или подобни хранителни разстройства. Така че, ако някой има такъв проблем, по-добре да не я чете изобщо...пише го вътре това.
Но за хора като мен, които просто се чудят защо все посягат към храна, дори когато уж не би трябвало да са гладни — мисля, че може да бъде много полезна. Поне за мене е. Разбира се всеки човек е индивидуален.
Но , честно казано, на мен ми олекна. Поне вече не се обвинявам за глупости, защото ясно си видях проблема . Оказа се, че това с посягането към храна е автоматизъм и може да се прекъсне.
,( А преди време имаше такава книга за прекъсване на тютюнопушенето през пренастройка е на ума )
Ще опитам да кача и снимка на книгата, но не знам, дали ще се получи
Оказа се, че проблемът може изобщо да не е там, където си мислим.
Наскоро попаднах на една книга — „Код на глада“ от Алера Вос. Мисля, че е швейцарка. Видях книгата преди около месец в Ютуб и понеже аз съм от хората, които все са гладни,:blush: реших да я прочета, белким ми помогне.
Не е книга за диети. Не обещава чудеса.
Няма менюта, няма „яж това, не яж онова“, няма мотивационни речи, няма " върни се в детството и си провери травмите"
Но много яко ми пренастрои начина, по който гледам на глада си. Най-вече на това как да различавам истинския си глад от фалшивите сигнали — онези, които идват от навик, напрежение, емоции или просто от това, че мозъкът е свикнал да търси храна като успокоение. Защото аз реално съм имала точно този проблем - не различавах истинския от фалшивия глад.
Книгата е около 100–120 страници, но честно — усеща се като шамар за ума, в добрия смисъл. Все едно че изведнъж проглеждаш.
Само че всяко изречение трябва да се чете внимателно, защото това е пренастройка на ума ...не да се запомни като информация, а да се разбере изречението и да наблюдаваш механизма в себе си . Е, де...не мога да го обясня. Но общо взето не трябва да се помни като информация.
И важно: вътре има предупреждение, че не е подходяща за хора с анорексия, булимия или подобни хранителни разстройства. Така че, ако някой има такъв проблем, по-добре да не я чете изобщо...пише го вътре това.
Но за хора като мен, които просто се чудят защо все посягат към храна, дори когато уж не би трябвало да са гладни — мисля, че може да бъде много полезна. Поне за мене е. Разбира се всеки човек е индивидуален.
Но , честно казано, на мен ми олекна. Поне вече не се обвинявам за глупости, защото ясно си видях проблема . Оказа се, че това с посягането към храна е автоматизъм и може да се прекъсне.
,( А преди време имаше такава книга за прекъсване на тютюнопушенето през пренастройка е на ума )
Ще опитам да кача и снимка на книгата, но не знам, дали ще се получи