Отслабването в периода преди менопаузата е като борба срещу вятъра заради съчетание от хормонални, биологични и социални фактори. Ето основните причини, които затрудняват процеса:
1. Хормонален дисбаланс
Естрогенов доминанс или спад: Колебанията в нивата на естрогена сигнализират на тялото да складира повече мазнини, особено в областта на корема (т.нар. „висцерални мазнини“).
Инсулинова резистентност: С възрастта клетките стават по-малко чувствителни към инсулина, което кара тялото да превръща захарта в мазнини по-лесно, вместо да я използва за енергия.
2. Забавяне на метаболизма
Загуба на мускулна маса (Саркопения): Естествено след 40-годишна възраст започваме да губим мускулна тъкан. Тъй като мускулите изгарят повече калории от мазнините (дори в покой), тяхното намаляване забавя общия метаболизъм.
3. Стрес и сън
Кортизол: Хроничният стрес и безпокойството повишават нивата на кортизола, който директно насърчава натрупването на мазнини около талията.
Липса на сън: Промените в съня (често причинени от нощно изпотяване или тревожност) объркват хормоните на глада — грелин (който ни кара да ядем) и лептин (който ни казва, че сме сити).
4. Диетични предизвикателства
Задържане на течности: Промените в прогестерона често водят до подуване и усещане за тежест.
Емоционално хранене: Резките смени в настроенията могат да доведат до по-често посягане към въглехидрати и сладки неща за бързо успокоение.
Създадох тази тема, за да се подкрепяме и да не се отчайваме. Аз боря едни 10 кг. Висока съм 160 см и тежах 86 кг, на 52 години съм в момента. На диета съм от 1200-1300 калории дневно от близо 2 години. Стигнах 62 кг и после рязко качих до 69 да не кажа 70 кг. Ходя и по 10000-11000 крачки дневно, спя доста, стрес почти никакъв НО килата не спадат и са закотвени. Не се отказвам въпреки всичко ама си е гадничко да е виждаш ефект от усилията, които полагаш.
Ако се припознавате в това, елате да обсъждаме специално отслабването в този така деликатен момент от нашия живот.
1. Хормонален дисбаланс
Естрогенов доминанс или спад: Колебанията в нивата на естрогена сигнализират на тялото да складира повече мазнини, особено в областта на корема (т.нар. „висцерални мазнини“).
Инсулинова резистентност: С възрастта клетките стават по-малко чувствителни към инсулина, което кара тялото да превръща захарта в мазнини по-лесно, вместо да я използва за енергия.
2. Забавяне на метаболизма
Загуба на мускулна маса (Саркопения): Естествено след 40-годишна възраст започваме да губим мускулна тъкан. Тъй като мускулите изгарят повече калории от мазнините (дори в покой), тяхното намаляване забавя общия метаболизъм.
3. Стрес и сън
Кортизол: Хроничният стрес и безпокойството повишават нивата на кортизола, който директно насърчава натрупването на мазнини около талията.
Липса на сън: Промените в съня (често причинени от нощно изпотяване или тревожност) объркват хормоните на глада — грелин (който ни кара да ядем) и лептин (който ни казва, че сме сити).
4. Диетични предизвикателства
Задържане на течности: Промените в прогестерона често водят до подуване и усещане за тежест.
Емоционално хранене: Резките смени в настроенията могат да доведат до по-често посягане към въглехидрати и сладки неща за бързо успокоение.
Създадох тази тема, за да се подкрепяме и да не се отчайваме. Аз боря едни 10 кг. Висока съм 160 см и тежах 86 кг, на 52 години съм в момента. На диета съм от 1200-1300 калории дневно от близо 2 години. Стигнах 62 кг и после рязко качих до 69 да не кажа 70 кг. Ходя и по 10000-11000 крачки дневно, спя доста, стрес почти никакъв НО килата не спадат и са закотвени. Не се отказвам въпреки всичко ама си е гадничко да е виждаш ефект от усилията, които полагаш.
Ако се припознавате в това, елате да обсъждаме специално отслабването в този така деликатен момент от нашия живот.
