Професия учител - 25

При нас питат устно директора дали разрешава магистратура.

Входира се писмено заявление за искане на съгласие. Може да поискат да се приложи уверение от унивеститета, че студентът е записан. Ако работодателят откаже:

Неплатен отпуск на учащи се

Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите по чл. 169, ал. 1 имат право и на неплатен отпуск в следните размери:
1. за подготовка и явяване на изпит - до 20 работни дни за учебна година;
2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за подготовка и явяване на приемен, на зрелостен или на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или дипломен проект в средни учебни заведения - до 30 работни дни;
3. за подготовка и явяване на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или на дипломен проект във висши учебни заведения - до 4 месеца;
4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за подготовка и защита на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка - до 4 месеца.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Неплатеният отпуск по ал. 1 и 2 се признава за трудов стаж.
---
Обикновено задочниците имат очни преди началото на учебната година, по време на ваканции, така че може и да не се наложи да се ползва много отпуск.

Зависи от магистратурата. Аз съм карал магистратура към ВТУ и лекциите бяха в петък, събота и неделя. На мен не ми се налагаше да ползвам отпуск за университета, а ходех в събота и неделя. Семестъра продължаваше около един месец (от ноември до средата на декември най-късно), а след това ни слагаха изпитите. Повечето изпити също бяха в почивните дни.

Благодаря, колеги! Дори и очните да са през уикенда, петък и понеделник ще трябва да взимам отпуска (само пътуването ми е половин ден в посока). През втората година и практически стаж имам в програмата...
Ще пробвам да пусна писмено заявление за съгласие с копие от уверение за записване, за да получа писмен отказ, на базата на който да подавам молбите за неплатен по чл. 171 ал. 2.
В обтегнати отношения сме с ръководството и искам всичко да ми е административно изрядно.

Аз не разбирам каква е логиката да записваш магистратура в задочна или дистанционна форма и пак да те карат да пътуваш за някоя лекция или изпит до висшето учебно заведение, при условие че това изисква време, отсъствие от работни ангажименти и допълнителен стрес. Но, уви, наистина има материал, който не може да се преподаде, ако не е присъствен. Няма да коментирам практиките.
Колеги, вие като кандидатствате за работа, поне връщат ли ви отговор, че не сте одобрени? При мен поне благоволят да го направят, слава Богу.

При задочните форми на обучение винаги е имало периоди на присъствие за обучение, а изпитите са били изключително присъствени.
През последните години с напредването на комуникационните технологии се наложи дистанционното обучение.

Е, покрай ковида, аз изкарах педагогическа правоспособнност съвсем неприсъствено. Съжалявам, че не можех да имам жив контакт с учениците по време на практиката и държавния изпит, но иначе пък съвсем щеше да ми е невъзможно да отделя време.

Здравейте, колеги! Нов учител съм и бих искала съвет.
Имам проблем с ученик от прогимназиален етап. Още преди да започна работа, от ръководството ме предупредиха, че класът е труден и че и други учители имат проблеми с него.
Днес в часа ученикът отново пречеше и се наложи да бъде изведен от часа. Започна да ми се кара, буквално ми изръмжа и зае войнствена/агресивна позиция срещу мен. От ръководството ми казват, че дисциплината в часовете ми куца. Аз не искам да прекарвам часовете в крещене и каране, но очевидно трябва да намеря начин да поставя граници.
Как бихте постъпили вие при такова поведение? Какви мерки работят при вас с подобни ученици?

Това, което при мен работи, е в няколко направления: който започне да говори му даваш думата и го изпитваш. Той нищо не знае и му пишеш слаба оценка. При проблеми с дисциплината пишеш забележка на определения човек и звъниш на родител след часа (в прогимназия работи, в гимназията - не). Щом класът е проблемен, това трябва да помогне.  Бъди уверена, което помага и не им показвай, че са те засегнали. Дори, ако не ги отразяваш, те не го правят толкова. Тяхната идея е да има реакция от твоя страна. Нищо не им казваш, пишеш забележки, изпитваш ги и им пишеш реални оценки и това е.

Да, двойката е кардинално решение. А такова ръководство е неадекватно. Много ме ядосват такива безполезни директори и заместници, които прекрасно знаят какво е положението в класа, знаят, че всички учители имат проблем с определени ученици, и въпреки това продължават да държат сметка на учителя, че дисциплината в часа му куца точно в този клас и да пренебрегват всички сигнали спрямо проблемни ученици.

И какво ще оправи двойката? Сигурно ученикът си е двойкаджия и грам не му пука за броя на двойките му. Родителите сигурно са абдикирали и те - знаят, че детето им е слаб ученик и няма какво да се прави. А колежката ще се скъса накрая да му дава консултации и да пише доклади заради написаните двойки.
В такива ситуации трябва да реагира класен р-л, с обща среща с родител и да се предаде ученика за работа с психолог. Ако всичко това не е задействано вече. Ако пък е - просто му намираш индивидуална работа за през часовете ти, с цел да не ти проваля часа и пак си му пишеш двойката в края на срока. Ако и това не сработва ръководството трябва да се намеси и да привика на разговор родителите с ясни опции.

Задочна и дистанционна форма никога не са били едно и също нещо... Задочното си е присъствено, с намален (обикновено наполовина)хорариум спрямо редовното и сгъстен в кратък период от време а не през целия семестър. Идеята му е да може да се кара от работещи хора, които няма как да са там ежедневно и цял семестър. Но никога не е била изобщо да не се ходи на занятия, независимо от специалността.

В нашето училище при подаване на документи на кандидатите се казва, че в даден срок могат да бъдат поканени на интервю, ако не получат покана значи не са одобрени. Срокът се дава точно - дата и час.
На интервюто за работа (на допуснатите) отново им се казва, че ако получават работата ще им се обадим до определен час, примерно до 15.30 часа. Ако не им се обадим значи не са избрани.
За последното обявено място имахме 68 кандидата, няма как да се обаждаме на всички лично.

С две думи всяваш страх. И под страх интересът и любопитство са убити. За да има дисциплина, трябват правила, изработени от самите ученици. Всяко нарушение да има последствие и да се следва без компромис. Трябва последователност, реалните оценки са задължителни, нужно е търпение, непреклонност и изграждане на доверие. Учениците нямат стабилни граници, те са подрастващи.
Лесно е да им вземете страха и да ги държите на къс пас. Но добрият учител учи и на отношения. Възпитанието на границите и принудителното им налагане са различни неща.
Щом питате тук, значи искате да станете добър учител, желая успех.

Как бихте постъпили вие?

В събота към обяд ми звъни телефона - непознат номер. Вдигам и чувам детски гласове се кикотят:
- Здравейте, госпожо! (Ха-ха-хи-хи)
- Здравей?!
- Аз съм Ваш ученик.
- Кой се обажда?
- Ваш ученик (и се почва от страни "ах-ох-ух" се изреждат още гласове на високоговорителя).
- Кой си?
- Аз съм Д., госпожо. (Ха-ха-хи-хи) Как сте, госпожо?
- Кажи, Д., какво става?
- Нищо, госпожо. Как сте? (Ха-ха-хи-хи и охкане и пъшкане отстрани)
- Благодаря, добре съм. Ти как си?
- И аз съм добре, госпожо.
- За какво се обаждаш, Д., кажи? Ами, да питам как сте.
- Искаш ли да бъдеш изключен от училище, Д.?
- Не, госпожо.
- Тогава не ми се обаждай за такова нещо.
- Добре, госпожо (ха-ха-хи-хи).

Звъня след 10 мин ровене из групи, на майката на Д., която е предоставила невалиден тел. номер в дневника на класа.
- Случайно Д. да е около Вас в момента?
- Не.
- Ами, да знаете, че Д. ми се обади преди малко и така и така... Това и това се чуваше...
- Така ли? Той е излезнал.
- Така. Това поведение е неприемливо. Поговорете с него незабавно.
- Аз ей сега ще говоря с него. Чао...

След още 10 мин ми звъни още един непознат номер:
- Госпожо, извинявайте...

Скарах му се, че това подигравателно отношение ще му донесе изключване от училище, а Д. ми отговаря:
- Добре, госпожо. Може ли да Ви питам нещо по литература?

Там вече ми прегряха бушоните и му се сопнах, че няма какво да ме пита по литература.

Не получих извинение от страна на родителя и това много ме подразни. Колкото и неграмотен да е един човек, трябва да знае да се извинява. Много се чудя в понеделник дали да не го заведа "за ръчичка" при директора и да видя и неговата реакция. Същия този Д., преди няколко дни беше при директора, с крокодилски сълзи, че съученик го бил изнудвал за 5 евро... Шестокласник. Дилемата - да си затворя очите и да го третирам като бебе или да му покажа, че действията имат последствия.

amy_nka, аз не се връзвам на подобни обаждания.

 "Какво изключване, какви 5 лева?..."

Миналата година бяха звънили посред нощ (след 23 ч на колежката и към 1 часа на мен.  Наша ученичка дава номерата на дете от друго училище и то звъни...
Направихме си малко разследване, обадихме се на родителите, предупредихме ги съвсем официално, че ще подадем жалба в полицията и до там беше.