Знам я аз причината, казва се компютър. Дори да му изтекло времето пред екран - защото се налага аз да го ограничавам, ако остане на него, въобще няма да стане - акълът му е все там. Непрекъснато ми обяснява как се програмирало еди-какво си. То лошо няма, ама с мярка.
- Публикувана: 11 май 2007, 16:14 ч.
- Последно мнение: 16 май 2007, 11:52 ч.
Има ли други деца, които не искат да излизат?
Да,от 1-2 месеца насам често се случва с увещания и лек натиск,манипулация и т.н.методи да накарам дъщеря ми/2г.8м./да излезем навън-в парка,дето е под балконите ми.После пък няма тръгване,стоим до последно,всички се прибират,а ние сновем като мухи без глави.
Отдавам го на този пуст бебешки пубертет-всичко да е наопаки на казаното от мен.
Отдавам го на този пуст бебешки пубертет-всичко да е наопаки на казаното от мен.
Споко, явно е в период, в който казва не. Ще мине. Пробвай, шансът да стане е 50:50, но все пак пробвай да й кажеш: Днес няма да излизаме, да видиш дали пък няма да поиска обратното 
Виж,ние нямаме такъв проблем
). Като не остане никакво дете и вече с малко убеждение се прибира. Знам я аз причината, казва се компютър. Дори да му изтекло времето пред екран - защото се налага аз да го ограничавам, ако остане на него, въобще няма да стане - акълът му е все там. Непрекъснато ми обяснява как се програмирало еди-какво си. То лошо няма, ама с мярка.
Вярно, че всичко трябва да е с мярака за компютъра. Имам приятели, на които почти цзелият им тийнейджърски живот премина в чата, прид компютъра. Да, много са добри по информатика, много разбират от компютри, но не това е най-важното. Е, надявам се, че той ще го преодолее