Секцио или по естествен път бихте искали да родите и защо?

Аз родих вагинално. Тъй като ми е тесен таза до последно никой доктор не искаше да се ангажира с мнение как ще бьде по-добре да родя. Аз исках нормално по принцип, но ме беше мнооого страх . Накрая лекарката, която ме израждаше ми каза: нормално, ако се наложи секцио в хода на раждането - само тогава. И съм й много благодарна за това решение. Защото си родих нормално и всичко беше наред. Според мен лекарите са тези, които трябва да определят най-благоприятния начин за раждане във всеки конкретен случай. Друг е въпросът, че има много корумпирани, които препоръчват секциото разади по-високото заплащане.

Секцио бих родила отново, защото с големия син контракциите продължиха повече от 20 часа и чак тогава започнаха да подготвят залата.....

Направо се чудя как не ви заболяха пръстите да се убеждавате едни други защо вагиналното/секциото е по-добър вариант. Живеем сред тонове информация и за двете, имаме възможност да избираме (в БГ), всяка бъдеща майка ще си прецени за себе си кой вариант да избере.

Мисля си, че идеята на темата беше не да се убеждаваме, а да напише всяка една с интерес към темата, как е родила и защо е избрала този вариант

Най-накрая да си дойдем на думата,не мога да разбера какво са толкова против секциото разни майки,които са раждали вагинално и няма как да знаят на практика.Ама в Белгия и Холандия било забранено,е и?

Аз не разбрах какво не може? Секцио по желание ли?

Цензурата заговори Винаги в такива теми се намира по някой който влиза в тази роля и хем се обявява за "свобода на словото и избора",хем се опитват да влизат в ролята на "казах последната дума"-нека всеки пише каквото реши,нали това е идеята на подобни теми,стига да не обижда и да се държи прилично

Добре. Първия път родих секцио, избрах го в последния момент, защото бях уплашена и неадекватна. Не знам защо, до последно мислех, че ще родя сама и изобщо не съм взимала предвид опция секцио, макар че ме предупреждаваха, че след операция на шийката мога и да не успея да родя нормално. Преносвах и след минаване на термина започнаха да ми предлагат стимулация, пазарих се за всеки ден отлагане, преносих една седмица, нямаше никакви признаци, че скоро ще започне раждането, и тога ми прилоша, започнаха да ми онемяват крайниците и устните, а след това и мозъкът. Тъкмо седнахме на кафе с мъжа ми, и аз исках да си поръчам сок, но не успях да се сетя за нито едно название на нито един плод. Все едно ми биха упойка направо в мозъка, така се чувствах. Не можах да говоря, не можах да си събера мислите, от това се паникьосах много, и когато мъжа ми ме закара в болницата, и ми казаха, че ще ме режат веднага, нито имах смелостта, нито физическа възможност да споря. Обвинявам себе си: беше жега, не ми се ядеше последните дни - и почти не ядох, и явно просто не ми стигнаха силите, паднала ми е захарта драстично. Вероятно ако се хранех повече, бих могла да дочакам детето ми само да реши да излиза, защото като го извадиха, нямаше никакви признаци на преносено бебе.  

Следващите пъти естествено бих искала да родя по естествен път, дано да успея. И не защото моето секцио не беше от най-удачните (отваряха ме за втори път след две седмици заради некачествен вътрешен шев и херния като следствие). Имам си по-сентиментални причини. Цял живот гледам по филмите, чета в книгите, а и по форумите, как след раждане майка си гушка току що родено бебенце и колко е щастлива и веднага забравила за цялата болка. Просто и аз искам така! Защото аз този момент съм го пропуснала. Рязаха ме с епидурална анестезия, но когато извадиха бебето и ми го показаха, не можах да го взема, така силно треперех, и ми се повръщаше, и изобщо бях в някаква апатия, че и да можех, ми беше някак си все едно, колкото странно и да звучи...
Много се надявам следващия път да мога да родя нормално, а ако пак не се получи поради някакви причини, поне да дочакам контракции, момента, когато бебето ще е готово да се появи.

Ами по принцип нямам нищо против секциото,стига разбира се да се налага да се прави.Немога да разбера обаче изборът
 "Абе я да ме резнат,че така нищо няма да усетя.Като може така що трябва да се напъвам като магаре?"
Само човек който е минал през операция знае каква е разликата след като веднъж вече са ти разхерметизирали организма.А да се подложиш на това само защото е модерно или по-лесно - ами... ...всеки избира сам за себе си и сам си шета на акъла!
Аз съм избрала естествения начин на раждане.Разбира се се надявам и моля всичко да мине без усложнения и да се справим двамата с бебо добре.

Темата наистина се разви вече в друга посока. Аз се опитвах да кажа, че съм избрала секциото като вариянт по-добър за детето ми, не за мен, но тук явно всеки си чете каквото му е удобно.
Ясно ми е, че родилите по нормален начин се възприемате като героини и затова освен да ви каже едно "Браво", което и вие очаквате, друго вече не ми идва на ум.

И аз виждам нещо такова и ми е мноооого странно, за какво "геройство" говорим само...

Ами,че не е ли?Най лесното нещо ,когато дойде времето за раждане да платиш на някой да те резне. С риск да бъда оплюта ще кажа,че по трудното е ,и същевременно най-естественото да избереш да родиш нормално.

И при двата варианта има болка, рискове и възможни усложнения. Не защитавам нито едното, нито другото, казвам обаче, че целите тези страсти тук са, меко казано, странни. Това, че една жена е избрала да роди секцио не я прави страхлива, да не говорим - по-малко майка от нормално родилата. Да не говорим за това каква героиня е естествено родилата. Какво значение има коя как е родила? Всички имаме глави на раменете си, все пак.
Харесва ми идеята на самата тема - да се сподели коя как, просто за да могат бъдещите майки да попрочетат автентични преживявания и сравнения

Абе хора, как не ви омръзна да пускате такива теми!

Леле, леле, какво геройство виждате в нормалното раждане?! Това е най естественото нещо и изобщо не мисля, че е по- трудно ( ако мине всичко ОК)_. Даже за мен е геройство да родиш секцио. Ако при нормално раждане имаш шанс да се отървеш от всякакви шевове и болки след това, то при секциото това няма как да стане. Един шев ти е сигурен и после месеци го мислиш.

Родих нормално, защото не исках да ме режат. Май повече ме беше страх от операцията. Не беше лесно, но ако имам второ детенце пак бих родила нормално.