Хора пиявици

  • 5 192
  • 146
  •   2
Отговори
# 75
  • Мнения: 365
Понякога си трябва рязко отрязване. Като казвате, че вашия случай е частен, пак реално им давате информация.

Ще споделя и друг подход, но той не върви навсякъде. Да речем, оприличавам го на това когато един гущер си остави опашката и бяга.
Е да, ама ... ей наскоро ми се случи с един явно доста обигран. Колега в съседна област, но реално не съм конкурент. Но нахално се опитваше да разбере дали не съм случайно, да се преструвам видиш ли. Като наблюдавах отношението му, подозирам щеше да се опита да ме клъвне сериозно. Казах само няколко неща с идеята да ме остави намира, включително и общ познат, с който се оказаха в недобри отношения. И си викам, чудесно, ще се разкара бързо,  мислейки ме за отрова. Ми не, задълба като невиждал. Или поне искаше. Пожелах му хубав ден и гледах да се отдалеча бързо.
Още ме е яд на себе си, че и малкото казах, ама минало свършено.

# 76
  • Мнения: 194
TheHotChilli, как удари в 10тката просто, така е. Защото понякога обиграната пиявица скача на открилия се терен да посмуче, например отговорът за къщите би бил:

"Аааа, е то в старата част на града имате ли постоянно питейна вода и има ли вода за градина, защото ни казаха, че в местността имали проблем и т.н и т.н."

Уаууууууу
Реално една пиявица, която е по природа такава, може да смуче отвсякъде.....  И да, много ми е познато, като приключи разговора с таква в теб напира такъв яд, че хубавичко си напълни записите в базата... с твоите данни и ще спретне новите далаверки да си пълни и банковите сметки.

# 77
  • Шоплука
  • Мнения: 3 812
Ивана на какъв учител си попаднала само - учи се на тоя занаят, да измъкваш инфо от конкуренцията си е най-ценното в търговията.
Няма какво да и се сърдиш на жената, напротив, трябва да ги усвоиш тези номера. Такива хора са си даже много ценни.

В работните колективи бъка от всякакви - сега чак за магии не се сещам, но за всякакви опити за подливане на вода има много.
Колкото по-голям е колектива, толкова повече образи има. Но до голяма степен всичко е въпрос на мениджмънт, като има слаб такъв - настава битка между служителите по нивата.
Има такива, които крещят като луди от сутрин до вечер и нагнетяват яко напрежение.
Такива, които най-безсрамно дебнат за добри идеи и ги прилагат като собствени.
Скатавки от всякакви нива, прехвърлячи на работата на колегите, натегачи, такива, които се опитват да си крият грешките или да ги премятат по колегите си, интриганти ...абе като се сетя, цял зоо парк

Най-големите обаче са дългогодишните подмазвачи - ето една лига, дето наистина си трябват сериозни умения. Никога не се издигат по кариерната стълба, обаче така са се окопали където са и ползват благата на това място / включително и всякакви видове кражби/ , така ловко се измъкват от всякакви ситуации, винаги излизат сухи от водата.

# 78
  • Мнения: 24 094
Тъкмо и аз щях да пиша, че социалните умения подлежат на усъвършенстване през целия живот.

# 79
  • Мнения: 16 102
И съм забелязала, че обикновено са разглезени хора, които не са имали много трудности в живота, явно от малко си е свикнало да смуче за по-лесно. Сори, принцеса, ама на моя гръб да идваш да пиеш енергия няма как да стане, и аз искам всичко наготово в тоз живот и като бебе да хленча само.
Има разлика между психопат и социопат. Психопатът се ражда (генетика,мозъчна структура...),социопатът се създава (тежко детство,травма...). Социопатът е импулсивен,често губи самообладание и се бори да задържи работата си. Психопатът е хладнокръвен,съсредоточен и често успява защото е добър в преструването. Психопатът разбира болката ви,но не я усеща. (Така е устроен генетично). Ето защо може спокойно да наблюдава страданието ви и след това веднага да премине към разговор за времето. За него сълзите на другите хора са просто информация. Най-опасната черта на психопата не е жестокостта,а това че изглежда нормален,искрен и дори очарователен,поне в началото. Но и двата типа е по-добре да не ги срещате...

# 80
  • Мнения: 365
Е, тук не говорим за социопат и психопат. Иначе описанията са верни, спор няма. Не съм сигурна обаче, че каквото визираме тук като пиявици е някое от двете, въпреки че и двете състояния имат   богата палитра.

Калина имаше предвид хората, които цял живот се възползват от другите. Ама ако може да им намериш работа, че те милите не могат,  ама ако може да ги ориентираш кое къде е, че те милите не могат да ползват карта. Това са хора, които най-големия им проблем е бил какво мама ще сготви и дали краставиците ще имат формичка на сърчице или звезда. Съответно, като не е това което точно искат, се изпада в дива паника. Това са им били проблемите. И така, когато нещата в живота наистина станат тежки, те психически не могат да се справят с отговорностите като възрастни и чакат някой друг.
Ами ето примерно с по-горе търговията и апартаментите. Защо тази жена не си направи собствено проучване? Ми, защото е по-лесно да си питаш приятелката, която си е била главата в стената години наред, за са се справи напълно сама.
Другото, което съм виждала при някои пиявици е чувството им за превъзходство над останалите, т.е са "специални". И така се стига до ситуации, в които трябва сами да натиснат копчето, да сложат подписа, да вземат решението самостоятелно. Обикновено става или мазало (от което следва естествено оплакването до безкрай) или не го правят. Защото когато нямат никого до себе си да смучат, са страхливци.
Аз така от тези дето изолирах,  ми половината боксуват. Другата живеят на гърба на родителите си и са с мисленето на тийндейдър.

# 81
  • Мнения: 16 102
Пиявицата е социопат. Психопатът не се интересува какво мислите за него – буквално. Той не се нуждае от аплодисменти. Наранява хората защото му пречат или просто ей така от скука. Социопатът е обратното на това...

И еди важен момент: в официалната медицина няма диагноза "психопат".
Най-близкият клиничен термин е антисоциално личностно разстройство. Психопатията не е психоза:тези хора не изпитват халюцинации,не изпитват "лудост". Такива хора отлично разбират какво правят. Но мозъците им са устроени по различен начин.

# 82
  • Мнения: 24 094
Аз не виждам проблем да споделям полезна информация на живо или във форума - дали в публични теми, дали с част от потребителите в отделен канал. Или да питам, да поискам съвет, насока. Така или иначе това е част от ежедневието.
Ако усетя, че някой започва да злоупотребява, да търси информация, но в същото време да задържа такава за себе си, когато е попитан или потърсен - тогава вече набивам спирачки. Писала съм за такава позната, в пряк текст беше казала "аз услуги само искам, не правя". Ами... да, добре, продължавай да искаш, ако е останало от кого.

# 83
  • Мнения: 4 260
И аз съм на мнение, че няма нищо страшно да се сподели опит и информация.
 Форума тук също го доказва, че не е някаква сбирщина от изтрещели мами, а е полезен от споделеното по теми и подфоруми.

Понеже все се спряга Гърция по теми с цените се сетих случка, имам пример с познати преди две-три години ги питам къде постоянно бръмчат за по уикенд, не е ли заето, че тръгват от днес за утре и каква им е точната локация.
И се почва едни обяснения как Маказа е през Каспичан, зарязвам, няма смисъл.

Минава се сезона, идва зима и случайно мъжа ми среща наш познат, който се похвалил, че купил жилища в Гърция за отдаване под наем - айде, стига си работил, идвай, Т се спука миналото лято на всяка свободна дата.

Каквото ми трябва като информация го намирам тук, добронамерено и безплатно.
Ония двамата и единия с апартаментите и другия, нито локация ме блазни, нито глупостите на другите да се крият.

Последна редакция: вт, 21 юли 2026, 13:39 от Щефи

# 84
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 662
Аз не смея да се похваля, че съм се  отървала, защото не знам дали е завинаги, или само е затишие пред буря.

# 85
  • Мнения: 44 043
Винаги ще срещаме такива. Всякакви хора има.
Важното е как ние реагираме на тяхното поведение.

# 86
  • Мнения: 507
Аз съм от хората пиявици. Не го казвам за драматизъм, а защото след като попрочетох темата, се определиха така.
Има сложни, тежки събития в живота ми, с които трудно се справям. Имам нужда да говоря, да поплача, да помрънкам вероятно. Обикновено го правя с близките и приятелите си, като напълно осъзнавам, че ги натоварвам. Само че когато ми е тежко и мислите залепнат като дъвка за мозъка ми, някак ми е трудно да говоря за друго.
Сега, след като осъзнах, че съм като пиявица, не че и преди не съм мислила, но нямах име, ще опитам да се дръпна, поне да мълча, поне да не се впивам в една и съща тема.

Последна редакция: вт, 21 юли 2026, 18:04 от melange

# 87
  • Мнения: 194
melange, като го прочетох и си помислих - то и аз съм пиявица тогава. Ама не е точно, защото разликата е в обратното отношение. Всички обичаме да мрънкаме и да плачем и да натоварваме другите, да питаме за информация, която ще помогне личните ни дела. Разликата с това да си пиявица е, че за пиявиците е едностранно. Ако не си - ще търпиш, ще подкрепяш, ще даваш инфо, ще отчупваш от твоите ресурси за другите, когато поискат. Това са нормални отношение и затова има приятелства.

# 88
  • Мнения: 1 251
Аз от драмите на хората не се натоварвам, но се натоварвам от:
* оплакването без реални опити да се оправи положението, само мрънкане, щото ни кефи да сме жертви
* всеки път едно и също, съответно моите съвети даже не се слушат, говоря на  вятъра, ама то е щото има нужда да се оплаква, не да получи съвет как да действа
* токсичното отношение, манипулациите с това оплакване, използването
* различно държание пред други хора

Ако това се има в предвид с пиявица....

Пак да повторя, като това ли се определяте?

# 89
  • Мнения: 3 426
Пиявиците не се осъзнават като такива. Не сте никакви пиявици.

Общи условия

Активация на акаунт