Хора пиявици

Не от северозапада дошла снаха тук, никой не познава вече 6 години е в нашия град и така и не си намери приятелка. Освен нахална е и много обсебваща. Крия се от нея да не ме види. Разхождам се другаде за да не я срещна. Постоянно ми иска някакви съвети за бебета. На мен за бебета не ми се говори, аз съм го казвала вече в темата. Въпреки това като ме е питала какво мляко давам и защо точно това и какви памперса ползвам или за коликите какво давам или пък как правя режим и казвам, след 2-3 дни ми звъни и ми дава съвети тя на мен ама моите думи ползва. Например "купи млякото на Топфер, немско е доказано качество, каза ми продавачката че всички бебеъа го ядат", " За колики аз реших да не давам нищо, само масажи на коремчето" и т.н.т.
Допълвам - току що моя мъж ми каза, че я е видял в магазина и му казала, че другия месец мъжа и почивал и чакали да им се обадим да дойдат на барбекю. Тяхното бебе навсякъде спяло.

Ох, не ти е лесно.
Наистина си попаднала на обсебваща.
Ами нищо чудно, че няма дружки. Тя побърква хората.

Олелее, от къде ги жънете такива терористи
И аз не се вълнувах да развивам теми за бебетата и режими, в този период забравях много и всичко пишех в тетрадка кой кога ял, пил, спал...


И ние имаме на моя мъж от приятелите булка отвъд балкана. Обаче, за да не се занимава с домакинство след работа, докато децата бяха малки ги оставяше на мъжа и отива  да обикаля в метро, докато магазина затвори. Събота и неделя, който си има работа да си я върши тя е по басейните на плаж.
Заплатата не мърда от картата,  като трябват пари друг да плаща, става сутрин сипва нафта от вкъщи на колата и отива да работи.

Всичко забравят хората, като тръгнаха децата на ясла ми вика - вЕрно ли ги пускаш на градина, ами ти, какво ще правиш.
Мислех да и отговоря, че отивам на метро да чакам да затвори

За деца и манджи най-мразя да говоря. Сякъш на жената живота и се върти около това...

И аз, като Злодеида, не искам да се събирам с други майки. То няма как да спазим и една уговорка - с бебе, което спи и яде както дойде - и само се напрягам, ако трябва да сме някъде в точен час.
При мен е обратното - хора, които нямат малки деца и се чудят как да си разнообразят дните - не спират да ме канят на срещи в кафене с количката. Е, как да тръгна? Колко мога да изкарам "на кафе" и сладки приказки с бебе, което, ако будува, сме си само за у нас си. Няма кой да те разбере. Да излезем, та да излезем, защо вече не съм се била обаждала... Притрябвало ми е да слушам едни и същи истории и едни и същи оплаквания.

Дам,много добре знаят.

Но колелото се върти. Аз лично не мога да прилагам повечето прийоми да се правя на разсеяна, проста, заета и т.н. Обикновено, когато финално се разпукат нещата, има елемент на "каквото повикало, такова се обадило", припомняне и натриване на носа.

Примерно, една такава, която обича да консумира услуги, но не и да ги дава, се правеше на интересна за контактите на един адвокат. То не беше забравила, то беше "да, ще ти го дам", то не беше телефонът, сума обяснения, съшити с бели конци. И през цялото време контактът е бил в една наша обща позната, с която аз съм по- близка. От нея е бил даден, но това не ми се казва.
И в един момент наистина телефонът се прецаква и губи номера. И аз тогава разбирам, че или тряя да дам контакт на адвокат или да питам "нашата приятелка" кой е адвокатът. Викам "не мога, не ми е комфортно да я занимавам, ако не беше с толкова къса памет, сега щях да имам контакта и да ти го дам. Поработи над това"

Не бих контактувала с хора, които не са ми приятни и ми изяждат времето и изпиват енергията. Мога да изслушам оплакване при нужда, да дам съвет, да подкрепя близък, но дотам. Ако някой не ми е приятен и нямам общ език с него, никой не може да ме застави да си общувам. Мога да си изгубя времето с някого, но ако наистина има какво да си говорим.
Не мога да си представя да търпя някого ежедневно, насила.

Не е точно "пиявици", но много често в реала или по форуми съм чела оплаквания от общи пътувания и почивки с приятели. И все някой не се съобрази, пък другият го чакал, пък трети не се сетил и тн. На млади години моят мъж гледаше да се съобрази с всеки, понякога за наш ущърб, но много бързо пресякох това. Обичам почивки както само със семейството, така и с приятели. Но въведох едно желязно правило :На вечеря всеки си споделя плановете за другия ден, който иска се присъединява. Ако някой не иска да си общува точно този ден, казва, че няма планове. Така никой никого не чака, никой не се сърди, никой не е пренебрегнат. Всеки си почива точно както си иска и ако желае, си намира компания във всеки момент. Ако желае, си почива сам. Не зная, от хората ли зависи, но когато категорично поставяш граници, хората го разбират и приемат.

И аз съм установила, че не понасям компанията на хора, с които нямам общо и реално ми пият времето като слушател. Бях изтрещяла да съм си сама компания в нашия малък град и реших да пия пак кафе с една съседка, уж интелигентна жена. То не бяха обяснения за здравето й, сълзи се стичат по бузите при разказите за детските травми, то... сигурно 200 евро й спестих от терапевт с двучасовото (и нагоре) търпеливо изслушване на страданията й. След това не я и потърсих и ако я видя, че се задава по улицата, се скривам зад някое дърво на двора. Нямам забележки вече да си правя компания на себе си, пред такива алтернативи...

С нея поне е лесно, че сме просто съседки. С богатата пиявица имаме от неписаните връзки - аз съм й кръстник на детето, тя ме е замествала като управител докато бях в майчинство... уж сме ценни една за друга, но цената винаги аз я плащам. Затова там по-хлъзгаво я карам. Не видигам телефон веднага, но се обаждам по време, когато шансът да е заета е голям. Говоря общи приказки и прехвърлям топката към теми, които я вълнуват. А като се отплесне за своето житие - изведнъж някой неочаквано идва у нас, налага се да водя сина на тренировка и там каквото ми дойде вдъновението изигравам, че да прилича естествено, защото на нея й сече пипето.

Съжалявам я отчасти: много богата, а без маниера на богатите от интелектуалната прослойка в София, които се грижат за тялото си, ходят по опера и балет, концерти, ресторанти - the good life.
От богато семейство, а по майчина линия и от потомствена класа буржоази, но с еснафски манталитет та и там не пасва... Сама и самотна в групата си.

Същат работа беше преди 4г като бебета с покани от хора с поотраснали деца, не знам как сметнаха, че с две деца имам бол време и нерви да вися по кафета.
Даваха ми акъл да стоя цал ден в парка с чанта багаж от вкъщи за децата и да си почивам, сега ми било времето.
Луди хора, чудех се от къде да я хвана, най-добре ми беше на двора в нас, закопчавам ги в градинските люлки да си гледат наоколо.
Тогава пък току мине някой и вика - виж, как си стоят кротко, ами като не са научени на ръце, така е

Моите са две и си обикаляме много включително и снощи след бурята до 22 часа бяха с ботуши и триколки из локвите.
Но отчитам, че линията на затвореност  от родителите рефлектира в свръх използване на екранни устройства при децата. Затварят ги вътре и няма излизане след работа и прибиране от градина

Злоди - това ще си го сложа в папката с лафове, направо е златно!
 "нищо не съм ти направила, че да идваш".

Децата като бяха бебета беше по-лесно, тогава много се събирахме, играта загрубя като станаха ученици.
Тогава разбрах що е то люто амбициозна майка, пък аз уж се имах за такава - то освен за у-ща, курсове и оценки друго не ги вълнува. Еле като наближи НВО-то - разбирам ги хората, ама и това си има граници.
Имаше една горкана, чак нейната " приятелка " я уволни от работа щото син и влязъл в СМГ , пък нейният - не.
Реве ми тука от шока - та като се почнат болните амбиции, там става люто. За политика така не се карат, както за това.

Лафа е страхотен.
Мятам го и аз. Абе нямам папка с лафове, що па да не направя

Като казахте това за СМГ-то и просто падна на мястото. И при нас беше същото - СМГ, СМГ, всички деца да са в СМГ, ако не може там - в Първа Частна или "Питагор", то май е едно и също. В краен случай - американския колеж. А учителите по математика - не да са какви да е педагози или мамтематици, а да знаят "как се вкарват деца в СМГ." Тогава беше една повратна точка да разбера, че тоз кръжец просто не съвпада с моята ДНК група.

Пиявицата преди 2 години как успя да добута по-малкото си дете до СМГ.. За малко не му стигаше балът и на 2ро класиране та го записа другаде. Леле какви чудеса от храборст направи да го премести: ту го отпише, за да подаде документи за 5то и т.н. класиране, то не стане, тя пак го върне, те я псуват... тя ми се жалва... Трагико-комедия.
Наркая, септември, на 102-ро класиране в СМГ успя да хване момент, когато всички вече се бяха наместили някъде, релакс по почивки, обаче едно дете се отписа от СМГ-то и тя атакува!!

Ммда, ако си философски настроен, верно голям учител как с наглост и упорство се върви към прогреса.

Оооо минах подобно нещо с каката и тогавашните майки. Амбиции, амбиции от 5ти клас ги гласяха да учат кое медицина, кое ще става софтуерен инженер. При кандидатстването в гимназиите в нашия малък град аз не участвах в разговорите и вълненията. На една от последните родителски срещи в 7ми клас класната попита кой накъде се е ориентирал и като дойде моят ред да кажа само споглеждания. Ама трябвало да има повече желания, не можело само на едно място, как така художествена гимназия, то нищо не ставало от училището, каква била тази професия и т. н. т. Дори зад гърба ми са ме коментирали, че не мога да се наложа над дъщеря си и да я накарам да учи. Много акъл се опитваха да ми дават.  В крайна сметка чака на класирания, отписване, записване - чудо. Моята я приеха първа по класиране в единствената и желана паралелка - иконопис. Ще продължи с иконопис, стенопис и дърворезба, а техните още не знаят с какво.

Злоди моята свири на пиано, за хоби. Изби я по едно време да кандидатствала в Л. Пипков, че зела го издрънкала на една приятелка - аз до тоя момент прерийни пожари само по телевизията бях гледала ...че като ме емнаха всички - ти луда ли си, ти така, ти онака - аз съм серт човек, ама не съм учила Винг Чун и не съм Брус Лий да смажа над 10 противника едновременно - ама викам им - бре хора, я се успокойте!
Тя искаше да става генерал, учителка по рисуване, сега и щукнало това - леле, леле ...

В класа вече сичкото сънува СМГ -то , значи за да се укроти Тих Бял Дунав се вълнува и казах да обясни на всички, че ще ходи в Питагор или ПЧМГ - неам сили вече да поддържам и да издържам на тоя натиск.
Се едно съм на разпит в Гестапо - нали догодина е и нашето НВО - къде седне, къде стане, друго нема.
Почват да ми липсват разговорите АМ vs кърма, пюрета, памперси и прочие ...

Значи ме разбираш много добре 😇
Обяснения ме карат да им давам в кой университет и какво ще учи. Ами иска да реставрира църкви, да рисува икони и това ще прави. Ама то имало ли хляб в това... Абе гледайте си вашите деца.