Искам да разкажа моята история и моля за съвети,мнения и препоръки какво да предприема .
Аз съм на 39г,приятелката ми е на 30г ,не сме женени ,тя има дете от първия си мъж,аз нямам нито съм имал брак и дете/деца.
Детето е в градинска възраст,приел съм го и полагам сътоветно грижи и внимание за него.
С нея сме заедно малко след като тя се раздели с предния си мъж.Набързо се случиха нещата.
Като цяло ми харесваше много на визия,допадаше ми,но понякога беше как да кажа леко "нахална" и мога да кажа че тя натискаше да станат нещата между нас,тя ме търсеше постоянно и проявяваше внимание и показваше интерес към мен.
Тогава си казах защо не,искам връзка жената е мой вкус,инициативна е дори и в секса и в контактите с мен.
Не подозирах обаче ,че зад всичко това има някаква уловка,за която към ден днешен си давам сметка и съм адски объркан.
Колкото е инициативна във всичко и дейна,така и толкова добре ме манипулира,че аз на моменти наистина вярвам,че има силни чувства към мен,че много ме обича и иска да сме семейство.
Но в някои определени моменти си давам сметка ,че всичко това е правено нежно с цел да ме използва за средства,да и отгледам детето,да си има един сигурен източник на добър живот и да я улесня максимално докато не намери следващия удобен вариант.
Мисля така вече твърде често,объркан съм и раздвоен какво да правя и как да я тествам да покаже истинската си същност без да разбере,защото както се досещате и манипулативна и умна и ми трябва някаква стратегия,за да разбера истината по необикновен начин.
С разговори не става,прикрива се,започва да реве,да ми се къса сърцето при тази гледка и се чувствам много зле заради нея.
Когато се караме и сме разделени в момента ,в който ми се обади (а често си намира причини било да я закарам някъде или нещо да се купи от по далеч) за каквото и да е за нея или детето аз захвърлям всичко и тичам.
Вероятно съм твърде добър и наивен.....
Дори и финансово и помагам постоянно ,аз дори взех да изнемогвам и да нямам за себе си ,само и само тя да е добре.
Когато говорим сериозно знае,че искам деца ,да живеем заедно като семейство ,а в същото време тя не била готова още за други деца,не искала да сме постоянно в общ дом,по добре било за детето.
В крайна сметка се събрахме,но....постоянни караници,скандали,секса драстично намаля,виждам си пише с други мъже,правих забележка не спира,крие се,лъже ме.
Как звучи всичко това отстрани докато четете и как се разбира кога жена наистина иска да е семейство с даден мъж ,какви са правилните техники,действия подходи и как да разгранича дали аз съм само удобния ,наивен и добър клон/клоун,който с удоволствие манипулира,понеже знае че я обичам,върти на пръста си ,използва финансово и дава лъжи на килограм с красива и нежна усмивка или малко страстен секс ,само и само да не я напусна и да си намеря жена достойна да ме обича?
