Здравейте.
От скоро със съпругът ми мислим да започнем да пробваме за бебе. Той се чувства готов, аз също, но не знам защо прочетох няколко поста тук и я редит и се уплаших от хората които разказват как им се е разпаднал брака едва ли не след бебе, как жените се чувстват емоционално зле от факта, че не могат да приемат себе си в новия вид.
Разбирам, че това е сериозна стъпка и не мисля че някога ще се чувствам напълно готова, но все пак искам упора и успокоение, че не е чак толкова травмиращо всичко.
Наясно съм че зависи и от самите родители и колко участва във всичко мъжа също, но ме е страх, наистина ме е страх.
От скоро със съпругът ми мислим да започнем да пробваме за бебе. Той се чувства готов, аз също, но не знам защо прочетох няколко поста тук и я редит и се уплаших от хората които разказват как им се е разпаднал брака едва ли не след бебе, как жените се чувстват емоционално зле от факта, че не могат да приемат себе си в новия вид.
Разбирам, че това е сериозна стъпка и не мисля че някога ще се чувствам напълно готова, но все пак искам упора и успокоение, че не е чак толкова травмиращо всичко.
Наясно съм че зависи и от самите родители и колко участва във всичко мъжа също, но ме е страх, наистина ме е страх.
