В момента чета ... 100

Прочетох Другата двойка на Сара Дж. Нотън. Имам чувството, че съм попаднала в страшна книжна дупка. Поредица от прочетени книги, които не струват и мастилото, с което са напечатани. Историята започна като за обещаващ трилър, към средата заприлича на рядка боза, а накрая беше в стил "а ла Фрида Макфадън". Пълен потрес, история разказана само за да ни вее вятъра на устата. И ако още веднъж прочета "Ебаси, ебаси, ебаси ....", както обичаше да повтаря авторката през няколко страници, наистина ще се гръмна. Ебаси .... книжната дупка. Искам да прочета нормална книга, с нормални герои, с добре развит сюжет, и автора да може да пише най-вече. Ебаси ......

Аз най-после завърших "Прилепът" на Несбьо. Леко си беше мъка на моменти, но приключи, както се казва. Сега започнах "Тайната на тайните" на Дан Браун много в началото съм и не мога да дам мнение още, но мисля, че ще ми допадне.

Това книжленце помня, че го купих, тъй като беше хвалено и препоръчвано още преди да излезе из темите тук. Епична тъпня е.
Абсолютен Х е как се инвестира в такива боклуци.

Понякога си мисля, че голяма част от известността на една книга се дължи на добрия маркетинг. Даже и да не е кой знае какво. Затова истински се радвам като попадна на нещо читаво.
Тъкмо завърших "Човек без куче" на Несер - първият случай на инспектор Барбароти. Хареса ми много, но сега виждам, че е преведена и втората книга, а другите от поредицата още не са...

Щях да правя почивка от трилърите, но не успях. Прочетох Дяволският остров от Никола Бьогле, с което съм изчела всичко от него, преведено на български език. Какво да кажа, пристрастна съм си вече към всичко негово, хареса ми. Инспектор Сара Геринген ми е фаворит пред Грейс.

Преполових Метаморфозата от Франц Кафка . Автор, който също харесвам, но някак тази книга ми доскуча и оставих настрана за момента.

Почти стигнах до средата на Пътеписът на един котарак от Хиро Арикава . Замисля те, но по много отпускащ начин, не напряга. Много приятно четиво и корицата е супер сладка, ще я оставя долу. От много време не бях чела нищо от японски автори. Мисля да променя това и да изчета още от тяхната литература. Харесвам мирогледа им и начина, по който разказват истории.

Наскоро и случайно от един мини сериал в Нетфликс, който много нашумя, разбрах за Харлан Коубън , американски писател на трилъри. Та по фейсбук групи започнах да издирвам негови произведения на английски език. Страхотни обрати прави. Отметнах I will find you, Run Away, Missing you, Gone for good, Stay close и Fool me once В Нетфликс изгледах само I will find you, който силно препоръчвам. Хвърлих по едно око и на другите мини сериали, но актьорите някак не ми допадат.

Продължавам с котарака да видим до къде ще стигне.

Хокан Несер е изключително интересен автор, на когато обаче не му провървя с българската читателска аудитория.
Книгите му не се купували и Ева Кънева ми беше казвала, че от ЕМАС са се отказали да го издават, което е много жалко.
На мен "Една съвсем различна история" дори повече ми беше харесала.

Жалко, бих изчела всичките от поредицата.

Прочетох „Говори ми за дома“ -  книга, която наистина ти говори. Тя те кара да се замислиш какво всъщност е домът - място, хора или чувство, което носиш в себе си. Историята е тиха, човешка и много искрена, а героите са изградени така, че лесно започваш да съпреживяваш техните радости и болки. Имаше моменти, които ме натъжиха, други ме накараха да се усмихна, но най-много ми хареса надеждата, която книгата оставя накрая. За мен това е роман, който напомня, че понякога най-дългото пътуване е това към собствените ни корени и към хората, които наричаме семейство.
Като цяло ми хареса, без да ме впечатли много, затова и дадох само 3* в ГР.

Има автори, които се продават добре в съответната държава или дори не само, но у нас не успяват да се наложат. Такъв пример са Руслунд и Хелстрьом например, а после и Руслунд като самостоятелен автор. Вероятно с Хокан Несер е станало същото. У нас се издават прекалено много трилъри, включително скандинавски, и някои автори и книги потъват, което е жалко, но такъв ни е пазарът. Може рекламата да не е била достатъчна, защото в морето от книги, които излизат, новите заглавия трябва някак да изпъкнат, а невинаги се популяризират достатъчно според мен.

Аз приключих The Extraordinary Life of Sam Hell на Дъгони, която не е трилър, и доста ми хареса. А сега продължавам с "Безкраят в стрък тръстика".

Прочетох "Диво животно" на Дикер,  2/5 от мен. Много слаба и скучна книга, нищо общо с другите на автора. Нито те държи в напрежение, нито успява по някакъв начин да ти спечели вниманието. Доста съм разочарована.

Продължавам с "Отделение Д" на Фрида Макфадън.

След "Истината за Хари Куебърт" нищо на Жоел Дикер не ми допадна.

На мен и Хари и Случаят „Аляска Сандърс“ ми харесаха, но тук - пълна греда.

Вече ще ви станадосадна, защото пак ще пиша за Колъм Тойбин, но "Светлина в черната вода", която прочетох последно от него, си заслужава да се коментира.
Отново сме в позната ни от другите му книги общност, като този път героите са от семейството на Дора Деревьо.
Основна тема са семейните отношения, разкъсаните връзки между близки хора, нетърпимостта между майки и дъщери, трупаните с години обвинения и разочарования, които сякаш са застопорили героините в определено състояние, от което не могат да помръднат наникъде, но все пак ще се наложи. Животът изправя семейството пред много тежко изпитание и всеки трябва да положи усилия да приеме и изтърпи другия в името на нещо много по-голямо и надхвърлящо човешките дразги, изискващо обединените им сили.
Успоредно с главната тема върви и още една много централна линия - за хомесексуалността и СПИН, който в тези години е бич и не е болест, а присъда, за драматичното усилие да се разкриеш в едно доскоро твърде консервативно възпитавано от католическата църква общество, затънало в предразсъдъци и тесногръдие, за подкрепата между приятелите в тези затворени групи.
Хареса ми човеколюбивият и кротък поглед на автора към живота и реалистично представените образи - нито само добри, нито лоши, а точно истински, незлобливото приемане на всяко лично мнение, издаващо зрялост и пълно приемане на човека точно такъв, какъвто е.
За разлика от Джон Бойн, който е агресивен и непримирим, работи с поляризирани образи, за да създава нагласи, Колъм Тойбин не настоява, не манипулира и не изисква, но постига много повече, защото пише от гледната точка на разбирането и осъзнаването, историите му са такива, че всеки може да разпознае част от себе си в тях и на свой ред да разбере всеки от героите. Мисля, че книгите му са много обогаряващи и човечни, все поврче ми харесват.
Сега чета "Златният храм" на Юкио Мишима - много е различна от "Пролетен сняг", дръзка, безмилостна и толкова честна, че на моменти направо ме скандализира. До голяма степен мога да разбера героите, обсебени от собствената си невъзможност да бъдат част от света и поради това стремящи се към разрушение, но често логика им е трудна за проумяване, защото изводите, които бих направила в техните ситуации, са точно обратните. Но точно затова е интересна и предизвикателна за мен, остават ми по-малко от стотина страници и познавайки автора от други произведения, все повече предчувствам печален и внушителен край.
Благодаря за темата, СоСо!

В момента чета "Копринената буба" - Робърт Галбрейт и "Човек без куче" - Хокан Несер и двете са ми чудни, чудни! Жалко, че няма да го превеждат повече Несер. Харесва ми!
Единственото, което прочетох от Бьогле беше "Пациент 488" и то с триста мъки и след много напънати 2*, това ще е последна среща с този автор. Не искам да си го причинявам отново.

Rayna13 , много интересно! Благодаря!
От него съм чела само "Бруклин" и ми хареса. Все още се чудя за "Лонг Айлънд", която се води продължение.