Мога да ти кажа,че при нас това положение е почти същото.Моят син е с 3 години по-голям от братовчед си.Като се съберем всички заедно и цирка започва.Двете деца се обичат точно първите десет минути и след това започват разправиите.Това е така откакто се роди племенника.Не могат да се разбират и това си е.Никога обаче не съм стояла безучастно,когато съм засекла нещо нередно.Както аз,така и брат ми имаме еднаква власт да раздаваме миротворство,когато се наложи.Никога не допускаме само единият да е виновен.Щом и двамата участват в нещо и се скарат,значи и двамата са отговорни и си понасят последствията.Ако пък не се разбират за някаква играчка-прибираме я.Това е.Никога не можеш да се подразниш или скараш,ако си сам.Винаги за това са нужни поне двама.Затова си мисля,че не може да определяш само детето на сестра си като виновно,а своето като жертва.Извинявай ако съм те засегнала с нещо,но така аз виждам нещата.
- Публикувана: 13 май 2007, 07:45 ч.
- Последно мнение: 19 май 2007, 00:50 ч.
Детето на сестра ми
Ще дръпна племеника си и ще му кажа, че ако веднъж го видя да бие детето МИ ще се разправя с мен.
На сестра си ще кажа, че съм й благодарна за помоща, но повече няма да гледам как детето й тероризира моето, а тя остава безучастна и след като това е така, занапред смятам да прекратя това- като или тя ще възпре детето си или аз ще го направя. Детето ми е най-важно, абсолютно неприемливо е каквито и да е мотиви да ме принудят да го оставя без подкрепа.
Правя уговорката, че всичко това би важало при наистина системен тормоз, а не дребна детска разпра (тогава и аз не се меся).
Но да оставиш да ти тормозят детето, понеже си зависима, не е добре и според мен много грешиш....
Погледни го така, ако беше зависима от мъжа ти и той малтертираше детето, щеше ли да останеш в един дом с него или щеше да се погрижиш детето ти да не яде бой? Като си отговориш на този въпрос, ще знаеш защо оставяш нещата, да са такива каквито са.
На сестра си ще кажа, че съм й благодарна за помоща, но повече няма да гледам как детето й тероризира моето, а тя остава безучастна и след като това е така, занапред смятам да прекратя това- като или тя ще възпре детето си или аз ще го направя. Детето ми е най-важно, абсолютно неприемливо е каквито и да е мотиви да ме принудят да го оставя без подкрепа.
Правя уговорката, че всичко това би важало при наистина системен тормоз, а не дребна детска разпра (тогава и аз не се меся).
Но да оставиш да ти тормозят детето, понеже си зависима, не е добре и според мен много грешиш....
Погледни го така, ако беше зависима от мъжа ти и той малтертираше детето, щеше ли да останеш в един дом с него или щеше да се погрижиш детето ти да не яде бой? Като си отговориш на този въпрос, ще знаеш защо оставяш нещата, да са такива каквито са.
Имам спомен, че при нас имаше дълго време подобна ситуация.
Брат ми и малкия ми братовчед са с 6м разлика. Попринцип сме много близки с братовчедите ми (майките са ни сестри). Та братовчедчето ми постоянно биеше и се разправяше с брат ми. Беше постоянен тормоз. Майките ни все разтърваваха..докато в един момент не им писна.
Малките ту се обичаха, ту имаше юмруци в корема, като брат ми беше по-дребен и винаги потърпевш.
Е това мина като станаха на към 4-5. Наще ту им се караха, ту ги оставяха да се оправят сами и да си реват и да се млатят.
В момента са най-добри приятели и винаги са заедно.
Тъй че в никакъв случай не ги разделяй. Ще отмине. Просто въвеждайте ред отвреме навреме
Брат ми и малкия ми братовчед са с 6м разлика. Попринцип сме много близки с братовчедите ми (майките са ни сестри). Та братовчедчето ми постоянно биеше и се разправяше с брат ми. Беше постоянен тормоз. Майките ни все разтърваваха..докато в един момент не им писна.
Малките ту се обичаха, ту имаше юмруци в корема, като брат ми беше по-дребен и винаги потърпевш.
Е това мина като станаха на към 4-5. Наще ту им се караха, ту ги оставяха да се оправят сами и да си реват и да се млатят.
В момента са най-добри приятели и винаги са заедно.
Тъй че в никакъв случай не ги разделяй. Ще отмине. Просто въвеждайте ред отвреме навреме
Защити детето си по някакъв начин - аз поне, така бих направила, при това без значение кой стои насреща ми...Със сестра си ли ще поговориш или като видиш, че братовчеда започва да тормози детето ти, ще го спреш - било с думи, било физически, но реагирай. Ако не можеш да се изправиш директно срещу проблема, започни да ограничаваш контактите с тях.
Според мен грешиш. Детето ти трябва да усеща, че винаги си зад гърба му, особено, когато е в беда. Поне аз така усещам нещата. Съжалявам, че си зависима от сестра си, но лично аз по-скоро бих умряла от глад, отколкото да жертвам благополучието на детето си.
Родителите ти не могат ли да се намесят в твоя полза? Не виждат ли какво става?
Родителите ти не могат ли да се намесят в твоя полза? Не виждат ли какво става?
И според мен е така, защото така гради доверието си в теб. ще знае че винаги може да разчита на теб и ще ти се доверява.
Аз мисля, че така губиш близостта си с него и ако стане нещо значимо в живота му може и да не разбереш или ще бъдеш последния човек който ще разбере.
1.Помоли сестра си да възпре детето си,кажи й ,че се притесняваш от наранявания/да не се наранят взаимно/.
2.Същевременно веднага с молба и обезпокоен глас се обръщаш към племенника си,казваш му същото-че се боиш да не се наранят взаимно.
Аз съм от тези ,дето веднага отреагирват,правят забележки,изискват коректност и не мога да си се представя на твое място.Сестра ти ,ако е човек на място,с нормално светоусещане и възпитание,ще те разбере.
2.Същевременно веднага с молба и обезпокоен глас се обръщаш към племенника си,казваш му същото-че се боиш да не се наранят взаимно.
Аз съм от тези ,дето веднага отреагирват,правят забележки,изискват коректност и не мога да си се представя на твое място.Сестра ти ,ако е човек на място,с нормално светоусещане и възпитание,ще те разбере.
Моето дете играе с братовчед ми (разликата им е 4 години), но за късмет баткото е внимателен и не тормози. Ако забележа подобно нещо ще раздрусам побойника така, че повече да не му хрумне да посяга и души, деца- тирани не понасям.
След време ще стана леля и не бих позволила на сина си да тормози малкото, пък ако все пак го направи, не бих се сърдила на сестра си да го накаже, перне или хубаво да го навика.
След време ще стана леля и не бих позволила на сина си да тормози малкото, пък ако все пак го направи, не бих се сърдила на сестра си да го накаже, перне или хубаво да го навика.
Имам спомен, че при нас имаше дълго време подобна ситуация.
Брат ми и малкия ми братовчед са с 6м разлика. Попринцип сме много близки с братовчедите ми (майките са ни сестри). Та братовчедчето ми постоянно биеше и се разправяше с брат ми. Беше постоянен тормоз. Майките ни все разтърваваха..докато в един момент не им писна.
Малките ту се обичаха, ту имаше юмруци в корема, като брат ми беше по-дребен и винаги потърпевш.
Е това мина като станаха на към 4-5. Наще ту им се караха, ту ги оставяха да се оправят сами и да си реват и да се млатят.
В момента са най-добри приятели и винаги са заедно.
Тъй че в никакъв случай не ги разделяй. Ще отмине. Просто въвеждайте ред отвреме навреме
Брат ми и малкия ми братовчед са с 6м разлика. Попринцип сме много близки с братовчедите ми (майките са ни сестри). Та братовчедчето ми постоянно биеше и се разправяше с брат ми. Беше постоянен тормоз. Майките ни все разтърваваха..докато в един момент не им писна.
Малките ту се обичаха, ту имаше юмруци в корема, като брат ми беше по-дребен и винаги потърпевш.
Е това мина като станаха на към 4-5. Наще ту им се караха, ту ги оставяха да се оправят сами и да си реват и да се млатят.
В момента са най-добри приятели и винаги са заедно.
Тъй че в никакъв случай не ги разделяй. Ще отмине. Просто въвеждайте ред отвреме навреме
Мдааа, моето мнение съвпада. С едната племеничка разликата е девет месеца, с другата година и девет. Ако не са жизнено опасни едно за друго- децата трябва да се оправят сами. Моят син си обича и пази братовчедките, но е дете и не мога да очаквам да мисли разумно кое може и кое- не. Нито със сестра си, нито с етърва си имам проблеми да раздаваме правосъдие и да действаме по собствена преценка, ако някоя се окаже в центъра на "събитието". Не осъждам реакцията им и я приемам за нормална, те също не осъждат моите /само понякога сестра ми смята, че и тормозя често племенника
/.Съветът ми е- говори със сестра си- трябва да се разберете двете
!
Детето на сестра ми си е все едно и мое. Възпитавам наред с родители и баби. Не мога да си представя подобна ситуация, просто, това е сестра ти, все пак, като не вижда - кажи и! Ако не чува, разтърваваш и възпитаваш.
Изобщо не помагам, но никак не мога да си представя ситуацията
Изобщо не помагам, но никак не мога да си представя ситуацията
Аз имам две деца, с 2 г. разлика. Мога да твърдя, както и други преди мен, че когато се обиждат, заяждат или бият виновни са винаги двамата. И си го отнасят и двамата. Опитвам се да не взимам страна и да не влизам в ролята на детектив, защото всеки от тях си има своята истина и е прав за себе си, но според мен не това е начина да си изясняват отношенията и се боря срещу агресията. В твоя случай, мисля, трябва да постъпваш по същия начин.
От друга страна моята сестра има право да възпитава децата ми, може да прави забележки и да наказвава в мое или на мъжа ми отсъствие и не искаме обяснения от нея, когато ползва тази си привилегия. Тя сега чака първото си дете и съм сигурна, че и аз ще имам правото да го възпитавам в отсъствието на майка му или баща му.
И друго, мисля, че детето на сестра ти може би ревнува теб от детето ти, а не сестра ти, особено, ако преди да родиш си била любимата леля, така че помисли дали и ти нямаш някаква вина за случващото се. Ако подчертано взимаш страната на своето си, може детето на сестра ти да го смята за несправедливо и за това да става по-агресивно.
При всеки случай смятам, че нещата трябва да се разрешат с разговори.
Успех
От друга страна моята сестра има право да възпитава децата ми, може да прави забележки и да наказвава в мое или на мъжа ми отсъствие и не искаме обяснения от нея, когато ползва тази си привилегия. Тя сега чака първото си дете и съм сигурна, че и аз ще имам правото да го възпитавам в отсъствието на майка му или баща му.
И друго, мисля, че детето на сестра ти може би ревнува теб от детето ти, а не сестра ти, особено, ако преди да родиш си била любимата леля, така че помисли дали и ти нямаш някаква вина за случващото се. Ако подчертано взимаш страната на своето си, може детето на сестра ти да го смята за несправедливо и за това да става по-агресивно.
При всеки случай смятам, че нещата трябва да се разрешат с разговори.
Успех
Детето на сестра ми си е все едно и мое. Възпитавам наред с родители и баби. Не мога да си представя подобна ситуация, просто, това е сестра ти, все пак, като не вижда - кажи и! Ако не чува, разтърваваш и възпитаваш.
Изобщо не помагам, но никак не мога да си представя ситуацията
Изобщо не помагам, но никак не мога да си представя ситуацията
Племенниците ми са като мои деца. Правя забележки, поощрявам с награди и т.н. Ако нещо не съм съгласна с тяхното възпитание или ми е направило впечатление че сестра ми не е реагирала, веднага и го казвам.
Надявам се да не изпадам в подобна ситуация. Като съвет мога само да ти кажа да не си премълчаваш и да си позволяваш да правиш забележки на племенника си.
Външен човек, пък било той и най- близък роднина, не може да замени майката при възпитанието на детето. В случая ако майката, твоята сестра, не намира нередност при възпитанието на собственото си дете и в отношенията към другите, включително към малкото си братовчедче, не мисля че нещата биха могли да се променят, като някой от страни се опита да насади друг тип отношение. Все пак става въпрос за вече поотраснали деца, на по 7-8 години, вече ученици.
От друга страна не мисля, че когато две майки са близки това следва да бъде задължително за техните деца. Приятелството се създава между хората, а не по "наследство" все пак. Дали в случая е въпрос на ревност или на неприемане на другия поради разлика в характерите, светоусещането или поради какво ли не друго е без значение. Приятелство или просто положителното отношение към някого не се насажда, нито възпитава. То е като любовта- или се поражда спонтанно или не. Дори братята и сестрите не винаги са "спонтанно" близки едни към други и това е нормално. В някои семейства е създадена близост, в други липсва, причините могат да са най- разнообразни.
Единствено може да се ограничи грубото поведение на децата едно към друго /изключвам квалификации от типа на кой е виновен, аз също имам наблюдения, лични и други, че обикновено вината за влошени взаимоотношения при близки хора е двустранна/, изразяващо се в караници, обиди и физическа разправа.
От друга страна не мисля, че когато две майки са близки това следва да бъде задължително за техните деца. Приятелството се създава между хората, а не по "наследство" все пак. Дали в случая е въпрос на ревност или на неприемане на другия поради разлика в характерите, светоусещането или поради какво ли не друго е без значение. Приятелство или просто положителното отношение към някого не се насажда, нито възпитава. То е като любовта- или се поражда спонтанно или не. Дори братята и сестрите не винаги са "спонтанно" близки едни към други и това е нормално. В някои семейства е създадена близост, в други липсва, причините могат да са най- разнообразни.
Единствено може да се ограничи грубото поведение на децата едно към друго /изключвам квалификации от типа на кой е виновен, аз също имам наблюдения, лични и други, че обикновено вината за влошени взаимоотношения при близки хора е двустранна/, изразяващо се в караници, обиди и физическа разправа.
Сестра, приятелка, братовчедка - няма никакво значение. Ако нечие дете тормози моето, а майката и бащата не обръщат внимание, просто прекратявам общите срещи. Никого не можеш да задължиш да харесва твоето дете и да му е приятел - то ще си намери истински приятели, с които да се весели, без да бъде огорчавано. Не виждам защо упорстваш и го насилваш да търпи да бъде мачкано. И аз съм имала такива случки - спрях да събирам децата си с малките терористи и готово. Обяснявам на родителите меко, но категорично, че децата ни явно не се погаждат и не желая да играят заедно.
Мисля, че трябва да изясните положението със сестра си. Независимо от финансовите ви отношения, вие все пак сте сестри. Аз имам и брат, и сестра. Всички сме с по две или три деца. Като се събере тайфата, стават 7 хлапета на възраст от 1 до 8 години. Нали се сещаш каква лудница става? Ако родителите нямат единна позиция и не уважават мнението на другия, няма да има изход от ситуацията. Ние успяваме. Някакси се редуваме да въдводворяваме ред. И никой не противоречи на другия, даже и по- остро да се е отнесъл към детето му. В нашия случай става дума за разпределяне на лидерските позиции м-у децата, а не за ревност. Моята "тактика" е да съм приятелка с племенниците си и да им показвам колко много ги обичам. Работи.