За гимназия в София става дума, не е в топ 10 май, но е високо в класацията след тях.
И всъщност, точно профили математика, химия, биология са от най-предпочитаните в ЕГ. Поне в София.
Слушах едно интервю с учител по математика в СМГ, след като нейни ученици спечелиха медали в някакво международно състезание - категорично заяви, че дори учителите от СМГ няма да могат да научат децата на математика, ако преподаваха в общообразователно училище. Говореше за претоварена програма и малко часове за добро усвояване на материала.

За чужбина нямам наблюдения, но ФМИ в СУ е с доста деца от ЕГ, та не е като да са изостанали тези деца математически. И добре се справят, просто записаха профил МАТ в 11 и 12 клас. Умни деца. Същото е и с химическия факултет и МУ. И там има доста деца от ЕГ. От випуска на дъщеря ми в Първа, от 17 деца с профил химия и биология, май единици не влязоха в медицина, химия, фармация или ветеринарна. Общо взето кой каквото си беше избрал - постигна го и без НПМГ.
Това с МАТ дето само в СМГ се научавала, а биология и химия - само в НПМГ, е като да твърдиш, че немски се учи добре само в Първа немска. Ми не се.
Като започне така меренето и величаенето и става неприятна темата.
Аз досега не съм писала за можещи и неможещи деца. Въпреки, че често чета за амбициозни, амбицирани деца, сериозни деца и т.н. Аз не деля децата на можещи и неможещи, а на такива, попаднали на кофти учители и такива, случили на учители. И да, не 100% зависи от учителя, но много повече зависи от учителя, отколкото ние си мислим. Защото делейки децата на можещи и неможещи, амбициозни и лежерни, прехвърляме върху тях цялата тежест/вина. Но обучението не е едностранен процес на наливане с кофа на знания в главата на учениците и което дете колкото капацитет/вместимост има, толкова. Ето, докато пишех - отново говорим за "мотивирани и амбициозни" деца. А немотивираните и неамбициозните, тези, които на 13-14 години все още вятър ги вее на бял кон и нямат никаква представа какво искат да учат и работят след гимназията?
Като изключим медицинските специалности, които традиционно са най-трудни за влизане и завършване (макар да се твърди, че и в Медицинска академия нивото доста било паднало - и на студентите, и на преподавателите), специалностите по химия, физика, математика, биология в СУ трудно набираха студенти. Липса на достатъчно интерес, поради трудна, почти невъзможна реализация в България, освен като учител.
И не, не величая СМГ и НПМГ, но смятам, че най-важното не е броят часове, а добрият учител. В двете училища учителите са тези, които успяват да научат децата, не броят часове или програмата. В повечето останали училища, десетилетията на отрицателен отбор на учители оказва огромно негативно влияние. И ако с езиците можеш да компенсираш с курсове, а разказвателните предмети - със старание и зубрене, с природните науки е доста по-трудно наваксването, при липса на добър учител, независимо от броя часове в училище.