Седмокласници 2025/2026 – Трето класиране

Имам впечатления от езикова гимназия прогимназиален курс - точно учителите по математика/информатика (те често съвместяват двата предмета), география, биология и химия (ЧП) не са особено впечатляващи. Щом не могат да успеят да преподадат материала по математика и ЧП в 5-6 клас и да предизвикат интерес у децата (ученето заради висока оценка не е интерес към предмета, минава и заминава през съзнанието, изтрива се от хард-диска), как ли ще се справят с интензивен курс за гимназисти? Да допълним - никой родител няма гаранция, че като е избрал гимназия с читав/и учители по природните науки към момента на кандидатстването, те ще останат и до завършването на детето. Знаете какво става по училищата, често читавите учители не издържат или ги гонят.

За гимназия в София става дума, не е в топ 10 май, но е високо в класацията след тях.


Слушах едно интервю с учител по математика в СМГ, след като нейни ученици спечелиха медали в някакво международно състезание - категорично заяви, че дори учителите от СМГ няма да могат да научат децата на математика, ако преподаваха в общообразователно училище. Говореше за претоварена програма и малко часове за добро усвояване на материала.


Аз досега не съм писала за можещи и неможещи деца. Въпреки, че често чета за амбициозни, амбицирани деца, сериозни деца и т.н. Аз не деля децата на можещи и неможещи, а на такива, попаднали на кофти учители и такива, случили на учители. И да, не 100% зависи от учителя, но много повече зависи от учителя, отколкото ние си мислим. Защото делейки децата на можещи и неможещи, амбициозни и лежерни, прехвърляме върху тях цялата тежест/вина. Но обучението не е едностранен процес на наливане с кофа на знания в главата на учениците и което дете колкото капацитет/вместимост има, толкова. Ето, докато пишех - отново говорим  за "мотивирани и амбициозни" деца. А немотивираните и неамбициозните, тези, които на 13-14 години все още вятър ги вее на бял кон и нямат никаква представа какво искат да учат и работят след гимназията?

Като изключим медицинските специалности, които традиционно са най-трудни за влизане и завършване (макар да се твърди, че и в Медицинска академия нивото доста било паднало - и на студентите, и на преподавателите), специалностите по химия, физика, математика, биология в СУ трудно набираха студенти. Липса на достатъчно интерес, поради трудна, почти невъзможна реализация в България, освен като учител.

И не, не величая СМГ и НПМГ, но смятам, че най-важното не е броят часове, а добрият учител. В двете училища учителите са тези, които успяват да научат децата, не броят часове или програмата. В повечето останали училища, десетилетията на отрицателен отбор на учители оказва огромно негативно влияние. И ако с езиците можеш да компенсираш с курсове, а разказвателните предмети - със старание и зубрене, с природните науки е доста по-трудно наваксването, при липса на добър учител, независимо от броя часове в училище.

Какво е   ЕГ с  прогимназия..  няма  такова  ч удо.  Това са  СУ -  такива  са примерно  35-то,  73-то ,  18-то и  т.н. Но   в  тях  преподавателите на  малките нямат нищо  общо  с тези на  големите, че да  се съди за  нивото в едното  по  това  в другото.

И  да, нека не  се  самозаблуждаваме   - има си неможещи  деца, не  като цяло неможещи,  а  със затруднения  за нещо  конкретно,  какъвто и учител да имат,  колкото и усилия  да положат.  Я  сложете едно  дете с  тотална липса на  афинитет  към мат,  което  до 7  клас  е  било с  добър  учител  в  училище (доказал се  като  такъв  с подготовката на  други  деца  в класа),  с помагал  ежедневно родител вкъщи и въпреки  това изкарало не кой знае  какъв  резултат  по мат на НВО,  при някое  светило от  СМГ..  Детето  няма да напредне,  още  повече  ще намрази мат.  Учителят  е неоспорим  фактор, но не е само той,  уви. На  това  дете  силата  му е другаде  и   последното  нужно му нещо е  сблъсък с учител от  СМГ. За  един ученик последният е шестица от тотото, за  друг би бил  мъчение.

man_darin_ka, нещо много сериозно са ти объркани понятията. Първо - НЯМА езикова гимназия с прогимназиален курс. Второ - и ЕГ и СМГ/НПМГ са общообразователни училища. Във всички се учи един и същ материал в задължителните часове и един и същи материал в профилираната подготовка. Единствената разлика идва от часовете ИУЧ и ФУЧ, които примерно в СМГ се ползват основно за математика/информатика, в ЕГ за език и т.н. Трето - не знам какво интервю си слушала, но Костов, който беше учител в СМГ, чудесно успява да научи на математика децата във 2АЕГ. Четвърто - читави и нечитави учители има във всички училища.
А това, дето се "твърди" за падналото ниво на студенти и преподаватели в Медицинска академия, просто няма да го коментирам, защото разговорът слиза на едно доста ниско ниво. То това за всичко се "твърди", откакто има баби по пейките.

Страхотни учители  по мат  има  и в  ЕГ  -   сравнително доскоро  Иван  Георгив  в  1 АЕГ,   Стелиана  Кокинова,  сега Илия  Костов  в   2  АЕГ, Светослав Стаменов  в  1  АЕГ,  Мирослава Владкова  в  91  НЕГ,  преди  нея  П.Динева,  Е.Крумова..Тук  пише  учител  по мат  от  73-то,  сигурно й е   бая  гадно да прочете  как   учениците  й от  профил нищо не знаят в   сравнение  със  семегейци.  Горките деца..  По тази  логика   е голяма минавка  приемът на  седмокласници  от темата в  ЕГ.  С  един  език  ще  излязат  (като и  той  е спорен  като ниво на  овладяване) и нищо  друго за подплата..

Ами, то учителите се намират, назначават и освобождават по един и същи начин във всички училища. Не знам да има специална процедура за назначаване на учители в СМГ/НПМГ. Нито пък да имат договор, който ги задължава да работят там до живот.

По-назад някой дори написа, че нямало смисъл от ЕГ - 5 години търкане на чиновете за няма нищо. Само в профи гимназиите е истината.
Не знам защо е тази надпревара, като всяко училище си има плюсовете. И го казвам като фен на професионалното образование, което се радвам, че постепенно се връща на сцената и все повече деца го предпочитат.

Може и аз да съм била, но съм сигурна, че беше в някакъв контекст. А и не мисля, че съм споменавала конкретно ЕГ, мисля, че използвах определението класическа гимназия. И не че няма смисъл, а че за някои деца е значително по-непривлекателно теоретичното обучение в сравнение с практиката. Но сега няма как да ровя назад каква точно е била ситуацията, утре от компютър ще проверя.

Мисля, че е разбираемо това, което написах, въпреки, че не съм използвала точния образователно-административен жаргон. Училище, с начален, прогимназиален и гимназиален курс - и учителите в прогимназиален курс по природните науки са оле-мале. Мога ли да очаквам учителите в гимназиален курс на същото училище да са някакви невероятни педагози, даскали в най-добрия смисъл на думата, като тези, които честваме на 24 май? Аз специално - не. Подборът на учители се прави от ръководството, щом са избрали кофти учители за прогимназиален курс, значи не мога да очаквам да се справят по-добре с учителите за гимназиален курс. Това е моята логика. Иначе бели лястовици сигурно има във всяко училище, във всеки етап на обучението, но не те задават тона и нивото. Като учителя от СМГ, който преподава в ЕГ. Моя колежка е много доволна от учителката по математика в обикновено квартално училище с не много висок успех от НВО в 7 клас. Колежката ми е с високи критерии, а детето й влезе в 1 АЕГ без допълнителни курсове. Но става дума за 1 учителка и явно не тя определя нивото на преподаване.

Санака, не знам по какви данни съдиш за голям интерес на деца и родители към паралелки с математика/информатика/физика/химия. Ще ми бъде интересно, ако дадеш такива данни, защото много ценя колко си навътре в статистическите данни няколко години назад, както и в движението на децата по училища и паралелки.

Моето впечатление, от четене на предишната и вече и сегашната тема, е голям  интерес към артистичните паралелки - мода, дизайн, определена комбинация от чужди езици, не толкова от буквичките след чуждите езици. Останах безкрайно учудена от мнение на майка каква била ползата от паралелка в Строителния техникум - поне детето щяло да си намери лесно апартамент за покупка (явно с идеята, че ще работи в строителна фирма). Това наистина ме изуми - архитектура, строителство, геодезия са безкрайно трудни за мен неща (мисля, че и обективно там се учат много трудни предмети), така че намирането на изгодна оферта за жилище е последното, което бих си помислила, че е плюс в избора на училище след  7 клас.

Данните за интереса към специалностите във ВУЗ, примерно в СУ, които се дават ежегодно по медиите, също не говорят за голям интерес към математика/физика/химия/биология. ЮФ, Философския факултет, филологиии - те са най-високобаловите.

За немската, ако говорим, немският е важен за кандидатстване във ВУЗ в Германия, но дали повечето или поне много деца се насочват към толкова високоценените академични инженерни и технически ВУЗ-ове. Или отново се насочват към право, икономики, социологии и психологии и т.н. Знам, че има много амбицирани и мотивирани деца от лайстунг ли се казваше, които искат да следват медицина в Германия. Но там е жестока секира и влизането, и завършването. Така че и тези деца не са чак толкова много. Те се стремят и към оценката по немски, и към немската матура по биология и химия.

Ако наистина учител по математика пише в темата, тя най-вероятно е още по-наясно с цялостното ниво на колегите си. Най-малкото, защото й се налага да уеднаквява нивото дори на деца с високи оценки от НВО и много часове допълнителни уроци за кандидатстването след 7 клас.

Няма, доколкото знам, специална процедура за назначаване в СМГ, но по лични впечатления по някакъв начин успяват да подберат добри учители. И там добрите не са изключения, а обратно, кофти учител е изключение (чувала съм и за такъв учител, не по математика, обаче). Имам пример с конкретно дете - на подготвителни курсове в СМГ е възхитен  от математиката, на следващата година в общообразователното училище вече я мрази. Въпреки че материалът за курсовете е много по-сложен от този в училище. Единствената променлива са учителите в двете училища. Детето е все едно и също.

Сега за ЕГ срещу СМГ/НПМГ и професионалните гимназии - аз съм завършила ЕГ, никога не бих могла да уча в математическа или професионална гимназия. Нито са ми вървели тези предмети, нито са ми харесвали. Но случих на прекрасни учители по всички предмети (с изключение на български и биология), по време, когато езикова гимназия беше това, което е класическият френски лицей (класическа реална гимназия), която дава право на кандидатстване във ВУЗ (тези академичните, за които се пише).
И не е имало начин да завърша нещо друго, освен конкретна специалност във Философския факултет на СУ. Това исках и нищо друго. Но много ценя и завиждам благородно на тези, които имат интерес и способности да учат и завършват природни дисциплини и технически специалности. Просто защото на мен са ми трудни, макар че в сегашни времена вероятно бих се справила с добри учители, поне в гимназиалния курс.

Много  повече от  половината деца в  НЕГ, а  това  го  говоря от  личен  опит,  които се насочват  към  Германия /Австрия/  Швейцария,    следват технически  специалности  или  хуманна/дентална медицина.  Доста  по-малко с а избиращите  парво и икономика,  а     съвсем е динииц  са избирашите нещо по-арт..Сещам с е  за е дно момие  от набора на  голямата  и д ъщеря,  избрало  нещо,  свурзано с театър, и едно, избрало консерватория..Пълне   със студенти  оттам (и  после  звършващи най-вжното) в  TUM,  KIT,  RWTH, TU  Berlin,   LMU...И  далеч не  са  само от  лайстунг,  стига  с тези  данни в  стил  ЕЖК. И  трите  ми  дъщери  НЕ бяха  в лайсунг,  пък  не виждам  това  да им  попречи  (на  техни съчуеници  също)   по какъвто и  да е начин.  Едната ми дъщеря  след  профил мат и информатика,  тоест неучила  въобще химия  в  12 клас,  завърши   медицина в  срок, без  грам  удължаване.