Ами няма и му е мерак, и май не е много коректно да демонстрирам егоизма си 
Хахахаха, почвам да не ти вярвам.
- Публикувана: 13 май 2007, 22:44 ч.
- Последно мнение: 15 май 2007, 13:44 ч.
Късно ли е някога да станеш майка?
Хахахаха, почвам да не ти вярвам.
Имам аз време ама отсрещната страна натиска та пушек се вдига
. Но човек не знае как ще го подхване живота... може и на 45 и нагоре са съм склонна, знам ли 
Аз все си мисля, че някъде към 35-37 е оптималната възраст.
Е, имам и примери и срещи със доста по-късно родили жени.
Но мисля, че там някъде е края на пътя. Оставяйки настрана чисто медицинските и здравословни особености на организма.
Все пак да е във една все още динамична възраст, не ми върви вече пенсионна възраст със първолаче. Вярвам, че и късното майчинство по някакъв начин се отразява на децата. Знам ли, съзнателно или подсъзнателно, но тях това също ги обременява.
Интересен въпрос. Ще следя и другите мнения.
Е, имам и примери и срещи със доста по-късно родили жени.
Но мисля, че там някъде е края на пътя. Оставяйки настрана чисто медицинските и здравословни особености на организма.
Все пак да е във една все още динамична възраст, не ми върви вече пенсионна възраст със първолаче. Вярвам, че и късното майчинство по някакъв начин се отразява на децата. Знам ли, съзнателно или подсъзнателно, но тях това също ги обременява.
Интересен въпрос. Ще следя и другите мнения.
Аз все си мисля, че някъде към 35-37 е оптималната възраст.
Но мисля, че там някъде е края на пътя.
Но мисля, че там някъде е края на пътя.
Какъв край на пътя, бре, някои тепърва са на старта и
чакат да гръмне пистолета. Недей така, имай милост.
Аз все си мисля, че някъде към 35-37 е оптималната възраст.
Но мисля, че там някъде е края на пътя.
Но мисля, че там някъде е края на пътя.
Какъв край на пътя, бре, някои тепърва са на старта и
чакат да гръмне пистолета. Недей така, имай милост.
Е, нали сериозно си говорим.
Не съм сигурна, че майчинство на 45-50 г е пълноценно за нито една от страните.
Но ситуации всякакви в живота, не казвам че е невъзможно.
Просто тази възраст, до към 37, ми се струва нормална. В смисъл на емоционална и психологическа граница. Чудя се как да го формулирам.
Моята тези си е, че много късното майчинство се отразява на децата. В един или друг етап от живота им.
И просто си разсъждавам и споделям.
Надявам се, без обидени или засегнати.
Смятам, че темата е изчерпана.
брех?
Не съм чела отговорите, но отговарям наистина сериозно. Реалистично е до 35 годишна възраст. Казвам го като дете на майка родила на 42 и баща с 49 години по-голям от мен. Досега не съм смеела да се изказвам, за да не разруша нечии мечти, но бих попитала всички майки в по-зряла възраст дали са се замисляли какво ще представляват (ако въобще са живи дотогава), когато детето им отиде в гимназия? Отговор - пенсионери. А след това? Немощни старци. Естествено всеки човек живее своя си собствен живот и не е необходимо този на родителите и на децата да се обвързва (нали така правят уж по света), но ако обичаш родителите си вместо те да ти помагат (не става въпрос за материално, а чисто морално - да знаеш, че ги има и че можеш да си споделиш болката с тях) или поне да не ти пречат, то когато си на 20 и няколко вече на плещите ти тежи отговорността да се грижиш за тях (включително и финансово в БГ) и ако остане време да учиш, работиш и правиш свое собствено семейство.
Моето семейство беше прекрасно във всяко едно отношение, но без това - майка ми и баща ми остаряха прекалено бързо спрямо това, което бих искала.
Аз за себе си съм решила, че времето ми е отминало.
Моето семейство беше прекрасно във всяко едно отношение, но без това - майка ми и баща ми остаряха прекалено бързо спрямо това, което бих искала.
Аз за себе си съм решила, че времето ми е отминало.
Не съм чела отговорите, но отговарям наистина сериозно. Реалистично е до 35 годишна възраст. Казвам го като дете на майка родила на 42 и баща с 49 години по-голям от мен. Досега не съм смеела да се изказвам, за да не разруша нечии мечти, но бих попитала всички майки в по-зряла възраст дали са се замисляли какво ще представляват (ако въобще са живи дотогава), когато детето им отиде в гимназия? Отговор - пенсионери. А след това? Немощни старци. Естествено всеки човек живее своя си собствен живот и не е необходимо този на родителите и на децата да се обвързва (нали така правят уж по света), но ако обичаш родителите си вместо те да ти помагат (не става въпрос за материално, а чисто морално - да знаеш, че ги има и че можеш да си споделиш болката с тях) или поне да не ти пречат, то когато си на 20 и няколко вече на плещите ти тежи отговорността да се грижиш за тях (включително и финансово в БГ) и ако остане време да учиш, работиш и правиш свое собствено семейство.
Моето семейство беше прекрасно във всяко едно отношение, но без това - майка ми и баща ми остаряха прекалено бързо спрямо това, което бих искала.
Аз за себе си съм решила, че времето ми е отминало.
Моето семейство беше прекрасно във всяко едно отношение, но без това - майка ми и баща ми остаряха прекалено бързо спрямо това, което бих искала.
Аз за себе си съм решила, че времето ми е отминало.
Хубаво казано. Това имам предвид и аз.
Препоръчани теми