Кръводаряване

  • 259
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 542
Съжалявам, ако темата не е за тук, но днес за първи път дарих кръв и ми се искаше да споделя опита си и евентуално да мотивирам още някой да го направи.

Аз дълги години го отлагах - най-вече от страх, но и по здравословни причини. Все се появяваше нещо - я анемия, я недостиг на Б12... и не се чувствах добре. В крайна сметка днес се престраших и честно казано, изобщо не беше неприятно. Освен самото боцване, нищо друго не усетих. Докато траеше процедурата, си поговорих с лекарите, които бяха изключително внимателни и добронамерени. Покрай разговора стана дума и за острия недостиг на кръв и всъщност точно това ме мотивира да споделя в тази тема.

Трябва да уточня, че не живея в България, но знам, че там проблемът е още по-сериозен и много хора даряват кръв чак когато техен близък има нужда. А истината е, че изобщо не е толкова страшно (даже хич). Ако някой като мен го е отлагал с години най-вече от притеснение, надявам се опит да му даде малко кураж Simple Smile

До колкото помня, в България се полагат и два дена платен отпуск при кръводаряване (тук го няма това), което може да е допълнителен стимул за някой.
ВМА имат секция с повече информация за кръводяряването: https://www.vma.bg/%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2.html
А тук са всички центрове в страната, където може да се дари кръв: https://ncth.bg/contacts/
В интернет има и доста неправителствени организации/фондации, които по много по-приветлив начин предоставят информацията, та който иска, може да се разрови. Аз исках да се придържам към обществени източници.

Аз лично смятам да стана редовен кръводарител (надявам се и в България, когато се прибирам). Ако сте се чудили дали да го направите, може би си заслужава да дадете шанс. За нас е половин час от деня, а за някого може да е шанс за живот Heart

# 1
  • Мнения: 56 595
Именно затова не дарявам. Няколко пъти съм го правила заради близки хора. И сега се пазя за да съм готова ако се наложи, защото ако дам кръв сега рискувам после 6 месеца да не мога. А имаме стари родители и майка ми току се оперира от нещо.

# 2
  • Мнения: 542
Именно затова не дарявам. Няколко пъти съм го правила заради близки хора. И сега се пазя за да съм готова ако се наложи, защото ако дам кръв сега рискувам после 6 месеца да не мога. А имаме стари родители и майка ми току се оперира от нещо.

Може на всеки два месеца (а не шест) да се дарява кръв, като в България за жени е до 4 пъти за 12 месеца (при мен са до 3 пъти в рамките на една година).

Пожелавам бързо възстановяване на майка Ви! Heart

# 3
  • Мнения: 2 390
Аз съм дарявала 7-8 пъти. Скоро не съм, това ме подсеща, че може би отново е време. Четири пъти е било за конкретен човек, останалите - просто така. На мен не ми се отразява по никакъв начин, не ми става отпаднало, абсолютно нищо... И самата процедура не ми е неприятна. Даже не съм се възползвала от полагащите ми се дни, просто не ми е било нужно.
Хубаво е да се дарява. Трябва повече хора да го правят, стига здравословното им състояние да го позволява.
Веднъж чух от един познат, чийто дядо се нуждаеше, че болниците били длъжни да осигурят и той не дари. Останах безмълвна, защото и децата знаят, че болниците не могат да я произведат, някой трябва да я даде. Отидохме аз и мъжа ми, въпреки че не сме особено близки, защото майка му (дъщерята на болния) и баща му бяха прехвърлила възрастта.

Последна редакция: пт, 31 юли 2026, 21:48 от Мила Атова

# 4
  • Мнения: 1 325
Даряването наистина е много хубаво, обаче не мога да приема това принуждаване на близките за двама кръводарители преди операция. Защо държавата не направи финансови стимули за хората, които кръводаряват, а трябва да я има тази принуда? Ако човек няма близки, какво правим? Трябва да извади и да си плати, а ако няма излишни пари? Ситуацията е абсурдна!

# 5
  • Мнения: 2 390
Ако човек няма близки, болницата ще вземе от запасите си, няма да оставят пациента без кръв. Но запасите идват от тези, които са дарили.
За мен не трябва да има финансови стимули, иначе ще се превърне в търговия, срещу която иначе недоволстваме.
Какво значи "принуждаване"? Ако никой не даде кръв, откъде да я вземат лекарите? Че те близките ако не дарят, кой?
За тези, които нямат близки, вече казах - и за тях ще се намери. От доброволци.

# 6
  • Мнения: 542
Ако човек няма близки, болницата ще вземе от запасите си, няма да оставят пациента без кръв. Но запасите идват от тези, които са дарили.
За мен не трябва да има финансови стимули, иначе ще се превърне в търговия, срещу която иначе недоволстваме.
Какво значи "принуждаване"? Ако никой не даде кръв, откъде да я вземат лекарите? Че те близките ако не дарят, кой?
За тези, които нямат близки, вече казах - и за тях ще се намери. От доброволци.

Докато търсех източници, които да добавя в темата, ми попадна информация за т.н. "кръвна мафия" (репортаж на Нова от преди две години). За съжаление има хора, които се възползват от недостига на кръв в болниците и единственият начин да се противодейства е ако има достатъчно доброволни дарители.

Но проблемът не е само в България. В Австрия около 3% от населението дарява кръв, което също е крайно недостатъчно. Голяма част от тези 3% са над 50 години, което е притеснително..

# 7
  • Мнения: 2 390
Не е случайно това, че почти в цял свят кръводаряването е безвъзмездно.
Може би трябва да има повече информационни кампании и да се обяснява, че процесът е безболезнен и без негативни последствия в следващите часове и дни (да повторя - за здрави хора, без противопоказания за кръводаряване). Даже напротив, полезно е и за дарителя. И аз първият път се притеснявах, но после разбрах, че не ми коства нищо, освен разкарването до кръвния център.

# 8
  • Мнения: 542
Не е случайно това, че почти в цял свят кръводаряването е безвъзмездно.

Тъй като днес в центъра по кръводаряване трябваше да изчета и едни брошури, там пишеше, че кръводаряването е безвъзмездно, защото материален или друг стимул би бил предпоставка дарителя да скрие детайли от здравословното си състояние и навици, което е опасно за пациентите, които имат нужда от кръвопреливане. След като прочетох брошурите, трябваше да попълня един въпросник, за да идентифицират скорошно потенциално рисково поведение/обстоятелства от моя страна (неща като наркотици, скорошни татуировки/пиърсинг, операции и т.н.).

В този ред на мисли, въпросната "кръвна мафия" е много опасна, но разбирам хората, които нямат избор.. и пак повтарям, че решението е повече доброволци, но както казахте, с оглед на индивидуалното здраве.

Днес много ме жегна този въпрос и това е причината да повдигна темата Heart

# 9
  • Down south
  • Мнения: 9 924
Дарих кръв няколко пъти в България.
Зз протокола съм действително рядка кръвна група.
Исках да даря и тук, но се оказа, че кръводарители от страните, в които има история на "луда крава" не се допускат.

# 10
  • Мнения: 1 385
Именно затова не дарявам. Няколко пъти съм го правила заради близки хора. И сега се пазя за да съм готова ако се наложи, защото ако дам кръв сега рискувам после 6 месеца да не мога. А имаме стари родители и майка ми току се оперира от нещо.
Спокойно може да дарявате и ако ви се наложи в рамките на 6 месеца ви издават бележка.
Имаше планирана операция на баща ми за есента и дарих миналия месец, с опция да даря пак през септември. Така бих имала две бележки (все едно двама кръводарители) без да ангажирам някой друг.
Това нещо е въведено преди няколко години и всеки може да се възползва.
Баща ми почина и няма да има операция, но аз все пак ще даря есента отново и при нужда за някой друг просто отивам и си взимам бележки.

# 11
  • Мнения: 3 524
Преди години познат търсеше кръводарители за баща си. Отидох веднага разбира се. После през годините го правех ей така, за да помагам, а и защото знам какъв недостиг има.Бях редовна и се чувствах горда, че помагам на някой, някъде там.. Кръводарявах до преди да ми открият хронично-неврологично заболяване.

Общи условия

Активация на акаунт