Астрология - 28 тема

За периода 13 - 15 октомври Плутон във Водолей е в стационарна фаза преди да тръгне директен. Плутон във Водолей е "планета извън границите".  Плутон, ама на стероиди в квадрат с Венера в Скорпион.
https://bg-mam.ma/p/1612882/50179457

"Счупихте ли оковите" за нещо, което ви тормози ?

Starinthenightsky, точно! Окови. Благодаря! Точно това е при мен.
Вчера в главата ми зазвуча една песен, която съм слушала преди повече от 20 години, когато ходех на салса. Никога не съм се сещала за нея, слушала съм я само там на курса, тоест идея си нямам за какво се пее. След обяснения от рода на : "та тара та та та та" с гугъл я намерих. Ами точно за робство и скъсване на окови става въпрос, за момента, в който решаваш, че не можеш повече мълчаливо да понасяш една несправедливост!

"La rebelión“ – Joe Arroyo

Благодаря ти за уточнението!

Сложих черта, т.е. счупих оковите на 01.10.
Последните 2 дни се оказа, че имам огромна подкрепа, тотално облекчение.

Дам, една лъвица, с която през годините имахме приятелство, но тя все беше в някакви филми ми се обади сякаш не е минала почти година от как не сме общували ( ех, ретроооо). Преди й се дразнех на номерата и глупостите, сега забелязах, че ми е все тая какви ги дрънка. И с мъж лъв навремето имах токсична връзка( не знам има ли значение това, че лъв ми е срещуположния дом на Слънцето ).

Плутон миналавал ли ви е над лична планета? Уран или Нептун и с какво събития го свързвате? При мен единствено мина над Нептун у10 и започнах голям собствен бизнес, който фалира след повторното му минаване ретро. През същия период февруари/септември се запознах с мъжа ми и забременях, но не смятам, че Плутон има отношение за това. Плутон ми е в 6Д и през този период имах тежка физическа работа и "принудителна" работа, интересно ми е при вас какво е било и най-вече над уран.

Да! Като мина над наталното ми слънце  се омъжих и получих второ гражданство и втори паспорт ( не на база брака, де). Като минава над натален Меркурий забременях и родих.

Не, но на детето ми - да (на слънцето). Вече транзита е на приключване, отдавна е подминат точния съвпад. Свързано е с това за което пиша, училището и оковите. Най-големият ужас на точния съвпад бе преди 2 години.

При мен бе Сатурнова опозиция (Сатурн У5 на АЦ и разни други транзитчета като Плутон квадрат Марс)

Тук училището започна непосредствено след слънчевото затъмнение август. Сещате се за какво е Юпитер на южния възел и сега след пълнолунието с Нептун балона вече окончателно се спука.

При мен Плутон мина през десцендента - 1 градус на Водолей, няколко пъти минава заради ретроградностите, около три години продължи всичко. Преобърна живота ми - прекъсна съмнителни приятелства, изчерпана връзка, поглъщаща и неблагодарна работа, заради която пострада здравето ми - всичко това го влачех дълги години.. Беше огромен шок, но още тогава знаех, че тези неща  отдавна не си заслужават. Все пак не го пожелавам на никого, беше ужасен период, още не съм се събрала напълно.
Доскоро Плутон ми беше в 6 дом и беше много работа - интелектуална и си я обичах години наред, но много изхабяваща.
Да кажа и за ретроградната Венера при мен - ретро ми е в 4 дом. Преди два месеца зацикли един ремонт на мое жилище, защото не можех да намеря добра оферта за боядисване, цените са станали безобразни. Дразнех се, че нещата не вървят, но не ми се давах толкова пари. И изведнъж, точно Венера тръгна назад, се появи майстор, който ми предложи повече от разумна оферта. Вече е боядисано 🙂

Моля дай координати

Направо ме плашите с тоя Плутон. И на мен предстои да ми мине през десцедента и след това върху куп лични планети.

A преди десцедента върху ЮЛВ.

Скорпион управлява онова, което не споделяме свободно с всеки - онова, което е изключително лично и интимно. Не случайно този знак се свързва и с половите органи.Затова е напълно естествено Скорпион да пази и най-съкровените ни желания - онова, което истински искаме и от което се нуждаем, за да го проявим в живота си.
Квадратурата между Плутон и Венера в Скорпион може да окаже силен натиск върху това, което ценим, както и върху хората, на които позволяваме да се доближат до най-съкровеното ни. След това Венера се връща ретроградно във Везни и всичко лично, което сме поверили в ръцете на друг човек, сякаш бива извадено от тъмнината и изправено пред съд.
Везните са символизирани от везната и управляват пространството на взаимоотношенията - мястото, където всичко се претегля, оценява и се определя дали е достойно… или не.
Традиционно знакът Везни не се свързва с клюките, защото тази тема принадлежи по-скоро на трети дом и Меркурий.
Но според мен има съществена разлика между меркурианските клюки и тези, които можем да свържем с енергията на Везните.
Меркурианските клюки произлизат от празни приказки и обикновен обмен на информация.
Това са разговори без особена цел, освен човек да бъде най-интересният в стаята за няколко минути. Ако зад меркурианските приказки има някакво намерение, то обикновено е някой да бъде подведен или надхитрен, тъй като лъжите също попадат под управлението на Меркурий.
Но при Везните клюките имат намерение. И цел. Някой се интересува. И то МНОГО от това дали ще получите онова, което желаете.
Но има една подробност…
Този човек може би изобщо не ви подкрепя така, както си мислите.
Може би човекът, на когото сте доверили най-съкровените си мечти, желания и планове, не е толкова искрено щастлив за вас, колкото сте вярвали.
И именно това е символичното послание на този цикъл между Венера и Плутон:
Не всеки, който знае мечтите ви, иска да ги види осъществени. Вероятно много добре познавате този тип хора, за които говоря.
Онази фалшива приятелка, която от години тайно се съревновава с вас, а вие дори не сте подозирали, че участвате в състезание.
Или онази клюкарстваща роднина или колежка, която тайно изпитва удоволствие, когато нещата не ви се получават.
Тя ви разпитва за плановете ви с широко отворени, блестящи от интерес очи, а само няколко часа по-късно седи около масата с други хора и се присмива на амбициите ви.
Вие сте били напълно убедени, че сте заобиколени от хора, които ви обичат и подкрепят, защото самите вие сте ги обичали и подкрепяли.
Толкова е лесно да предполагаме най-доброто за хората, на които искрено желаем най-доброто.
Но ето че две седмици по-късно научавате, че вашето вълнение и ентусиазъм са стигнали до вас обратно чрез някой братовчед или роднина ,само че вече с леко изопачен смисъл.
Вашият план е влязъл в стаята като семенце, изпълнено с потенциал, а е излязъл оттам, сякаш почвата, в която е трябвало да покълне, вече е посипана със сол само заради една прибързана, злонамерена преценка.
Защото понякога най-болезненото не е откритата враждебност, а осъзнаването, че хората, пред които сте споделяли мечтите си с доверие и радост, са ги превръщали в повод за подигравки зад гърба ви.


Историята на Психея илюстрира този ретрограден цикъл на Венера по-добре от всяка друга.
Психея била толкова красива, че хората престанали да поднасят дарове в храмовете на Венера и вместо това започнали да почитат едно обикновено смъртно момиче като богиня.
Това пробудило най-тъмната страна на богинята на любовта - отмъстителност, дребнавост, ревност, завист и дълбока несигурност в собствената ѝ стойност.
Но вместо сама да се изправи срещу Психея и да я предизвика открито, Венера избрала подход, който прекрасно отразява символиката на Венера в Скорпион — скрито въздействие, манипулация и отмъщение чрез посредник. Тя изпратила сина си Ерос да прокълне Психея от нейно име, като я накара да се влюби в най-окаяното и отблъскващо същество на земята.
Така Венера щяла да постигне победата си, без дори да се налага да си изцапа ръцете.
А тази жестокост произтичала от проекцията на собствените ѝ обстоятелства и отношенията ѝ с Хефест.
Защото подобна обсебеност от живота на друг човек често се корени в собствената неудовлетвореност, болка и несигурност.
Но съдбата имала други планове.
Ерос хвърлил само един поглед на Психея и сам се влюбил в нея. И така, Ерос измислил план, чрез който всички да бъдат щастливи.
Той построил за Психея великолепен дворец, появил се сякаш от нищото.
Невидими слуги се грижели за всяка нейна потребност, а всяка вечер я очаквали разкошни пиршества.
Самият Ерос идвал при нея под прикритието на нощта и я обичал с цялото си сърце.
Това било тяхното тайно убежище — свят, съществуващ само за двамата, далеч от чуждите погледи, намеса и осъждане.
Изключително подходящ символ на ретроградната Венера във Везни — любов, съюз и интимност, които се опитват да оцелеят, скрити от външния свят.
Но имало едно условие.
Психея никога не трябвало да се опитва да види лицето на своя любим.
Защото в момента, в който някой разберял кой е той, цялото им щастие можело да рухне.
Майка му щяла да открие, че собственият ѝ син не само е нарушил заповедта ѝ, но и се е оженил за жената, която тя искала да унищожи.
Представата на Ерос за щастие била съвсем проста:
Да запази съпругата си щастлива, обичана и защитена — но в неведение — до края на живота ѝ.
Той никога не разкрил тайната им пред никого.
И вярвал, че докато никой не знае истината, никой няма да може да разруши любовта им. И за известно време Психея била щастлива. Истински щастлива.
Но щастието, което няма с кого да споделиш, постепенно започва да изглежда нереално.
Кой от нас не е получавал прекрасна новина и не е посягал веднага към телефона, за да разкаже всичко на някого?
Затова Психея започнала да умолява Ерос да позволи на сестрите ѝ да я посетят.
Той я предупредил, че те ще се опитат да разрушат щастието им, но тя плакала и настоявала толкова дълго, че накрая той отстъпил.
Зефир, западният вятър, понесъл сестрите ѝ и ги спуснал в долината.
А Психея направила това, което вероятно всеки от нас би направил, когато има толкова прекрасна новина.
Тя искала да сподели новия си живот с хората, които обичала.
Показала им всичко.
Развела ги из всяка стая на двореца, показала им златните съдове, скъпоценностите и всички богатства, които я заобикаляли.
Дори ги отрупала с подаръци, които да отнесат у дома.
Не защото искала да се похвали или да ги накара да завиждат.
А защото била толкова щастлива и горда с живота си.
Тя просто искала сестрите ѝ да видят нейното щастие и да му се зарадват заедно с нея.
Но те не се зарадвали.
Напротив.
Навсякъде, откъдето минавали, оставяли след себе си семенца на съмнение.
„Сигурно е чудовищно грозен, щом не ти позволява да видиш лицето му.“
„Обзалагам се, че е убил истинския собственик на двореца и е откраднал всичко това. Затова се крие дори от теб, собствената си съпруга.“
Когато се прибрали у дома, двете седнали заедно и започнали да обсъждат и критикуват всяка подробност от новия живот на сестра си.
Всяка се оплаквала от собствения си съпруг и дом.
Домове, които изведнъж им се стрували много по-малки и незначителни, отколкото изглеждали само няколко часа по-рано.
Но онова, което оставили след себе си в двореца на Психея, било много по-страшно от всичко, което биха могли да откраднат и да изнесат със собствените си ръце.
Те оставили съмнението.
Същата вечер Ерос бил абсолютно същият, какъвто бил и всяка предишна нощ.
Нищо в живота на Психея не се било променило.
Освен един натрапчив глас, който вече се бил настанил в съзнанието ѝ и непрекъснато шепнел:
„Ами ако са прави?“
И така, малко по малко, въпрос след въпрос, щастието ѝ започнало да се отравя отвътре.
Докато накрая тя вече не можела да лежи спокойно до любимия си, без да знае истината.
Една нощ, докато Ерос спял до нея, Психея запалила маслена лампа.
Когато светлината озарила лицето му, тя видяла невероятната му красота и осъзнала кой всъщност е той.
Стресната от откритието, тя рязко се отдръпнала и капка горещо масло паднала върху рамото му.
Ерос се събудил.
Видял я надвесена над него с лампата в ръка.
И в този миг разбрал, че доверието му е предадено.
Той си тръгнал.
Всичко, което бил изградил с толкова любов и внимание, било разрушено заради две жени, които дори никога не го били срещали.
Той бил направил всичко както трябва.
Бил създал дом, любов, сигурност и щастие.
И въпреки това мечтата му била отровена.
Защото тя преминала през устата на човек, който все още не бил научил на кого може безопасно да поверява щастието си.
И може би точно тук се крие най-силното послание на тази история:
Понякога не е необходимо някой да ви отнеме щастието. Достатъчно е да ви накара да се усъмните в него. А как майката на Ерос в крайна сметка разбрала за връзката им?
Чрез клюки, разбира се.
Една чайка долетяла до мястото, където Венера се къпела в морето, и ѝ разказала, че Ерос лежи ранен от изгаряне, след като преследвал смъртни жени из планините, вместо да изпълнява задълженията си — да пробужда любов и копнеж у смъртните и да им помага да откриват любовта.
Клюка със скрито намерение или просто празни приказки?
А когато цикълът на Меркурий е толкова тясно преплетен с този на Венера, има ли изобщо значение?
Можете ли да различите къде свършва единият и започва другият?
Следващите действия на Психея вече ни отвеждат директно към тъмната, отмъстителна страна на Скорпион.
Изоставена и със съкрушено сърце, тя решила да посети сестрите си — една по една.
Със сълзи на очи разказала на всяка от тях, че Ерос я е напуснал.
Но имало и още нещо.
Сега той искал да се ожени за ТЕБ вместо за мен!
Психея най-накрая била осъзнала, че тяхната привидна „любов“ към нея всъщност не била нищо повече от завист.
И решила да използва тази завист като оръжие срещу самите тях.
Ето тук започваме да разпознаваме влиянието на квадратурата между Венера и Плутон, което усещаме и сега.
Психея обяснила на всяка от сестрите си, че трябва просто да отиде до скалата, да повярва и да скочи.
Зефир, западният вятър, щял да я понесе нежно надолу към двореца — точно както бил направил преди.
И така, една след друга, сестрите се втурнали към ръба на скалата.
Заслепени от желанието да притежават онзи бляскав живот, който доскоро така ожесточено критикували, те скочили без колебание.
Но този път вятърът не дошъл.
И двете паднали и намерили смъртта си.
Те видели пукнатина в чуждия брак и веднага се втурнали да присвоят щастието, което принадлежало на друга жена.
А накрая именно собствената им завист ги отвела до ръба на пропастта.
И ги погубила.
След това архетипът се променя и историята преминава към символиката на Венера във Везни.
През останалата част от разказа Венера подлага Психея на поредица от почти невъзможни изпитания.
Всяко от тях е представено като начин тя да докаже своята стойност и че е достойна за любовта на Ерос.
Но зад привидната справедливост се крие съвсем различно намерение.
Всяко изпитание е замислено така, че Психея никога да не успее да се завърне.
И въпреки това тя преодолява всички препятствия.
Не защото пътят ѝ е лесен.
Не защото Венера проявява милост.
А благодарение на помощта, подкрепата и сътрудничеството на различни същества, които разпознават несправедливостта, на която е подложена, и решават да ѝ помогнат.
И точно тук се проявява другото лице на Везните — справедливостта, съюзите и силата на подкрепата, която получаваме от онези, които не могат да останат безучастни пред чуждото страдание.
Там, където завистта се опитва да унищожи, състраданието и сътрудничеството могат да помогнат за възстановяването на разрушеното. Накрая виждаме как Венера възстановява директното си движение, навлиза отново в Скорпион и образува квадратура с Плутон.
Този етап от астрологичния цикъл намира своето отражение в момента, когато Психея е изпратена в подземния свят.
Там тя губи съзнание и се поддава на мрака, който я обгръща.
След това Венера преминава в Стрелец — знакът, свързан със законите, моралните принципи, справедливостта и установяването на правила.
Именно този преход съвпада символично с момента, в който Ерос отива при Зевс, за да защити любовта им и да изложи техния случай пред него.
Зевс претегля силата на връзката им срещу всички изпитания, препятствия и страдания, на които Венера ги е подложила.
И въпреки всичко любовта им е устояла.
Тяхната връзка е издържала на всяко изпитание.
Затова Зевс решава да дари Психея с безсмъртие и да съедини двамата в брак пред всички богове на Олимп.
Така Венера е принудена да присъства и да признае Психея като богиня на душата.
Сърцето и душата. Венера и Психея. Най-накрая седнали на една и съща маса.
Точно както е трябвало да бъде от самото начало.
И точно както може да бъде и в нашия живот, ако намерим смелостта да бъдем честни със себе си относно хората, на които сме позволили да заемат място до нас.
Защото понякога тези места принадлежат на хора, които биха ни обичали по-искрено, подкрепяли по-силно и истински биха се радвали на нашето щастие.
Всяка култура има своя версия на това вярване, защото усещането, че някаква невидима магия е развалена, е универсално.
В еврейската традиция съществува изразът „kein ayin hora“ — „да не те хванат лоши очи“, който често се произнася след споделянето на хубава новина.
Или обичаят да се изчакат първите дванадесет седмици, преди да се обяви една бременност.
Или неписаното правило никога да не говориш за важна сделка, преди договорът да бъде окончателно подписан.
Вярвате ли в уроки и лоши очи, или не — психологическият механизъм остава същият.
Когато споделяте нещо, което все още не е придобило окончателна форма, вие допускате чуждите страхове, съмнения и проекции в пространство от живота си, което все още се изгражда.
Представете си влажна глина.
Докато е мека, тя запазва всеки отпечатък от пръстите, които са я докоснали — дори след като бъде изпечена и се втвърди.
Същото може да се случи и с нашите мечти.
Чуждите съмнения.
Завистта.
Онази малка злонамерена добавка, с която някой преразказва вашата история.
Всяка изкривена подробност.
Всичко това може да остави своя отпечатък, докато мечтата ви все още е крехка и неоформена.
И точно както при Психея, понякога този отпечатък остава не само върху самата мечта.
Той прониква вътре във вас и започва да влияе върху посоката, в която поема животът ви.
Чувате онзи глас на съмнениетo.
Вече не сте толкова уверени.
Не защото не сте способни.
Не защото мечтата ви е невъзможна.
А защото сте позволили на нечии чужди думи да се превърнат във ваш собствен вътрешен глас.

И аз нямам планети в огнени знаци, само асцендент лъв. Иначе слънце във водолей. Повечето ми планети са в козирог - Венера, Марс, Уран, Нептун, Сатурн, в 6 дом, ама целия 6 дом ми е интерсептиран