Здравейте,момичета!
Благодаря на Албена за новите снимки и резюмето.Много тихо в темата.От вчера на обяд никой не е писал.
Снощи не пуснаха нов епизод на ''Шербет от боровинки''.За причина посочиха недостатъчно реклами.За тази вечер са отменени 2 сериала ''Чужд живот“ и ''Рози и грехове“.Да видим за утре вечер ще има ли промени?
🌊💧 Две реки, едно море: историята, разказана от капитана на лодката в 33-ти епизод – както и детето, което скоро ще се появи в живота на Алия и Джихан – носят дълбок и красив смисъл.
В 33-ти епизод капитанът на лодката споделя с Дениз една история за реките.
Река Тигър води началото си от далечни планини; пътят ѝ е дълъг, а течението – бурно. Ефрат е по-спокойна, тече дълбоко и равномерно. Макар да започват своя път от различни места, те винаги се търсят една друга.
Понякога помежду им се издигат планини, друг път пътищата им се разминават – и така минават годините. Но те никога не се отказват една от друга и накрая се събират, преди да стигнат до морето. Когато най-после се слеят, земята се изпълва с изобилие, а животът разцъфтява в нещо прекрасно.
Дениз отвръща с проста, но трогателна забележка: „Това е много красиво. Точно като мама и татко.“
Тази притча, разказана на детето на борда на лодката, носи дълбок подтекст. Тя очертава различните характери на двамата герои, препятствията пред тях, естественото привличане, което ги събира, и красотата, която се ражда от съюза им. А сега, когато в Алие расте нов живот, всеки елемент от тази история придобива още по-дълбок, вторичен смисъл.
Историята придава на всяка от реките собствен характер – и именно тези характери съвършено отразяват същността на #CihAl.
1 ~ 2 ~ 3
🔥❤️🤰
Автор: sunsallove
Всички снимки от 71 еп.
https://www.youtube.com/watch?v=czuz3HhZD0o
Приятен и спокоен ден!
Благодаря на Албена за новите снимки и резюмето.Много тихо в темата.От вчера на обяд никой не е писал.
Снощи не пуснаха нов епизод на ''Шербет от боровинки''.За причина посочиха недостатъчно реклами.За тази вечер са отменени 2 сериала ''Чужд живот“ и ''Рози и грехове“.Да видим за утре вечер ще има ли промени?
🌊💧 Две реки, едно море: историята, разказана от капитана на лодката в 33-ти епизод – както и детето, което скоро ще се появи в живота на Алия и Джихан – носят дълбок и красив смисъл.
В 33-ти епизод капитанът на лодката споделя с Дениз една история за реките.
Река Тигър води началото си от далечни планини; пътят ѝ е дълъг, а течението – бурно. Ефрат е по-спокойна, тече дълбоко и равномерно. Макар да започват своя път от различни места, те винаги се търсят една друга.
Понякога помежду им се издигат планини, друг път пътищата им се разминават – и така минават годините. Но те никога не се отказват една от друга и накрая се събират, преди да стигнат до морето. Когато най-после се слеят, земята се изпълва с изобилие, а животът разцъфтява в нещо прекрасно.
Дениз отвръща с проста, но трогателна забележка: „Това е много красиво. Точно като мама и татко.“
Тази притча, разказана на детето на борда на лодката, носи дълбок подтекст. Тя очертава различните характери на двамата герои, препятствията пред тях, естественото привличане, което ги събира, и красотата, която се ражда от съюза им. А сега, когато в Алие расте нов живот, всеки елемент от тази история придобива още по-дълбок, вторичен смисъл.
Историята придава на всяка от реките собствен характер – и именно тези характери съвършено отразяват същността на #CihAl.
Скрит текст:
Планини, завои и едно дълго търсене
Капитанът посочва три неща, които разделят реките: планини, разклоняващи се пътища и изминаването на годините.
Сериалът ни предлага всяко от тях. „Планините“ са задълженията, които обвързват Джихан – кодексът на честта на рода Албора, задушаващата хватка на рода Садакат, а сега – и бракът, на който той се съгласява в името на семейството си. Още една планина се издига в 69-и епизод, когато Джихан остава с убеждението, че Алие се е омъжила за Енвер. „Разклоняващите се пътища“ са представени от Будапеща и всички онези врати, които тя е затворила след себе си. „Годините“ са онези, които зрителите наблюдаваха как отминават в продължение на три сезона.
В основата на всичко това стои една повтаряща се тема, която служи като движеща сила на тази история: те непрестанно се търсят един друг.
И двете реки са в състояние на търсене. Джихан търси – набирайки номер, който тя отдавна е сменила; заставайки пред врата в чужда страна, където тя се е преместила; или пресичайки стремглаво пътното платно между колите, за да стигне до сина си. Алие също търси – завръщайки се; пазейки колието и пръстена си през месеците на раздяла; приближавайки се към конака (имението), носейки радост в ръцете си. Нито една от двете реки не стои просто така, чакайки да бъде открита.
В анонса за 71-ви епизод това търсене придобива най-фината и интимна форма.
Той е забелязал, че нещо у нея се е променило. И все пак, не успява напълно да разгадае какво точно – та това е нашият Джихан, главата на рода; той не е особено вещ в разпознаването на бременност.
Там, където реките се срещат.
Историята на Капитана завършва със сливане; в този момент земята се изпълва с изобилие – изобилие, което той си представя под формата на плодовитост.
Бременността бележи първия случай в поредицата, в който потоците на Алия и Джихан се събират в едно тяло. В един разказ, постоянно ангажиран с въпросите за произхода – към кой род, име или кръвна линия принадлежи човек – детето, носещо в себе си и двата потока, предлага нов отговор на въпроса за принадлежността. Изобилието, обещано от Капитана, придобива човешки облик.
Сцената в болницата в 70-ия епизод разкрива високата цена, която Алия плаща, за да приеме това изобилие. Когато лекарят пита дали е дошла сама, тя отговаря: „Сама“ – дума, която отеква и се превръща в определящо твърдение за собствения ѝ живот. На лицето ѝ едновременно се изписват радост и самота; за жена, чиято цяла история е белязана от изкореняване, не съществува утвърден път, по който да получи такава блага вест.
Притчата придава посока на този момент: река Тигър е текла толкова дълго през сурова, безпощадна земя, а мястото на сливането вече е пред погледа – достатъчно близо, за да бъде усетено.
Море = Дениз
Притчата разказва за реки, които се срещат, преди да достигнат морето; същевременно двойката вече има син, чието име означава „море“. Именно Дениз е момчето в лодката, което изрича последните думи в историята – момче, за което собствените му родители са се превърнали в мит, но което носи крайната цел на всички води в самото си име. В тази „хидрология“ всичко, което произтича от Алие и Джихан, се влива в Дениз. Дете, кръстено на река Тигър, неизбежно би се вляло в същото това море.
Реката и морето са част от една обща водна система; нито една от двете части не е по-значима от другата. Реката тече, защото морето я привлича, а морето остава пълно, защото реките се вливат в него. Дете на име Диджле (Dicle) ще се присъедини към Дениз (Deniz) в една картина – която самото момче описва като „точно като мама и татко“ – в която всеки вече има своето място. Дениз заема своето място като морето, към което се насочват всички течения, докато аритметиката, която някога е прокудила Алия – а именно съществуването на Серхат – губи своето основание.
Име, което пуска корени
В това семейство имената се превърнаха в бойно поле. Албора наричат Дениз „Джихан“ – жест, който чрез една-единствена дума вписва момчето в техния род. В първия епизод Алие отвърна: „Можете да го наричате Джихан, колкото си искате; неговото име е Дениз.“ Тя отстоя правото си върху единственото нещо, което една майка винаги има право да даде, и оттогава насам неизменно защитава това свое право. В 69-ия епизод тя се върна към тази тема от друг ъгъл. „Синът ми също е Албора“, каза тя на Джихан, приемайки фамилното име, но при свои собствени условия.
Дете, кръстено на река Тигър (Диджле), носи име, избрано извън логиката на родовата принадлежност. Диджле принадлежи на самата земя – на реката в региона, където живее семейството и където Алия, сезон след сезон, се бори да остане. За една жена, чиято най-дълбока рана е усещането, че е изтръгната от корен, име, почерпено от местните води, се превръща в начин да се „закотви“ някого към същата тази земя. С една-единствена дума тя подарява на земята дете, а на детето – земята.
Какво изисква приказката от тях
Историята на капитана обещава повторна среща, макар и да не уточнява кога точно би могла да се случи тя. Тази задача е поверена на реките – реки, които търсят и ще продължат да търсят. Съюзът, описан в приказката, е заслужен – заслужен чрез действия, на които всеки от тях е способен.
Действието на Алия е акт на утвърждаване. Нейното минало е поредица от заминавания – решения, взети в изолация, въз основа на непълна информация и оповестени едва след като са се случили; такива са окончателното ѝ напускане или бременността ѝ, за която тя така и не проговаря. Нейната стъпка напред е да проговори – да заяви, преди всичко останало, че остава, така че детето да се появи в контекста на един вече направен от нея избор. По този начин състоянието на „самота“ се преобразява в ситуация, която включва и втори човек.
Действието на Джихан е акт на разграждане. Задълженията, които го обвързват, са наследени и наложени; те идват, придружени от лексиката на „честта“ – в която за неговите собствени желания няма място. Неговата стъпка напред е да разговаря с Алия – със собствен глас, свободен от упрека, който иначе би могъл да оцвети думите му – и да ѝ каже, че тя е единствената му истинска реалност, и че нито брак, нито име, нито дом имат по-голяма тежест от това.
Реципрочният ход, който фендъмът чакаше, е сливането на тези две пътешествия. Всяка река трябва да напусне собственото си корито в един и същи момент; нито една от тях не може да си позволи да чака другата да направи първата крачка – независимо от личните ни мнения за това кой *трябва* да направи тази първа крачка.
Сигурността на една приказка се крие във факта, че търсенето е споделено: всеки въпрос, който Джихан задава, и всеки отговор, който Аля накрая дава – и обратното – ги доближава и двамата малко по-близо до точката, където водите им се срещат.
Когато реките се сливат, казва капитанът, животът става красив.
В тази история този живот вече включва момче, кръстено на морето – и може би скоро ще включва и дете, кръстено на реката, която тече край него.
...държащи се за ръце с родителите си.
✍️ Nela_Nin
Капитанът посочва три неща, които разделят реките: планини, разклоняващи се пътища и изминаването на годините.
Сериалът ни предлага всяко от тях. „Планините“ са задълженията, които обвързват Джихан – кодексът на честта на рода Албора, задушаващата хватка на рода Садакат, а сега – и бракът, на който той се съгласява в името на семейството си. Още една планина се издига в 69-и епизод, когато Джихан остава с убеждението, че Алие се е омъжила за Енвер. „Разклоняващите се пътища“ са представени от Будапеща и всички онези врати, които тя е затворила след себе си. „Годините“ са онези, които зрителите наблюдаваха как отминават в продължение на три сезона.
В основата на всичко това стои една повтаряща се тема, която служи като движеща сила на тази история: те непрестанно се търсят един друг.
И двете реки са в състояние на търсене. Джихан търси – набирайки номер, който тя отдавна е сменила; заставайки пред врата в чужда страна, където тя се е преместила; или пресичайки стремглаво пътното платно между колите, за да стигне до сина си. Алие също търси – завръщайки се; пазейки колието и пръстена си през месеците на раздяла; приближавайки се към конака (имението), носейки радост в ръцете си. Нито една от двете реки не стои просто така, чакайки да бъде открита.
В анонса за 71-ви епизод това търсене придобива най-фината и интимна форма.
Той е забелязал, че нещо у нея се е променило. И все пак, не успява напълно да разгадае какво точно – та това е нашият Джихан, главата на рода; той не е особено вещ в разпознаването на бременност.
Там, където реките се срещат.
Историята на Капитана завършва със сливане; в този момент земята се изпълва с изобилие – изобилие, което той си представя под формата на плодовитост.
Бременността бележи първия случай в поредицата, в който потоците на Алия и Джихан се събират в едно тяло. В един разказ, постоянно ангажиран с въпросите за произхода – към кой род, име или кръвна линия принадлежи човек – детето, носещо в себе си и двата потока, предлага нов отговор на въпроса за принадлежността. Изобилието, обещано от Капитана, придобива човешки облик.
Сцената в болницата в 70-ия епизод разкрива високата цена, която Алия плаща, за да приеме това изобилие. Когато лекарят пита дали е дошла сама, тя отговаря: „Сама“ – дума, която отеква и се превръща в определящо твърдение за собствения ѝ живот. На лицето ѝ едновременно се изписват радост и самота; за жена, чиято цяла история е белязана от изкореняване, не съществува утвърден път, по който да получи такава блага вест.
Притчата придава посока на този момент: река Тигър е текла толкова дълго през сурова, безпощадна земя, а мястото на сливането вече е пред погледа – достатъчно близо, за да бъде усетено.
Море = Дениз
Притчата разказва за реки, които се срещат, преди да достигнат морето; същевременно двойката вече има син, чието име означава „море“. Именно Дениз е момчето в лодката, което изрича последните думи в историята – момче, за което собствените му родители са се превърнали в мит, но което носи крайната цел на всички води в самото си име. В тази „хидрология“ всичко, което произтича от Алие и Джихан, се влива в Дениз. Дете, кръстено на река Тигър, неизбежно би се вляло в същото това море.
Реката и морето са част от една обща водна система; нито една от двете части не е по-значима от другата. Реката тече, защото морето я привлича, а морето остава пълно, защото реките се вливат в него. Дете на име Диджле (Dicle) ще се присъедини към Дениз (Deniz) в една картина – която самото момче описва като „точно като мама и татко“ – в която всеки вече има своето място. Дениз заема своето място като морето, към което се насочват всички течения, докато аритметиката, която някога е прокудила Алия – а именно съществуването на Серхат – губи своето основание.
Име, което пуска корени
В това семейство имената се превърнаха в бойно поле. Албора наричат Дениз „Джихан“ – жест, който чрез една-единствена дума вписва момчето в техния род. В първия епизод Алие отвърна: „Можете да го наричате Джихан, колкото си искате; неговото име е Дениз.“ Тя отстоя правото си върху единственото нещо, което една майка винаги има право да даде, и оттогава насам неизменно защитава това свое право. В 69-ия епизод тя се върна към тази тема от друг ъгъл. „Синът ми също е Албора“, каза тя на Джихан, приемайки фамилното име, но при свои собствени условия.
Дете, кръстено на река Тигър (Диджле), носи име, избрано извън логиката на родовата принадлежност. Диджле принадлежи на самата земя – на реката в региона, където живее семейството и където Алия, сезон след сезон, се бори да остане. За една жена, чиято най-дълбока рана е усещането, че е изтръгната от корен, име, почерпено от местните води, се превръща в начин да се „закотви“ някого към същата тази земя. С една-единствена дума тя подарява на земята дете, а на детето – земята.
Какво изисква приказката от тях
Историята на капитана обещава повторна среща, макар и да не уточнява кога точно би могла да се случи тя. Тази задача е поверена на реките – реки, които търсят и ще продължат да търсят. Съюзът, описан в приказката, е заслужен – заслужен чрез действия, на които всеки от тях е способен.
Действието на Алия е акт на утвърждаване. Нейното минало е поредица от заминавания – решения, взети в изолация, въз основа на непълна информация и оповестени едва след като са се случили; такива са окончателното ѝ напускане или бременността ѝ, за която тя така и не проговаря. Нейната стъпка напред е да проговори – да заяви, преди всичко останало, че остава, така че детето да се появи в контекста на един вече направен от нея избор. По този начин състоянието на „самота“ се преобразява в ситуация, която включва и втори човек.
Действието на Джихан е акт на разграждане. Задълженията, които го обвързват, са наследени и наложени; те идват, придружени от лексиката на „честта“ – в която за неговите собствени желания няма място. Неговата стъпка напред е да разговаря с Алия – със собствен глас, свободен от упрека, който иначе би могъл да оцвети думите му – и да ѝ каже, че тя е единствената му истинска реалност, и че нито брак, нито име, нито дом имат по-голяма тежест от това.
Реципрочният ход, който фендъмът чакаше, е сливането на тези две пътешествия. Всяка река трябва да напусне собственото си корито в един и същи момент; нито една от тях не може да си позволи да чака другата да направи първата крачка – независимо от личните ни мнения за това кой *трябва* да направи тази първа крачка.
Сигурността на една приказка се крие във факта, че търсенето е споделено: всеки въпрос, който Джихан задава, и всеки отговор, който Аля накрая дава – и обратното – ги доближава и двамата малко по-близо до точката, където водите им се срещат.
Когато реките се сливат, казва капитанът, животът става красив.
В тази история този живот вече включва момче, кръстено на морето – и може би скоро ще включва и дете, кръстено на реката, която тече край него.
...държащи се за ръце с родителите си.
✍️ Nela_Nin
1 ~ 2 ~ 3
🔥❤️🤰
Автор: sunsallove
Всички снимки от 71 еп.
https://www.youtube.com/watch?v=czuz3HhZD0o
Приятен и спокоен ден!
