"Далечен град" - Сезон 3

👏 marman👏👏👏, точно така, Алия този път не поиска да разбере Джихан и  да влезе в положението му.
Да, добре каза и да си отиде, но в този пожар в който гореше душата му след тази  кървава сватба, нормално човек да постъпва  без да се
замисли какво ще последва след думите му.
Тя като отиде в Будапеща да не би пък да е била щастлива.
Дениз затова ли  я питаше, дали пак е плакала?
Алия сега като иска да се омъжи за Енвер, дали първо ще сподели с Дениз, какво ще направи, защо ще направи тази крачка. 🤔
Как ли ще се чувства  Дениз? 🤔
Аз досега не съм чула Енвер да се интересува от Дениз.
То се знае,че този брак няма да се състои.
Но да видим кой ще го прекъсне, Алия ще каже "НЕ"
или Джихан ще отвлече Алия.
Дано, Джихан и Алия сключат брак без да разбере Садакат. 🙏
Нека да я изненадат  с документа на вечеря, а може и на закуска. 🤣
Ако сключат брак, Картал ако се окаже баща на Алия, дали ще продължи да е срещу Джихан?

🥺😢🥺



😏😒

❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️❤️ Много хубав клип на фен. 💗
https://www.instagram.com/reel/DeKfZGJIr6Q/?stkn=YWVoaGcwMXY4OW5t

💗💗💗

💗💗💗

А може би Алия казвайки, че ще се омъжи за Енвер го прави и подсъзнателно се надява Джихан да я спре/отвлече/ или провали сватбата. Все пак го познава.
Друго, което искам да споделя. Само аз ли им се чудя на акъла как спят на стол, седнали в леглото и с дрехи 😂
Относно серията хареса ми, по някакъв начин подбуди любопитството ми и ме накара с нетърпение да очаквам следващата. Дано скоро видим и романтика.
Относно деня на излъчване- понеделник- осъзнах, че като повечето хора мразя понеделник, защото в първият работен от седмицата, но заради идеята, че ще има нова серия го очаквам с нетърпение

И Картал е любител на самолетите

✨🤔 Пишат,че Джихан няма да  осуети брака на Алия и Енвер.
Този брак няма да се осъществи, защото Садакат  ще каже на Дениз, че майка му в момента сключва брак с Енвер.
Дениз като разбира какво се случва бяга от имението  и  Алия разбира и сама се отказва от брака. 🤔🤷🤦🤷
🤔 Да видим кое ще бъде вярно.🤗😀
Утре се очаква втори фрагман на 68-ми епизод. ✨
🤔? Мисля си аз, ако наистина няма брак, то каква ще е ролята на Енвер след това.
Каква работа ще има още в този сериал той. 🤔🤔🤔

✨✨✨

✨✨✨✨✨✨✨✨✨✨
🌟🆕🆕🆕🌟
Клип от днес на снимачната площадка. 📸🎬🎞️
НАРЕ,МУЗАФЕР И КАДИР 🎬🎞️🎥
https://www.instagram.com/reel/DeM2PGWOMgW/?stkn=MXJxMzU5c3R5Zno4bQ==
✨✨✨
https://www.instagram.com/reel/DeMhpXnIWJo/?stkn=MW8wcGtldjh3bjZmcQ==
✨✨✨✨

✨✨✨

✨✨✨✨✨✨✨
Татко Джихан👨‍👦


✨✨🌟🌟🌟🌟🌟✨✨
ДЖИХАН

✨✨✨

✨✨✨✨

✨✨✨✨

✨✨✨

✨✨✨✨

✨✨✨✨✨
🌟🆕🆕🆕🌟
📸 Стори в Инстаграм от  Атакан Йозкая

Albena Goranova 606011, аз се надявам Джихан да не се меси и да спира сватбата. Иска ми се Аля сама да разбере абсурдността на постъпката си и да се откаже! Ако ще е заради Дениз, няма как да сме сигурни, че е нямало да се стигне до брак с Енвер.
Абе, като цяло, не знам защо й е на Гюлизар да пише сватба не между когото трябва! Какво ще допринесе за историята тази тъпня! Е, бива да поревнува Джихан, да му се върне за Мине и Мерием, но чак пък такива крайни стъпки......
Сега имаше две седмици комфорт сценаристката, защото нямаше конкурент, но се връща Истанбул-а и дано с тези си тъпотии да не срине рейтинга.

Здравейте, тази вечер изгледах епизода от понеделник и още повече затвърдих мнението си за Аля и Джихан.

Чета нападките срещу Аля и безкрайните оправдания за поведението на Джихан. Бил наранен. Бил обиден. Любовта му била отхвърлена. Толкова много бил направил за Аля и Дениз, а тя се оказала неблагодарна.

Какво всъщност прави този човек всеки път, когато не получи онова, което иска?

Крещи. Заплашва. Нарежда. Забранява. Наказва. Демонстрира власт и влияние.

И тук вече изобщо не става дума кой от двамата ще „победи“. Дори не става дума дали още се обичат.

Залогът е бъдещето на Дениз.

От самото начало Аля иска едно - синът ѝ да израсне без страх, заплахи, охрана, забрани, оръжия и куршуми. Да бъде свободен човек, който сам избира живота си, а не наследник на фамилни войни, врагове и дългове, само защото носи фамилията Албора.

Нека не забравяме и откъде започна всичко.

Аля и детето ѝ бяха буквално принудени да останат в Мардин. Те не избраха Албора. Албора избра вместо тях. След това бяха въвлечени против волята си във фамилни войни, интриги, традиции и правила, които нямат нищо общо със света, от който Аля идва.

Да, тя се влюби в Джихан.

Но любовта не променя факта, че между тях от самото начало има огромен дисбаланс на власт.

Джихан има власт.

Аля почти никога няма истински избор.

Тя направи огромни компромиси със себе си, със собствените си разбирания за справедливост, свобода и нормалност, за да се научи да живее по мардински.

Преглътна Садакат. Преглътна традициите. Преглътна тайните, интригите, семейните войни и безкрайните решения, които други взимаха вместо нея.

Но най-големият проблем е, че Джихан така и не направи онова, от което Аля имаше истинска нужда.

Нито веднъж не застана окончателно срещу собственото си семейство и свят с думите:

„Край. Дотук. Тази жена е моят избор и никой повече няма право да я наранява.“

Вместо това той непрекъснато се опитваше да запази мира в семейството за сметка на търпението, компромисите и толерантността на Аля.

И човек има предел.

След толкова лъжи, интриги и действия на Албора срещу нея, Аля накрая повярва на най-голямата лъжа и избяга.

Защо повярва?

Защото доверието ѝ в Джихан вече беше разрушено.

И когато поиска точно той да ѝ помогне да събере парчетата и отново да стане цяла, той не просто отказа.

Разпиля ги още повече.

Тогава не се счупи само любовта им.

Счупи се доверието.

Веднъж разрушено, доверието не се връща с обещания. След подобно преживяване думите вече не означават много. Всяко обещание се поставя под съмнение, а всяко действие се гледа с подозрение.

Затова Аля има всички основания да не вярва на Джихан.

Може да повярва на грешния човек. Може да направи глупост. Може да избяга, да сгреши, да падне в капан.

Но точно на Джихан най-трудно може отново да повярва.

Защото от врага очакваш да те нарани.

Истински те разбива онзи, на когото си повярвал, че никога няма да го направи.

А сега вече конфликтът е стигнал още по-далеч.

Килията в ареста беше съвършена метафора за живота на Аля.

Тя просто няма място за правилен ход.

Ако сведе глава пред Джихан, може би ще запази любовта му, но ще предаде онова, за което се бори от първия ден - бъдещето на Дениз.

Ако му се противопостави, срещу нея застава цялата власт на човека, който твърди, че я обича.

И точно затова тя се доверява на единствената възможност, която вижда пред себе си. Енвер.

Не защото непременно му вярва безусловно. Не защото става дума за друга любов.

Енвер в този момент е образът на изхода.

Той олицетворява живота извън Мардин. Модерния свят. Свободата. Възможността Дениз да бъде просто дете, а не поредният наследник на Албора, който един ден ще има охрана, оръжие, врагове и чужда кръв за отмъщаване.

Джихан прекрасно разбира какво представлява Енвер за Аля.

Затова тук вече не става дума за ревност.

Става дума за свобода.

Трагедията е, че Джихан не може да даде на Аля онова, което тя иска най-много, защото самият той никога не го е имал.

Джихан също живее в затвор.

Само че неговият няма решетки.

Неговият затвор е конакът. Кланът. Фамилията. Кръвта. Дългът. Отмъщението. Властта. Оръжието. Безкрайното „така трябва“, защото поколения преди него са живели по същия начин.

Джихан не познава свободата.

За него охраната е нормалност.
Оръжието е нормалност.
Заплахата е нормалност.
Врагът е нормалност.
Смъртта е почти ежедневие.

В този свят човешкият живот е толкова обезценен, че дори смъртта не ги кара да спрат. Погребват един човек и продължават същата война, която утре ще погребе следващия.

Точно това Аля отказва да завещае на сина си.

Затова не приемам тезата за добрия баща Джихан.

Да обичаш едно дете не означава само да го прегръщаш, да го защитаваш и да си грижовен към него.

Означава да поставиш неговото бъдеще над собственото си желание да го притежаваш близо до себе си.

А когато връзката на Джихан с Дениз започва да влияе върху отношението на детето към собствената му майка, вече има проблем.

Защото единственото сигурно нещо за Аля през цялата тази история беше Дениз.

Той беше нейният център. Причината да издържи. Причината да остане права.

И сега точно тази връзка започва да се къса.

Не от Садакат.
Не от враг.
Не от някой случаен човек.

А от мъжа, който ѝ обещаваше любов, закрила и бъдеще.

И колкото повече Джихан възпрепятства заминаването на Дениз, толкова повече ще губи Аля.

Не защото тя непременно е спряла да го обича.

А защото в очите ѝ той постепенно престава да бъде човекът, който трябваше да пази детето ѝ в този свят и се превръща в човека от когото тя трябва да го спаси.

И от този момент нататък любовта вече няма особено значение.

Защото една жена може да прости много на мъжа, когото обича.

Но една майка трудно ще прости на човека, когото започне да възприема като заплаха за бъдещето на детето си.

Затова за мен истинският конфликт вече не е Аля срещу Джихан.

Това са два напълно различни свята.

Джихан се бори Дениз да остане част от неговия.

Аля се бори синът ѝ никога да не се превърне в част от този свят.

Джихан мисли, че се бори да не загуби Дениз.

Аля се бори да не загуби Дениз като човек.

Тук вече не става дума за любов, обиди, изоставяне, сърдечни рани.

Става дума за свобода.

" Последния път, когато гледах, видях повратната точка за Аля по-ясно. Да, Джихан също ще преживее много повратни моменти. Но повратната точка за Аля, според мен, ще дойде от съвсем различно място.
Аля постоянно казва: „Няма да отгледам сина си на тази земя. Той няма да расте заобиколен от оръжия. Няма да принадлежи към тази мръсна система.“ Защото в нейните очи тази система е оръжия, смърт, наркотици, власт и мръсни дела. Тя иска да защити сина си от всичко това.
Но истинският повратен момент за Аля ще започне, когато  открие кой е баща ѝ и какъв живот е водил. Защото Аля всъщност не е родена извън света, от който бяга. Напротив, тя е родена точно в центъра му. Баща ѝ е човек, пряко замесен в тези мръсни дела. Нещо повече, той е част от миналото, свързано с убийството на Азем.
Така че пътищата на Аля и Албора не са се пресекли само чрез Боран. Тази връзка е много по-стара. Аля е живяла години наред, без да знае това.
И според мен, точно тук Аля ще започне дълбоко вътрешно размишление със себе си.
Защото жената, която години наред казваше: „Аз не принадлежа към тази система“, ще открие, че произлиза от тази система. Но работата не е  само в това и това не е краят.
В Мардин, като Ханъм Ага, Аля ще се промени драстично.
Аля от първите епизоди, която се отнасяше към всичко със състрадание, напълно отхвърляйки насилието и оръжията, вече няма да съществува. Но това не означава, че ще стане безсърдечна и безмилостна. Повратният момент за Аля ще се случи тук.
Аля няма да остане нито прекалено състрадателна, нито безмилостна.
Тя ще се научи да бъде твърда, когато е необходимо, да взема решения, когато е необходимо, и да защитава собствения си ред, когато е необходимо. Защото сега ще стане не просто жената, която се опитва да защити сина си – тя ще се превърне в Ханъм Ага, която има думата в Мардин.
И според мен най-силният аспект от развитието на характера на Аля се крие именно в това.
Не като стане част от система, която мрази, а като се научи да се държи на повърхността в нея, без да губи истинските си ценности.
Защото това ще ѝ даде разбирането, чрез собствения ѝ пример, че едно дете може да порасне и да се превърне в индивид с правилните ценности, дори ако е част от тази система." 

Превод от руски

---------------------------------------------------------------------------
         Сега и от мен няколко изречения.
        Срещата на два различни свята е драматична. Онова, което аз виждам в тези отношения е не само постигането на свобода. Аля  успя да наложи свои правила в конака - отглежда сина си както тя иска, работи там където иска, мисли това, което смята за правилно (всъщност, никога не е било проблем) и прави това, което смята за правилно. Разбира се, че животът на едно място със Садакат е тежко изпитание, но тя имаше подкрепата на Джихан. Няма мерна единица за това кой повече или по-малко обича. Двамата съвместно стигнаха до решението да се  оженят, да живеят заедно, тя не беше принудена да каже "ДА". Знаеше в какъв свят е, разбираше какво я очаква, виждаше какво се развива около нея и каза "да". Значи беше приела този живот. Беше приела бъдещето на Дениз да бъде в този конак, но знаейки, че тя ще го възпитава. Появата на кризисната ситуация изискваше веднага да говори с Джихан, за да открият къде е истината, а и вече  осмислено да вземе решение за бъдещето си. Бягството й доведе до разпадането на доверието, което Джихан имаше в нея.  Ако има значение последователността на събитията, това създаде невъзможността да бъдат заедно вече.
      Аз много харесвам този образ, който изградиха за Аля и в двата сезона. Затруднявам се да приема решенията й.

DeniAra ,всичко което сте написали е така,но има една истина в тази история на сериала,
и тя е ,че Дениз не е дете което само носи фамилия Албора.
ТОЙ е наследник на фамилията Албора.
Ето това и обеснява Джихан,но Алия не го приема,че детето и е важен за тази фамилия.
Там в анадола в аширета имат свои закони и правила.
Там няма майката на наследника какво иска, къде и как да живее детето и,там има закон,
щом е момче той наследява аширета и трябва да го подготвят да го научат да
управлява този аширет,рано или късно.
Алия където и да го заведе и на края на света да го занесе те пак ще го открият и
ще го вземат,а нея даже няма да я оставят жива.
Дори тя да не беше идвала въобще в Мардин след смърта на съпруга си,това пак
щеше да се случи.
Даже и враговете на фамилията може да го отвлекат,което е още по лошо за детето.
Ето това Алия не го разбра,че детето и не е обикновено дете,той е бъдещият
ага на аширета и той няма как да живее на друго място,ще бъде отгледан там на тази земя.
Той няма как да живее без охрана колкото и да и се иска.
Тя трябва да приеме тази истина за Дениз, да бъде до сина си и да го учи,
да се старае да го поучава,че той като бъдещ ага
може да направи промяни в тези закостенели традиции.