аааа, с тия фъндрезъри пък ти ме настъпваш по мазола! преди бях просто безразлична към тях, но след като имах неблагоразумието да направя голяма щерка гърл скаут като беше в първи клас, направо ги намразих. предполагам всички знаем за гърлскаутските бисквити, обаче освен, че ги продават организирано по площади и магазини, трябваше и индивидуално да пробутваме кой колкото може. обаче всички други скаутки разполагат с баби, дядовци, лели, чичовци и прочие екстендед фемъли, а мойта албена няма такива екстри. снабдихме учителката по пиано и не си спомням още кой друг, абе общо продадохме три кутии бисквити, за което ни се падна само грамота, че сме участвали в мероприятието, а на другите девойки на следващото събиране раздаваха по-съществени награди. албена гледа, гледа и попита "а за мен подарък?", на което получи отговор "ами за теб само грамота има..." . до тук беше със скаутването, останахме си само с кафявото елече. и повече с никакъв фъндрейзър не могат да ме занимаят.