Здравейте,изминаха пет месеца от загубата на моето кученце.Беше ми първото куче,преди него имах гризачи и въпреки,че загубата на домашен любимец винаги е тежка, загубата на куче е различна защото той беше повече,беше ми приятел.След смърта му имах период в който исках само моето куче и не можех да си представя друго у дома.Сега много ми се иска да си взема друго но само при мисълта,че неизбежно ще дойде момента на раздялата колкото и късно да е той стомахът ми се свива и си спомням последните мигове на моето кученце.Въпросът ми е към тези,които са си взели кученце след загубата на предното мисълта за неизбежния край знак ли е,че човек още е под влияние на загубата и не е готов за друго куче.Не питам колко време след като сте загубили кученце сте взели друго защото знам,че при някои минават години,при други броени дни.Дали притесненията и страховете ще ми попречат да приема друго куче,х искам като виждам кученцата навън,липсват ми разходките,прибирането у дома и въртящото се кученце с целия ритуал по посрещне,изобщо ежедневието с куче.
Но се страхувам от загубата.
Но се страхувам от загубата.
