Но в категория "добряк".... Така съм им набрала, че нищо не пиша за тях, защото чак ме е срам. Но понеже почнах, да ви отнема малко време: Започнахме да правим един паркинг навес и в неделя дойдоха майсторите да се уговорим, нашите се въртяха, натискаха по краката им, полягваха за галене. Реших, че е защото сме си вкъщи и ние ги пуснахме. Обаче, тъй като единият е познат на мъжа ми, им оставихме ключ за двора и в понеделник да дойдат, и да си работят, а ние ще сме на работа. Аз се подразних от това решение, защото съм си страхлива и веднага се вкарах "във филма" за след няколко месеца. Но мъж и син ме обявиха за параноичка. Дори синът ми ме контрира, че видиш ли, ако някой след време се опита да влезе в двора, кучетата ще лаят, ще скачат...с което съпротивата ми приключи.На следващия ден синът ми се усетил, че всъщност тези непознати хора са сами и отиде да работи от нас /за него няма значение къде е/, и моля ви се: нашите две "пазачки" доволни подскачат, лигавят се и се радват на компания. Попитал той майсторите дали са лаели, а те му казали "Не бе, бате, те са много добри". Тогава чак и на него му "светна", че охраната ни е афиф, и беше много разочарован. Изразих опасение, че всъщност може би е било грешка да ги учим да не лаят, когато минава непознат по улицата. Сега той ме успокоява, че то си зависи от породата, от начина на гледане, бла-бла. Търсим си оправдание за двете лигли, с две думи.
Такива размисли и страсти имах, и продължавам да го мисля...
Налагаше се инкасаторката да го прескача
ето.