Нямам идея как възприема кучето си. Едно време се запознахме с нея покрай кучешкия парк. Верно, все по прически го води, все някакви скъпи дрешки му купува, а нашето си го къпем ние. Някакво състезание по кучета прави мацката. Ние пък като дете го гледаме 11 години вече и много сме се привързали и много зле се чувстваме.
- Публикувана: 1 септ. 2026, 18:21 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2026, 13:30 ч.
Дреме ли ви?
А какво мислите за попрецъфтял ерген (45+), който започна да се среща с жена, поне десетина години по-млада, симпатична, без деца, с добре платена работа и пр. Беше много доволен, нещата отиваха поне към съжителство и наскоро каза, че нямало да го бъде, трябвало да се разделят, понеже жената прекарала в детска възраст нещо онкологично. Възстановила се напълно след това, но той е притеснен, че можело пак да се разболее и да му легне на ръцете, понеже хората с рак били с повишен риск да развият същото или друго онкологично заболяване отново след време..
Тотален егоист, който и на 60 ще си е сам. Такива хора будят в мен съжаление.
Аз напълно вярвам, че някои хора се хвалят със страданието си.
Скрит текст:
Околните са шокирани, но всъщност разликата идва от възприятията. За споменатите това не е страдание, изобщо не го осъзнават по начина, по който ще го осъзнае един нормален човек. Те го виждат като инструмент за лично облагодетелстване и го използват.
Имам такава роднина, и във форума има такива. Развивам нечуваемост към тях. В един момент ще се получи лъжливото овчарче, но това е положението. Това са пълни егоисти. Важното за тях е да им олекне за момента, до следващия път, но въобще не се интересуват какво причиняват на отсрещния и колко може да поеме той. Защото човек се ангажира, но никой няма капацитета да бъде вечната гъба.
За хората не ми е много жал. Ти винаги имат ресурсите да се оправят по един или друг начин. (Ако мога и искам винаги помагам, но стига човекът да поиска и да е по силите ми да направя нещо). Моята мисия е да помагам на тези, които си нямат никого-бездомните животинки. И пак доколкото ми позволяват средствата и силите. Има една приказка, че преди да помогнеш на човек да стане запитай се защо е там на земята.
За ергена, ако това е истинската причина да поиска раздяла - поне не ѝ губи времето с отлагания и мъгляви обещания за светло бъдеще.
Но в такива случаи винаги имам едно на ум дали ергенът изобщо търси сериозна връзка или си измисля алиби защо е сам.
Но в такива случаи винаги имам едно на ум дали ергенът изобщо търси сериозна връзка или си измисля алиби защо е сам.
Интересното е, че все някакви хубавички и по-млади му връзват. Без приятелка не е останал задълго.
След като е много популярен с жените е нормално да не напира да се жени. Чела съм, че мъжете се женели като усетели, че видимо остаряват, примерно оплешивяват.
И аз, като Ема, мисля, че този не търси сериозна връзка, съжителство или деца. Няма лошо.
Единият ми родител работеше с онкологично болни. Огромен процент от младите им партньори ги напускаха веднага щом чуеха диагнозата, дори когато щяха силно да се облагодетелстват имотно и финансово след скорошната им смърт. Жената на първата ми любов го напусна и се разведе с него веднага щом чу диагнозата след 10 години заедно и общо невръстно дете. Жена на далечен братовчед също го напусна по такъв повод. Вероятно същото щяхме да направим и ти, и аз в същата ситуация. Просто не ни е дошло до главата или не сме се замисляли.
Невена, и аз бих се притеснявала, но предвид, че рискът потомството също да развие ранен рак не е някакъв огромен (плюс това ергенът не се е обосновал с потомството) и че всеки може да има такива непроявени до момента склонности към онкологични заболявания, не напразно казах "предпазливост, доведена до крайност". Този хубавец търси съвършенство. Щом го устройва, при все риска да си остане сам или да се нахлузи на привидно съвършенство - той си знае.
И не, аз определено не мисля, че бих зарязала партньор от 10 години, заболял от рак.
И не, аз определено не мисля, че бих зарязала партньор от 10 години, заболял от рак.
Има статистика, че 70% ли колко от мъжете оставяли жената, ако заболее сериозно срещу много по- малък процент за жените. Нещо от сорта на 20-30%.
Това мен не ме учудва - мъжете са егоисти по природа. Дори свестните и отдадени си имат своите прояви.
Зло, съчувствам за кученцето. Много е тежко да изгубиш животно.
И мен като Принцес страданието на животните ме удря по особен начин, защото те не могат да идат сами на лекар, не могат да се погрижат за себе си, разчитат изцяло на човешката милост.
Това мен не ме учудва - мъжете са егоисти по природа. Дори свестните и отдадени си имат своите прояви.
Зло, съчувствам за кученцето. Много е тежко да изгубиш животно.
И мен като Принцес страданието на животните ме удря по особен начин, защото те не могат да идат сами на лекар, не могат да се погрижат за себе си, разчитат изцяло на човешката милост.
Конкретно за животинчето, забелязала съм, че част от хората, които гледат животни от сой, някак не ги приемат за нещо живо, а за домашна декорация. Нещо четвърт стъпало над декоративна възглавница.
Същото виждане имат някои от мъжете по отношение на жените.
Същото виждане имат някои от мъжете по отношение на жените.
Омесих се малко с народа на плажа и аз
И не, аз определено не мисля, че бих зарязала партньор от 10 години, заболял от рак.