Приспахме кучето. Това беше най-доброто за него, но мъката е голяма.
- Публикувана: 1 септ. 2026, 18:21 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2026, 21:53 ч.
Дреме ли ви?
Приспахме кучето. Това беше най-доброто за него, но мъката е голяма.
Съболезнования.
Чъбке, аз като си обрисувам постовете не визирам специално теб, но ти все се припознаваш в тях и започваш на мелиш с онзи тон в който обясняваш на другите колко са под, зад, а ти си над пред.
Не се засягам, просто се изморявам все с теб да ме занимаваш. И не съм само аз, но уви себе абсорбирана си и няма как да ти помогнем. Трябва сама да искаш да си помогнеш.
Чъбке, аз като си обрисувам постовете не визирам специално теб, но ти все се припознаваш в тях и започваш на мелиш с онзи тон в който обясняваш на другите колко са под, зад, а ти си над пред.
Не се засягам, просто се изморявам все с теб да ме занимаваш. И не съм само аз, но уви себе абсорбирана си и няма как да ти помогнем. Трябва сама да искаш да си помогнеш.
Злодеида, много хора, които нямат отношение към животните и не са изпитали същото от първо лице, няма да те разберат, вероятно ще се опитат да те успокоят, като ти кажат, че винаги има и по-лошо. Абе, различни хора, различни реакции. Твое право си е да си изстрадаш този момент. Домашен любимец си е член на семейството. И даже често хората дават лични истории за пример, повече за да покажат съпричастност, отколкото да се изкарват жертви, но не всеки има нужда от точно такава утеха.
Помня, като започвах работа, колежката, с която работим в едно помещение, беше много унила. Това седмици, месеци наред. Само догаждах на какво се дължи това лошо настроение. Точно по Коледно време в хода на някакъв разговор разбрах каква е причината, а тя беше тежка, много тежка. Това така силно ме разстрои, че месец-два не бях на себе си. Дори на физическо ниво се почувствах истински зле. Просто мъката се усеща във въздуха, не знам как да го опиша. Човек, който е по-сетивен ги улавя тези неща. И да, всъщност дремеше ми, че един човек до мен страда и дълго ще носи една болка със себе си, за която няма лек и аз няма как да помогна. И още ми дреме, макар и самият човек на моменти да ми е трудно поносим.
Помня, като започвах работа, колежката, с която работим в едно помещение, беше много унила. Това седмици, месеци наред. Само догаждах на какво се дължи това лошо настроение. Точно по Коледно време в хода на някакъв разговор разбрах каква е причината, а тя беше тежка, много тежка. Това така силно ме разстрои, че месец-два не бях на себе си. Дори на физическо ниво се почувствах истински зле. Просто мъката се усеща във въздуха, не знам как да го опиша. Човек, който е по-сетивен ги улавя тези неща. И да, всъщност дремеше ми, че един човек до мен страда и дълго ще носи една болка със себе си, за която няма лек и аз няма как да помогна. И още ми дреме, макар и самият човек на моменти да ми е трудно поносим.
