Че може да отклониш може, но е смешно как това ти се струва нормално:
Цитат
Не, ще ви викам госпожа Тричкова, понеже е по-уважително да ви викам както аз си реша.
- Публикувана: 4 септ. 2026, 21:30 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2026, 23:32 ч.
Как е редно учител да се обръща към учениците си?
Разбира се, че е нормално. Аз съм един огромен Вие-фен и никой не може да ме принуди да говоря на ти ако аз не го усещам така и искам. Имам един клиент, който много държи да си говорим на ти. Аз му казах, че е спокоен да ми говори на малко име и ти. Аз му говоря на Вие. За толкова години никога не съм говорила на шефовете си на ти, нито пък те на мен. Аз съм госпожа едисикоя и те са господин едисикой и всичко е нормално.
Съжалявам, но "Александър/Виктор/Иван, колко 2х2?" звучи абсолютно дървено и неестествено в българския. За Мария, Десислава и др. подобни признах, че звателният падеж звучи архаично-обидно - Марийо/Десиславо, така че
Т.е. за жени е обидно, но за мъже е ок? Аз не виждам разлика, на мен и за мъже и за жени ми звучи обидно и странно, не знам защо - “Александре, колко е 2х2” ми е същото като “Марийо, колко е 2х2”.
Александре, Иване, Василе, Людмиле и т.н. ми звучат съвсем нормално, нищо обидно не усещам.
За мъжете и жените - направо нямам политически коректни думи да коментирам. Най-близкото е "да търсиш под вола теле". Нищо общо с пОла няма.
За мъжете и жените - направо нямам политически коректни думи да коментирам. Най-близкото е "да търсиш под вола теле". Нищо общо с пОла няма.
Това е извод базиран на примерите, които си изброила. Нямам за цел да те засегна или да търся под вола теле.
Ето, от Института по български език на БАН, за звателните форми в българския език.
https://ibl.bas.bg/pishi_pravilno/category/gramatika/zvatelni-formi/
Благой, Станой, Йото и подобни мъжки имена, завършващи на гласна, също не се променят. Нищо че са мъжки. Та явно не само (граматическия) род има значение, а и на какъв звук (буква) - гласна или съгласна, завършват.
На линка има няколко обяснения, за различните случаи. И полът явно няма значение. Т.е. няма дискриминация по полов признак.
Между другото, в едно от обясненията има и за звателните форми на съществителните нарицателни. Та там са и госпожО Петрова, а не госпожА Петрова, мамО, татЕ, и т.н. Учениците се обръщат без фамилия само с ГоспожО/ГосподинЕ, а не с ГоспожА/Господин. Специално за ГоспожА, като обръщение, това вече ми е грубо и ми простее.
https://ibl.bas.bg/pishi_pravilno/category/gramatika/zvatelni-formi/
Благой, Станой, Йото и подобни мъжки имена, завършващи на гласна, също не се променят. Нищо че са мъжки. Та явно не само (граматическия) род има значение, а и на какъв звук (буква) - гласна или съгласна, завършват.
На линка има няколко обяснения, за различните случаи. И полът явно няма значение. Т.е. няма дискриминация по полов признак.
Между другото, в едно от обясненията има и за звателните форми на съществителните нарицателни. Та там са и госпожО Петрова, а не госпожА Петрова, мамО, татЕ, и т.н. Учениците се обръщат без фамилия само с ГоспожО/ГосподинЕ, а не с ГоспожА/Господин. Специално за ГоспожА, като обръщение, това вече ми е грубо и ми простее.
Василе не съм чула на никой Васил да казват. Васко или Васе е обръщението. Татко беше Васил, хем от времето когато е бил доста използван звателния падеж. Ненавиждаше да му казват така. Тогавашната му ЛЛ беше Мария. Тя му казваше бай Василе, а той, гимназиален учител, не е свикнал на такива селски обръщения, ѝ отвръщаше "бульо Марийке". 
Съжалявам, но "Александър/Виктор/Иван, колко 2х2?" звучи абсолютно дървено и неестествено в българския. За Мария, Десислава и др. подобни признах, че звателният падеж звучи архаично-обидно - Марийо/Десиславо, така че
Т.е. за жени е обидно, но за мъже е ок? Аз не виждам разлика, на мен и за мъже и за жени ми звучи обидно и странно, не знам защо - “Александре, колко е 2х2” ми е същото като “Марийо, колко е 2х2”.
Марийче, колко е 2х2.
Не ти ли прилича на звателен падеж или е абсурдно да го каже някой? Александре е съвсем нормално, ако учител пита някой Александър, който не е най-изтъченият отличник с претенции. Или учителят по физическо примерно едва ли набляга на лигавенето.
Никой не ползвал звателен падеж. Я си спомнете кога сте чували някой да казва "Данчоо" или "Стефчо, ела". Дали е вчера или миналата семица.
Сашо, колко е 2х2... Детето си се казва Сашо.
Мисля, че по-често чувам Александър, излез на дъската, Стефан, покажи си домашното, Даниел, не говори в час.
Саше, Стефчо, Дани... А на Марк, на Антонио, на Матео, на Лео, на Макс как ще приложите звателен падеж?
Мисля, че по-често чувам Александър, излез на дъската, Стефан, покажи си домашното, Даниел, не говори в час.
Саше, Стефчо, Дани... А на Марк, на Антонио, на Матео, на Лео, на Макс как ще приложите звателен падеж?
Никакъв проблем. Антонио, Матео и Лео си остават както са си, защото завършват на гласна, Макс става Максе.
Нали споменах че на Жан му викаха Жане. Даниел редовно си беше Даниеле.
Обаче Марк, леко ме затруднява.
Не е проблем да изменим всяко име, даже сладурско става. Но това не е прилагане на звателен падеж - Анче, Сисе, на Марк: Марки или Марко, идвай да ядеш! Санде, Жанче за Жан, Жорка, дай дистанционното.
Още като бях ученичка ни учеха, че падежите в българския език са отпаднали с остатъци от звателен падеж, който е Ано, Десиславо, Стояно, Елено. Чувала съм Михаиле, Иване, Димитре, но е рядко.
Ако не са станали Мише, Ваньо/Ванко, Мите, по-често се ползва Михаил, събери екипа! Иван, заповядайте! Заповядайте, Росен!
Не бих ползвала: Иване, заповядайте! Росене, заемете мястото си!
На въпроса по-горе дали сме чували около нас Ано, Надеждо, Монико - чували сме. Всичко сме чували,, когато се движим сред шарено общество.
Още като бях ученичка ни учеха, че падежите в българския език са отпаднали с остатъци от звателен падеж, който е Ано, Десиславо, Стояно, Елено. Чувала съм Михаиле, Иване, Димитре, но е рядко.
Ако не са станали Мише, Ваньо/Ванко, Мите, по-често се ползва Михаил, събери екипа! Иван, заповядайте! Заповядайте, Росен!
Не бих ползвала: Иване, заповядайте! Росене, заемете мястото си!
На въпроса по-горе дали сме чували около нас Ано, Надеждо, Монико - чували сме. Всичко сме чували,, когато се движим сред шарено общество.
Не бих ползвала: Иване, заповядайте! Росене, заемете мястото си!
Когато аз или някой близък каже на сина ми ,ДамянЕ’, на въпросния му е ясно, че е сгазил лука и ще последва в най-добрия случай обяснение, а при по-тежки прояви и санкция. На мен Анно, Марийо, Викторе, Иване, Искро/е, Боряно, Зорница/е не ми звучат никак приятно и съответно не ги използвам.
В училище - частно католическо международно в чужбина - преподавателите се обръщат към учениците с малки имена, но на ‘вие’. Това в гимназията, мисля, че в началното училище бяха на ‘ти’. Учениците задължително ‘Господин/Госпожо + фамилия’. За сина ми е немислимо да се обръщаш към учител или възрастен извън най-близките приятелски семейства на малко име и на ‘ти’. Учителката му по български сто пъти му е казала да й вика ‘Смили’, той обаче твърди, че не може, не му идва от вътре и й казва ‘Госпожо ….’.
В училище - частно католическо международно в чужбина - преподавателите се обръщат към учениците с малки имена, но на ‘вие’. Това в гимназията, мисля, че в началното училище бяха на ‘ти’. Учениците задължително ‘Господин/Госпожо + фамилия’. За сина ми е немислимо да се обръщаш към учител или възрастен извън най-близките приятелски семейства на малко име и на ‘ти’. Учителката му по български сто пъти му е казала да й вика ‘Смили’, той обаче твърди, че не може, не му идва от вътре и й казва ‘Госпожо ….’.
Честно казано, не ми е ясно защо трябва да има санкции на "Дамяне", за мен това е нормално обръщение. Да, някои обръщения като "Марийо" и подобни, звучат грубо. Моето име също търпи подбно обръщение и винаги съм се дразнила, ако някой се обърне така към мен, приемала съм го като желание да ме принизят и обидят. Да се прикачва такъв звателен падеж към чужди имена също ми звучи изкуствено и не ми харесва. След като си избрал такова име е редно да се произнася в оригиналният му вариант. Но български имена, с които сме свикнали от векове и към които този падеж е естествен - не виждам защо трябва да прилагаме чужди езикови правила към тях.
Честно казано, не ми е ясно защо трябва да има санкции на "Дамяне", за мен това е нормално обръщение.
Защото аз и не само аз, явно подсъзнателно, свързвам звателния падеж с определена отрицателна конотация. И детето се е научило от мен и обкръжението си.