Публикувана: 17 май 2007, 13:52 ч.
Последно мнение: 21 май 2007, 11:24 ч.

Изпускам момента...

3 352
71
1

# 30 18 май 2007, 13:34 ч.

Мнения: 24 467

Аз ако наистина започна да правя сравнения с "детето на" еди кого си трябва да се комплексирам- те все едни вундеркинти и таланти са, във всяко отношение... Grinning

Поради тази причина и с първото и с второто дете рядко се събирам с други майки на деца, освен с тези, дето не парадират непрестанно с напредъка на отрочетата си и не си позволяват да говорят с укор за чуждите "недомислия".

# 31 18 май 2007, 13:47 ч.

Мнения: 3 164

С никой не се съревновавам и с никой не се съобразявам Peace

Когато-тогава Crossing Arms

При двете ми деца навиците бяха и са на различни възрастови граници-не правя излишни драми и не си тормозя децата за глупости Peace

# 32 18 май 2007, 13:58 ч.

Мнения: 1 568

Да, явно всички говорим за едно и също нещо - следваме ритъма на детето, но и без усилия от наша страна не може. Трябва и да сме много изобретателни в пазарлъците и обясненията. Затова обаче има нет, форуми ...

Днес на моята суетна кокона й е втори ден без памперс ... самоястоятелното хранене съм го оставила за наесен в градината, там да я научат, мен ме мързи Simple Smile

# 33 18 май 2007, 14:17 ч.

За биберона мога да ти дам съвет ако се събужда нощем и го търси да му го даваш, а след като заспи и ли преди да се събуди да му го махаш и пак го скривай. Така детето на сутринта няма да го помни. Аз така процедирах с моя син и за 4-5 дена забрави за бубата. Беше на 1г. и 6 м.

# 34 18 май 2007, 14:52 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Смайли в пт, 18 май 2007, 13:58

Точно!

Даже не са нужни и пазарлъци - също като BirdsFlu /готин ник!/ мисля, че ако всяко едно такова начинание е представено по забавен начин, децата реагират много добре и се стараят да изпълнят исканото, вместо да му противостоят. Няма смисъл от гоненици и караници, само травмират... На мойто щерче днес му е втора седмица без дневен памперс и понеже гърнето ни отново се оказва ненужно, се водим направо в тоалетната - ами то си е цяло щастие за нея и ме лъже по 100 пъти на ден, че има пиш, само и само да чучнем двете на клекалцето - ми разкарвам се, какво да правя Mr. Green

Има и друго - колкото по-малки са децата, толкова по-лесно става всичко, защото съпротивителните им сили /демек ината/ са все още незначителни, а навиците - не толкова осъзнати. И двете си деца отказах от бибероните на около 10-месечна възраст, без драми, без кучета, с малко крокодилски сълзи вечер. Колкото до самостоятелното хранене, забелязала съм, че на около 1г.и 6м. повечето деца започват да проявяват небивал интерес към лъжичката - някои родители откликват и се подлагат на известен период омазване и плескане, докато се овладее туй сложно нещо; други обаче отклоняват детето с аргументи от сорта "дай на мен, че пак ще се изцапаш", "недей така, виж какво направи сега" и прочее.......

Хм, това всичкото по-горе защо почнах да го пиша...?? Имах някаква идея сякаш, ама нейсе, изпарила се е... май и аз изпускам момента Thinking

# 35 18 май 2007, 15:02 ч.

Мнения: 1 568

Цитат на: crazy chick в пт, 18 май 2007, 14:52

С това не съм съгласна, за Дара не важи. Като по-малка беше абсурд да й се наложиш - на 10-месечна възраст щеше да е непоносимо мъчение да й махна цицата от устата пък да не говорим за бибата. Сега ми е по-лесно да я обработвам за каквото се сетиш като използвам снежанки, мечо пуховци, франклиновци, уговорки, наказания, ако щеш. След втория й рожден ден коренно се промени. От едно голямо бебе, стана социално същество - мисли, говори, разказва, обяснява, РАЗБИРА. Миналата есен всеки опит за гърне или седалка на тоалетната беше съпроводено с писъци на нежелание. Нищо не беше в състояние да я убеди. Сега има табло за награди - лепим звездички на всяко пишване в гърнето - разбира детето и се радва много.
Т.е. за моята дъщеря важи обратната сентенция - колкото повече расте, толкова по-добре могат да се овладяват съпротивителните й сили /ината/ Simple Smile

# 36 18 май 2007, 15:12 ч.

София
Мнения: 726

Додо отказа бибата и памперса като навърши две. За яденето - вече и на 3 години и все още основно ние го храним.

Детето само си показва кога е готово за промяна - не насилвай нещата.

# 37 18 май 2007, 15:39 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Цитат на: Смайли в чт, 17 май 2007, 14:36

.....решава квадратни уравнения и рецитира Ботев ....

...на английски...

# 38 18 май 2007, 16:27 ч.

София
Мнения: 1 105

Не съм го учила. Е, опитвах се, но той категорично отказваше да седи без памперс. Така докато не видя неговият приятел навън да пишка прав. Каза ми "И аз искам така". Дори нощем не съм му слагала памперс. Не се е напишквал и не се е нааквал оттгова. Всичко стана от раз. Беше на 2 години и половина някъде.

# 39 18 май 2007, 17:24 ч.

Sofia
Мнения: 1 521

Като ти гледам лентичката, нищо не изпускаш. Споко. Изпусни само парата и остави човека да си свърши изрбоените неща сам Grinning

# 40 18 май 2007, 18:59 ч.

Мнения: 46 558

Цитат на: Смайли в пт, 18 май 2007, 15:02

Цитат на: crazy chick в пт, 18 май 2007, 14:52

С това не съм съгласна, за Дара не важи ...

И за София не важи.
Като малка се съпротивляваше със страшна сила Tired

като голяма, просто й идва отвътре Simple Smile

# 41 18 май 2007, 19:24 ч.

Мнения: 4 629

Незнам какво точно значи "на време да се махне памперса, биберона..." Има някакви рамки, в които започваме да работим по-тези въпроси и когато синът ми е готов се научава.

Ако нещата излязат много извън рамките (на 4 години е все още с памперс например) бих потърсила помощ от специалист

# 42 18 май 2007, 21:07 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: Смайли в пт, 18 май 2007, 15:02

... Сега ми е по-лесно да я обработвам за каквото се сетиш като използвам снежанки, мечо пуховци, франклиновци, уговорки, наказания, ако щеш. ..... има табло за награди - лепим звездички на всяко пишване в гърнето - разбира детето и се радва много. Т.е. за моята дъщеря важи обратната сентенция - колкото повече расте, толкова по-добре могат да се овладяват съпротивителните й сили /ината/ Simple Smile

Ето тук се разминаваме с тебе Grinning

За мен е стократно по-лесно да изтърпя бебешки рев и инат, отколкото да "обработвам" голямо дете. Никога и по никакъв повод не съм използвала посочените средства - не понасям лъжи, залъгалки и рушвети, не ми се е случвало да правя уговорки и да давам награди. Предпочитам да казвам истината, за да мога после спокойно и да я изисквам Mr. Green

/вкл. когато отиваме на лекар казвам, че може да боли/ При 10-месечно бебе феи и торбалановци и кучета не вървят, ето защо го намирам за по-лесно. При 3-4 годишно дете вариантите са два - или го гледаш и лъжеш в очите, или се чудиш как най-смислено и логично да обясниш, защо ето това довчера можеше, а днес вече - не.

Надявам се да ме разбереш правилно и да не приемаш нещата, които пиша, за вид съревнование или налагане на мнение! Важното е всяка майка да се чувства уверена в отношенията си с децата и щастлива с резултатите. Crazy

# 43 18 май 2007, 22:18 ч.

Мнения: 46 558

Цитат на: crazy chick в пт, 18 май 2007, 21:07

... отколкото да "обработвам" голямо дете ...

"Обработването" при нас се състоеше в:
- "Ти вече си кака, а не бебе! искаш ли да пишкаш и акаш в банята, както мама, тати, баба и дядо?"
- "Да!" Simple Smile

Едно е да осъзнават какво им казваш, друго да ги дресираш ...

# 44 18 май 2007, 22:22 ч.

Мнения: 1 568

Абе имам чувството, че си сигурна, че щом "твоите" методи са проработили при твоите деца, значи ще проработят и при всички останали. Не е така. Децата са различни - клише, но факт.
Има деца, които се поддават на обработка и други, които се съпротивляват с всичка сила - темперамент. Хиляди примери около нас.
Като характери децата са абсолютно различни, как тогава биха могли да действат еднакви възпитателни методи?
Защо наричаш това лъжи, залъгалки и рушвети? Кой е споменал за торбалановци и кучета? Кой е казал, че се спестява истината?
Истината се поднася в по-смлян вид така че да може да го асимилира - именно чрез книгите, филмите, личния пример, а като направи нещо хубаво /каже 'благодаря', извини се на другарчето, прибере си играчките, пишка в гърнето, измие зъбките/ не е ли редно да получи поне едно "браво" за награда? Или всъщност защо да обръщаме внимание на положителните неща?! На детската площадка всички крещят "не това, не онова!", още не съм чула едно поощрително "браво", когато децата се заиграят в пясъка!

Препоръчани теми

Идеи за игри с домашни предмети

Бързи въпроси и отговори деца -6

Много предпазливо дете

Махане на памперс и биберон - 3

Причина:

Причина: