Изпускам момента...

Ти хубаво "имаш" да ги правиш тези неща, но детето ще ги приеме, когато е готово, затова не си давай много зор 

Детето ти е едва на 1г. и 9м.
Дъщеря ми отказа залъгалката на 1г. и 10 м. (и то случайно), а памперса (дневния) на 2г. и 8м.

Дъщеря ми хвърли памперса (дневен и нощен) на 3 год и нито един път не се е напикала/наакала след това...въпреки безумните опити за ходене на гърне от 1г и половина по настояване на бабите Бибата отиде малко по рано..не и я взех но я отрязах...така хем беше при нея хем не беше същата
Първият ден рева 3-4 часа  видях се в чудо и съжалих че я отрязах...реших ако и на следващият ден реве така и давам нова и точка по въпроса, тя обаче похленчи 15 мин и до там беше страдането за бибата...и аз се улавям как храня дъщеря си дори сега (мноого рядко но се случва) и детето ми не е повредено от това. Казва ми че и е приятно...В интерес на истината аз също обичам когато мъжът ми ме храни 

Aми и ние на 2.3м сме до кривата круша с памперса, не прави нищо на гърнето, но аз не се впечатлявам. Бибата махнахме преди 2 седмици случайно, очаквах писъци, но мина лесно. От чаша я научиха да пие в яслата, аз не можах, там тя гледа другите деца и подражава. Там я учат да яде сама, аз вкъщи нямам нерви да се плеска.

Обаче искам и аз да кажа на Смайли, за това, че яде само пасирано не е добре, и защо? Дави ли се или просто повече й харесва? Колко думички говори и как ги изговаря - нещата са свързани? По въпроса за дъвченето се консултирай тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=29070.280 отговарят логопеди и специалисти по захранване и хранене на бебета и деца, от най добрите в тази област.

След като смяташ че изпускаш нещата от контрол, се опитай да ги променяш едно по едно. Ако решиш че от днеска за утре трябва да наваксаш, няма да стане. Има неща, които наистина са извън нашия контрол. Не знам например как можеш да накараш едно дете да се храни само. Но най-малкото можеш да му дадеш една лъжица и да му покажеш как да куса. Ако то пожелае, ще стане, ако не, ще трябва да почакаш. Моята дъщеря проявява от малка интерес към лъжиците и се сърди ако не и дам да се обслужва. В момента успява да си изяде половината порция сама, въпреки че за момента предпочитам да я храня.
Има и неща които можеш да промениш, като махането на залъгалката. Ще пореве, ще пореве и ще му мине. Аз не варвам в това че трябвало да се чака докато детето само се откаже. Около мен е пълно с деца на 3-4 години, които още не са се отказали сами. Залъгалката е вредна и аз бих го изтърпяла да поеве, след като имам убеждението че е за неговото добро. Игрите и гледането на телевизия пък са изцяло в твои ръце на този етап.

Благодаря, но аз съвет не съм искала
Дъвче и яде всичко, което тя сама си слага в устата, но не и това, което й давам с лъжица. Плюе. Няма физически проблем. Говори за световно, всички думи си изговаря. Пее и рецитира /ама не Ботев/
Ти не се притеснявай

Благодаря на всички, които отговориха на оплакването ми.
За памперса махам го когато сме в къщи и ходи и си пишка където му падне. Не бързам за него. Всъщност най-много бързам за биберона. Страх ме е от изкривяване на челюстта. Аз съм носила шина като малка и знам какво е.
Вчера отрязах едната биба (има си две, но другата я беше забравил) цял ден мина номера. Когато каже БУБА давам му я и обяснавам, че се е развалила и ще я носим на бебето куче в магазина. Малкият се съгласява, фръцка се и отива да си играе с нещо. Обаче стана 12.30 часа през ноща изпадна в ужасна истерия спи му се, а се мята като луд в леглото. Няма какво да го успокои. През 5 минути става и ме дърпа и мен да ходим да си играем. Но му писна всичко и като се почна едно реване...до посиняване БУБА та БУБА. Ами не издържах и му казах "Леле забравила съм, че имаме още една буба, обаче нея не трябва толкова често да я смучеш, защото и тя ще се развали и му я дадох" Пълен провал. Засега.
В момента пак имаше истерия за буба защото е спал само 6 часа през ноща и сега е кисел...естествено пак е с нея....
Все някак ще се справим. Разбира се. Просто ви споделям. Благодаря.

Ами тогава остави бибата и след седмица-две опитай пак.
И не се тревожи толкова.Моята дъщеря свикна без биба една седмица след 2 г., а памперс още го носи (вече е на  2г. и 8 м.), но имаме частичен успех-седи с удоволствие на гърнето (не че прави нещо там, но не искаше да го вижда дори).
Отскоро се храни сама.
Подготвяме се за детска градина през септември,но съм сигурна че ще успеем дотогава.

А, за Ботев и е рано, него нали на 4?

В този ред на мисли винаги ми е допадала логиката на чужденците, които съм срещала у нас на почивки с малките им деца. Виждала съм три годишни деца с биберани, с колички, с памперси, пиещи от шишета и... пълно спокойствие и от страна на родителите и от страна на хлапетата.
Не намирам за правилно и не намирам каквато и да било логика да се определя възраст, на която едно дете да сяда на гърне, да започва да се храни само с лъжичка и виличка, да изхвърлим количката и т.н.

Не може да се разсъждава така, Judy! Етапите от развитието на децата - психическо, емоционално, физическо - си съществуват, независимо от нежеланието на някои родители да се съобразяват с тях. Подходът "когато му дойде времето", ако и да е приложим за някои неща, е по-скоро в полза на родителя, отколкото на детето... Как всички деца тръгват на една и съща възраст на училище? Сигурна съм, че на 7 едни от тях са готови за този начин на живот, други още не са, но въпреки това всички се строяват пред портата на даскалото - не съм чула някой родител да чака "детето да си покаже кога е готово" да се учи. Чужденците не са добър пример за родителство, поне за мен. Да, вярно - влачат ги до среднощ по заведения, тикат им биберони до 1-ви клас, суперспокойни са и т.н, но това всъщност добре ли е?  Важно е детето да се идентифицира правилно на съответната възраст, да е самостоятелно физически, за да развива другите си умения, вкл. интелект... Как ще учим 3-годишно дете на букви и животни, като още не сме го научили да пикае?? Разбирам, че няма възрастен, който да е с памперс и да цока от шишенце, но пропуснатото спрямо децата ни никога не се наваксва - затова сме родители, за да носим отговорност и да взимаме решения, а не да оставяме нещата на самотек... 6-годишно дете, което е с поне 3 години пълна самостоятелност зад гърба си има съвсем различно възприятие за нещата, отколкото друго, което до вчера е разчитало на майка си да го нахрани...

Всяка от изброените цели изисква усилия. Щом си решила, не се предавай.
При сина ми това с биберона се случи наистина. Беше си свикнал с една, скъса се и не можах да намеря същата. Пробвах с други, но той ги плюеше.

crazy chick, не говоря за обучение, а за неща, свързани по- скоро с навици от бебешката възраст.
Разбира се, че ако не са налице психически увреждания няма дете в ученическа възраст с биберон, памперс и детска количка. Просто никой не е заковал на точно каква възраст детето следва да седне на гърнето, да му се вземе биберонът от устата, да му се връчи в ръцете лъжица. Съществуват само теории, при това най- разнообразни. В крайна сметка времевото разминаване при заучаването на тези навици варира във възрастта средно между 1 и 2 години. Има и отклонения от по някой и друг месец, които обаче не са индиция за забавено развитие на детето, нито му вредят по някакъв начин.
Не може да се сравняват толкова различни неща, като махането на памперса и тръгването на училище. Въпреки това и за второто си има разлика от близо година до две. Възможно е едно дете да тръгне в първи клас на 6 години и да не навърши седем до края на месец май, т.е. втория срок, както е възможно друго дете да навърши осем години през втория срок на първи клас. Така че и тук си има достатъчно различия във възрастово отношение.
Считам за безсмислено едно бебе, което емоционално не е узряло за моменти, като горепосочените, да се заставя насила да се учи и да бъде затормозявано, въпреки нежеланието и неумението му да се справи с определената ситуация. Ако на година и половина, да речем, пищи като си види гърнето или просто като му се даде лъжичката я използва да замеря с нея майка си или излива директно на пода подадената му чашка, това не означава, че трябва да сме упорити и да го гоним с гърнето, да му тикаме лъжичката отново и отново и да му пълним наново чашата. Така бебето само ще се изнерви, рнодителят нищо добро няма да постигне и цялостният ефект от заниманието не само че няма да е положителен, а и може да доведе до крайно негативни последици, като страх от гърнето, напр.
Това имам предвид, като защитавам тезата, че достигането до определена календарна възраст на едно дете не означава, че за него възниква задължението да умее определени и изброени изчерпателно в даден списък неща.

Моята дъщеря знае буквите, но пикае в памперс. Това как ще обясниш???

Тук става въпрос за друго. Да речем прието е до тригодишна възраст да има тоалетни навици. Но дали на година и половина или на три??? Разликата е голяма! Дори и когато се касае само за няколко месеца! Защо трябва да истерясваме всички при един отказ на бибата сега като ако пробваме само месец-два-три всичко ще дойде от само себе си, без ревове и писъци? За толкова време зъбите няма да се изкривят фатално и това ще ви го обясни всеки уважаващ себе си ортодонт. Освен това сички сме чели и чували за напикаващи се големи деца в следствие именно от ранното насилване на гърне.
За това говоря аз. Никой не казва, че ще са първолаци с биби и памперси.

Judy, точно това искам да кажа и аз.

Е, така поставено и аз съм съгласна. Заблудих се от предния ти пост, в който ставаше дума за 3-годишни в колички и пиещи от шишета, а също и за това, че няма логика да се определя възраст за това или онова. Сега разбирам, че говорим за почти едно и също - съобразяваме възпитаването на навиците с даден период, а не с конкретна дата, нали така?  Естествено, че нищо не може да се получи в деня, в който сме решили - понякога се отлага със седмици, понякога с месеци. Така или инак обаче, не може да се отлага до безкрай или до получаване от самосебе си, защото е опасно. Няма значение дали детето ще махне памперса на 1г.3м или на 1г.9м. - въпросът е, че започнат ли се целенасочените мероприятия в тази връзка навреме, обикновено отнема между 3 и 6 месеца до постигане на пълен успех. За мен едно дете на 2 години и половина макс може прекрасно да контролира нуждите си - оттам насетне иде реч за чист родителски мързел, извинете  По същия начин, возенето на 3-годишно в количка си е директно в ущърб на двигателната му активност, тук спор няма... Ей-такива неща имах аз предвид - да се започне навреме, да се постоянства, пък когато стане.

Моето мнение е някъде по средата - че детето наистина трябва да е "готово", в смисъл нещата да не се случват драстично насила, само защото ТРЯБВА. Но инициативата си е определено на родителя и има възрастови граници, след които наистина вече е "изпуснат момента". Всичко опира до настройката и подхода на родителя - да представя промените като нещо интересно, с което си струва да се справиш; като предизвикателство, чието постижение заслужава похвала и овации; като необходим етап, след който вече си по-голям, по-, по-...
 Децата са суетни, обичат да им се възхищават и с малко повече насърчение са способни на чудеса.
При сина ми нещата се развиха по следния "график" (без да претендирам да е общовалиден, просто това си беше НАШИЯ график):
- Преход от пасирана към разнородна храна - между 1 год. и 6 м. и 2 год.
- Биберон дневен - отказа сам около 1 год.
- Биберон нощен - отказа сам на 2 год.
- Памперс дневен - на 2 год, свалих го "от раз", "репетирахме" в гърнето, на тоалетната чиния и по тревичките навън в началото през 15 мин., после през 30 мин., накрая през 1 час - на третия ден вече си тичаше сам "до поискване", но имахме пръснати гърнета из цялата къща, така че навсякъде да има "под ръка".
- Памперс нощен - на около 2 год и 10 месеца - пак така го свалих от раз, първите няколко нощи го будех профилактично да пишка, след това започна да се буди сам, а след 3 год. и 6 мес. си спи по цяла нощ.
- Хранене сам - от тригодишен се храни сам в градината, у дома понякога се поглезва да го храним, въпреки че вече е на четири
- Обличане сам - от 3 год. и 6 мес., включително избора какво да облече.

Но пак уточнявам - трябва увереност, мотивация (и на родителя и на детето) и различни методи на насърчение. Всякакви сравнения с "детето на съседката", прочетеното в нета и т.н. ги намирам за неуместни.