Здравейте. Скоро започвам университет като второкурсник в специалност “Медицина”. Проблемът обаче е, че в сърцето си имам друга, но подобна специалност - ветеринарната медицина. След дълго мислене, в крайна сметка установих, че медицината е по - удобната опция за мен (по - стабилна е и в същото време обучението е по - теоритично и мога да заработвам по някое евро през годината). Обаче аз се убеждавам с всеки изминал ден, че НЕ искам да съм хуманен лекар. Да съществуват и други опции, но животните (особено безстопанствените) са ми изключително много на сърце и след като стигнах до такова решение, смятате ли за редно да си взема един gap year (тоест празна година, в която да работя) и да си изкарам малко средства до следваща година? Какво мислите?
- Публикувана: 17 септ. 2026, 10:57 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2026, 14:24 ч.
Хуманна или ветеринарна медицина?
Ветеринарната медицина не е само галене на кученца и котенца, от опит ти го казвам.
Като дипломиран ветеринарен лекар имаш 4 опции:
1) Да работиш в голяма клиника, на безумни смени, да не разполагаш с личното си време и да си на повикване 24/7 в случай на спешност. Ще чуваш от роднини и приятели "По-добре замини в чужбина, че поне да се виждаме по Фейстайм". Ваще ще идват да ти разходят кучето, защоро не можеш да си тръгнеш от работа преди 23:00. Когато си млад и имаш енергия, в същото време нямаш амбиции за дом и семейство, е супер, чувстваш се Супергерой, ходенето в 3 през нощта за спешно секцио ти носи само невероятни емоции, но в един момент осъзнаваш, че в личен план си до никъде и там се е оформила огромна празнина.
2) Да работиш в кварталния кабинет, където ще поставяш ваксини по цял ден, всеки ден, и ще се чувстваш неудовлетворен/а, че разполагаш с по-голям умствен капацитет, а не го използваш.
3) Да работиш в приют... Това, повярвай ми, е "Не" от всякъде. Ако е общински ще си част от системата - ваксинираш, кастрираш, захвърляш обратно на улицата.... Адекватно финансиране от съответната община няма, нито за заплати, нито за грижа за животните. Ако е в частен приют ще лъжеш онлайн с цел монетизация. Дори да не го правиш пряко, ще се чувстваш ужасно, че си част от "бизнес", който със сигурност помага на животните много повече отколкото им се помага в общинските приюти, но в същото време парите за почивката на Малдивите на шефката ще ти е ясно от коя точно преувеличена кампания за животно, което обикновено изобщо не е толкова болно, колкото пише, са дошли...
4) Да се откажеш от професията и да се захванеш с друго - в момента наблюдаван ефект при болшинството млади колеги, преживели бърн аут в резултат от 1-3 години работа в условията на опция 1) или 3).
Ветеринарната медицина е прекрасна специалност, детска мечтанна толкова много спрели да практикуват колеги, но за съжаление българите не сме готови за нея. Работодателите масово експлоатират младите колеги, клиентите пък са вечно недоволни и неблагодарни, цените на услугите са безумни и ако имаш чувство на отговорност към възрастните клиенти се чувстваш като пълна отрепка, която "обира бабата", а пациентите дори не могат да си кажат какво им е и се чувстваш тъпо, че често не знаеш как да помогнеш.
Хуманната медицина също има много минуси, дълги години докато учиш и специализираш си финансово независим/а, но в крайна сметка в хода на учението винаги можеш да се насочиш към по-лека специалност, и да имаш средства и време да помагаш на бездомни животинки с дарения, доброволчество и т.н.
Като дипломиран ветеринарен лекар имаш 4 опции:
1) Да работиш в голяма клиника, на безумни смени, да не разполагаш с личното си време и да си на повикване 24/7 в случай на спешност. Ще чуваш от роднини и приятели "По-добре замини в чужбина, че поне да се виждаме по Фейстайм". Ваще ще идват да ти разходят кучето, защоро не можеш да си тръгнеш от работа преди 23:00. Когато си млад и имаш енергия, в същото време нямаш амбиции за дом и семейство, е супер, чувстваш се Супергерой, ходенето в 3 през нощта за спешно секцио ти носи само невероятни емоции, но в един момент осъзнаваш, че в личен план си до никъде и там се е оформила огромна празнина.
2) Да работиш в кварталния кабинет, където ще поставяш ваксини по цял ден, всеки ден, и ще се чувстваш неудовлетворен/а, че разполагаш с по-голям умствен капацитет, а не го използваш.
3) Да работиш в приют... Това, повярвай ми, е "Не" от всякъде. Ако е общински ще си част от системата - ваксинираш, кастрираш, захвърляш обратно на улицата.... Адекватно финансиране от съответната община няма, нито за заплати, нито за грижа за животните. Ако е в частен приют ще лъжеш онлайн с цел монетизация. Дори да не го правиш пряко, ще се чувстваш ужасно, че си част от "бизнес", който със сигурност помага на животните много повече отколкото им се помага в общинските приюти, но в същото време парите за почивката на Малдивите на шефката ще ти е ясно от коя точно преувеличена кампания за животно, което обикновено изобщо не е толкова болно, колкото пише, са дошли...
4) Да се откажеш от професията и да се захванеш с друго - в момента наблюдаван ефект при болшинството млади колеги, преживели бърн аут в резултат от 1-3 години работа в условията на опция 1) или 3).
Ветеринарната медицина е прекрасна специалност, детска мечтанна толкова много спрели да практикуват колеги, но за съжаление българите не сме готови за нея. Работодателите масово експлоатират младите колеги, клиентите пък са вечно недоволни и неблагодарни, цените на услугите са безумни и ако имаш чувство на отговорност към възрастните клиенти се чувстваш като пълна отрепка, която "обира бабата", а пациентите дори не могат да си кажат какво им е и се чувстваш тъпо, че често не знаеш как да помогнеш.
Хуманната медицина също има много минуси, дълги години докато учиш и специализираш си финансово независим/а, но в крайна сметка в хода на учението винаги можеш да се насочиш към по-лека специалност, и да имаш средства и време да помагаш на бездомни животинки с дарения, доброволчество и т.н.
Хайде сега, много малко клиники в България всъщност работят 24/7. Масово няма къде човек да си заведе животинката ако нещо се наложи нощно време или през почивни дни.
Има и друг вариант - да поработиш известно време в голяма клиника, да натрупаш опит, и след това да си отвориш твой кабинет.
Балансът работа/ личен живот е труден и за хуманните лекари.
Има и друг вариант - да поработиш известно време в голяма клиника, да натрупаш опит, и след това да си отвориш твой кабинет.
Балансът работа/ личен живот е труден и за хуманните лекари.
Малко клиники работят, но само работещите в тях знаят какво е в 7 без 3 минути да ти докарат прегазено куче с диафрагмална херния, което трябва да се реанимира до 2 през нощта 
)
)Хайде сега, много малко клиники в България всъщност работят 24/7. Масово няма къде човек да си заведе животинката ако нещо се наложи нощно време или през почивни дни.
Има и друг вариант - да поработиш известно време в голяма клиника, да натрупаш опит, и след това да си отвориш твой кабинет.
Балансът работа/ личен живот е труден и за хуманните лекари.
Има и друг вариант - да поработиш известно време в голяма клиника, да натрупаш опит, и след това да си отвориш твой кабинет.
Балансът работа/ личен живот е труден и за хуманните лекари.
Никой лекар не е заплатен като хората. Хуманна медицина- масово се работи на 2 и 3 места, за да се покрият разноските на семейството. Омразата към лекарите е еднаква в хуманната и ветеринарната медицина. Вероятно ветеринарите ги съдят по-малко? Ветеринарните нямат НЗОК, което е прекрасно!
Едно е на сърцето, друго в душата и трето в кесията.
Едно е на сърцето, друго в душата и трето в кесията.
По добре лятото поработвай месец- два в някой приют, като единият месец ще си почасово, заради задължителния учебен стаж в болницата, но поне да видиш ще ти хареса ли да си до животните всеки ден. Ученето, отговорността и нощните обаждания са много по-малко при ветеринарните лекари- като млад специалист хумамен лекар вероятно ще ти звънят по нощите дори за болки в палеца на крака. Ако станеш ветеринар, работейки в чужда клиника едва ли ще имаш непрекъснат достъп до домашни любимци, вероятно по-често шефовете ще те прашат по крави и кози в околните села. Иначе набързо казано, до момента в началото на втори курс още никаква хуманна медицина не си видял, бил си на нещо като училище с физика, химия, биология, малко език и малко спорт. Едва си помирисал въздуха в някоя дисекционна зала и образованието ти до момента няма нищо общо с клинична медицина и всичкото което се учи по тязи част нататък. Ако наистина много се колебаеш, опитай като доброволец, макар че там няма да можеш да си близо до селскостопански животни за да видиш по-широка картинка. Но не решавай без никаква представа, защото после към хуманната няма връщане. Ако един ден с диплома за ветеринар се чудиш как си оставил медицината, по сега действащия закон за висшето образование имаш право само на една специалност държавна поръчка. Със сигурност знаеш какви са цените за платената медицина.
И хуманни и ветеринарни работят къде ли не... и в клинични проучвания, и в неправителствени организации ...
Идеята ми е, че с хуманната имаш повече шанс да изкарваш някакви нормални пари. И двете медицини са яко учене и много дисбаланс в личен план. Аз на твое място не бих пропуснала да завърша хуманната.
С парите, които ще изкарваш ще ти е възможно наистина да помагаш на бездомничетата и да си близо до тях.
Иначе хората са бозайници.
Идеята ми е, че с хуманната имаш повече шанс да изкарваш някакви нормални пари. И двете медицини са яко учене и много дисбаланс в личен план. Аз на твое място не бих пропуснала да завърша хуманната.
С парите, които ще изкарваш ще ти е възможно наистина да помагаш на бездомничетата и да си близо до тях.
Иначе хората са бозайници.
Ветеринарната медицина не е само галене на кученца и котенца, от опит ти го казвам.
Като дипломиран ветеринарен лекар имаш 4 опции:
1) Да работиш в голяма клиника, на безумни смени, да не разполагаш с личното си време и да си на повикване 24/7 в случай на спешност. Ще чуваш от роднини и приятели "По-добре замини в чужбина, че поне да се виждаме по Фейстайм". Ваще ще идват да ти разходят кучето, защоро не можеш да си тръгнеш от работа преди 23:00. Когато си млад и имаш енергия, в същото време нямаш амбиции за дом и семейство, е супер, чувстваш се Супергерой, ходенето в 3 през нощта за спешно секцио ти носи само невероятни емоции, но в един момент осъзнаваш, че в личен план си до никъде и там се е оформила огромна празнина.
2) Да работиш в кварталния кабинет, където ще поставяш ваксини по цял ден, всеки ден, и ще се чувстваш неудовлетворен/а, че разполагаш с по-голям умствен капацитет, а не го използваш.
3) Да работиш в приют... Това, повярвай ми, е "Не" от всякъде. Ако е общински ще си част от системата - ваксинираш, кастрираш, захвърляш обратно на улицата.... Адекватно финансиране от съответната община няма, нито за заплати, нито за грижа за животните. Ако е в частен приют ще лъжеш онлайн с цел монетизация. Дори да не го правиш пряко, ще се чувстваш ужасно, че си част от "бизнес", който със сигурност помага на животните много повече отколкото им се помага в общинските приюти, но в същото време парите за почивката на Малдивите на шефката ще ти е ясно от коя точно преувеличена кампания за животно, което обикновено изобщо не е толкова болно, колкото пише, са дошли...
4) Да се откажеш от професията и да се захванеш с друго - в момента наблюдаван ефект при болшинството млади колеги, преживели бърн аут в резултат от 1-3 години работа в условията на опция 1) или 3).
Ветеринарната медицина е прекрасна специалност, детска мечтанна толкова много спрели да практикуват колеги, но за съжаление българите не сме готови за нея. Работодателите масово експлоатират младите колеги, клиентите пък са вечно недоволни и неблагодарни, цените на услугите са безумни и ако имаш чувство на отговорност към възрастните клиенти се чувстваш като пълна отрепка, която "обира бабата", а пациентите дори не могат да си кажат какво им е и се чувстваш тъпо, че често не знаеш как да помогнеш.
Хуманната медицина също има много минуси, дълги години докато учиш и специализираш си финансово независим/а, но в крайна сметка в хода на учението винаги можеш да се насочиш към по-лека специалност, и да имаш средства и време да помагаш на бездомни животинки с дарения, доброволчество и т.н.
Като дипломиран ветеринарен лекар имаш 4 опции:
1) Да работиш в голяма клиника, на безумни смени, да не разполагаш с личното си време и да си на повикване 24/7 в случай на спешност. Ще чуваш от роднини и приятели "По-добре замини в чужбина, че поне да се виждаме по Фейстайм". Ваще ще идват да ти разходят кучето, защоро не можеш да си тръгнеш от работа преди 23:00. Когато си млад и имаш енергия, в същото време нямаш амбиции за дом и семейство, е супер, чувстваш се Супергерой, ходенето в 3 през нощта за спешно секцио ти носи само невероятни емоции, но в един момент осъзнаваш, че в личен план си до никъде и там се е оформила огромна празнина.
2) Да работиш в кварталния кабинет, където ще поставяш ваксини по цял ден, всеки ден, и ще се чувстваш неудовлетворен/а, че разполагаш с по-голям умствен капацитет, а не го използваш.
3) Да работиш в приют... Това, повярвай ми, е "Не" от всякъде. Ако е общински ще си част от системата - ваксинираш, кастрираш, захвърляш обратно на улицата.... Адекватно финансиране от съответната община няма, нито за заплати, нито за грижа за животните. Ако е в частен приют ще лъжеш онлайн с цел монетизация. Дори да не го правиш пряко, ще се чувстваш ужасно, че си част от "бизнес", който със сигурност помага на животните много повече отколкото им се помага в общинските приюти, но в същото време парите за почивката на Малдивите на шефката ще ти е ясно от коя точно преувеличена кампания за животно, което обикновено изобщо не е толкова болно, колкото пише, са дошли...
4) Да се откажеш от професията и да се захванеш с друго - в момента наблюдаван ефект при болшинството млади колеги, преживели бърн аут в резултат от 1-3 години работа в условията на опция 1) или 3).
Ветеринарната медицина е прекрасна специалност, детска мечтанна толкова много спрели да практикуват колеги, но за съжаление българите не сме готови за нея. Работодателите масово експлоатират младите колеги, клиентите пък са вечно недоволни и неблагодарни, цените на услугите са безумни и ако имаш чувство на отговорност към възрастните клиенти се чувстваш като пълна отрепка, която "обира бабата", а пациентите дори не могат да си кажат какво им е и се чувстваш тъпо, че често не знаеш как да помогнеш.
Хуманната медицина също има много минуси, дълги години докато учиш и специализираш си финансово независим/а, но в крайна сметка в хода на учението винаги можеш да се насочиш към по-лека специалност, и да имаш средства и време да помагаш на бездомни животинки с дарения, доброволчество и т.н.
Благодаря за отговора. Да, наясно съм, че условията на ветеринарите в клиниките не са блестящи, не бих искал да работя и със селскостопански животни, тъй като не подкрепям тази индустрия. Иначе хуманната медицина е топ специалност, избиват се за нея, особено момичетата и някои семейства дават луди пари за децата им, които не влизат държавно. Просто при мен я няма тази амбиция, по - скоро я има към науката и си се представям повече в научната или фармацевтичната сфера. Относно клиничната, бях на стажове и реално ми допада, просто понякога хората могат да бъдат ужасно безскрупулни и жестоки ( собствениците на животни също могат да са такива, но не ги лекуваш тях де) и малко ме отблъсква работата с болни, предвид простотията на българина и лошите работни условия. Аз просто искам да се науча да лекувам кучетата и котките в нужда, макар че да, права сте, на бездомничетата най - много помагат средствата, все пак консумативите струват пари. Имам и опция след завършването си да го запиша като второ висше, знам за такива хора, които са го правили с хуманната медицина, я фармацевти, я зъболекари, които я учат или тук или в чужбина, но не знам доколко ще е възможно.
Скрит текст:
Какво ми направи впечатление през тези месеци обаче - яко натоварване на лекарите (тези, които са просто служители в нечия ветеринарна клиника), работа извън фиксираното работно време, дежурни извинения, когато се налага да ти поискат поредната внушителна сума (вероятно не са особено добре заплатени, дано да греша в предположението си, щом и те като собственика на животното отчитат за какви сериозни пари става дума). Та мисълта ми е, че нещата някак много се доближават до ситуацията с хуманните лекари - стрес, работа в извънработно време, невинаги адекватно заплащане, разправии с пациенти (или респективно със собствениците на животни). Отделно и при ветеринарните като при хуманните има лекари и лекари. Доскоро си мислех, че при хуманната медицина често ги има и стремежа за престиж, и амбицията за по-добро заплащане редом с малко клишираното желание да се помага на хората (не нападам лекарите, някой да не ме разбере криво, другата ми дъщеря е лекар-специализант), докато едва ли не всеки ветеринар прелива от любов към животните и тя е била водеща в избора му. Не се оказа баш така, понеже видях разни доктори. Та сигурно при относително равни условия по ред показатели е най-добре човек да избере просто това, което повече го влече. Наскоро кученцето на дъщеря ми (принципно живееща навън, тоест и кучето с нея) се случи да се разболее сериозно, докато бяха тук. Беше абсолютно невъзможно да се транспортира в това състояние със самолет, та остана на лечение тук, понеже дъщеря ми се в ърна на работа. Скенери (2-3), ЯМР, упойки, изследвания на ликвор в Германия, тонове други изследвания тук на място, престой в болница, сноване между ЦВК, Син кръст, болница България, Ортоклиника, разминала се (поне засега сериозна операция).. Лечението струваше наистина много, но поне кученцето вече е здраво и си е вкъщи.