Здравейте, мамита! Чувствам се безпомощна вече, плаче ми е, гадно ми е, тежи ми, не знам как да постъпя вече… Дъщеря ми е на 2 г. 11м. на 15 септември тръгна за първи път на градина (първа група), не е ходила никога на ясла и честно казано мисля, че там и е проблема. Преди да я заведа първия и ден и бях говорила много време и се беше настроила, влезна с усмивка дори ни забрави, че сме там да ни каже чао. Но след този първи ден явно нещо се е случило и ми звъннаха още на обяд, че постоянно плаче за мен и за баща и. Обясниха ми да не я спираме, да не я взимаме на обед за да не свиква. Така и направихме, ходеше още два дена с плач, едвам ги взимат от баща ѝ. След това се разболя седя 5 дена вкъщи. До днес пак с рев, навън дори ги чуваме как плаче. Всички ми казват, че ще свикне, но аз имам чувството, че така само се травмира повече и повече. Да не говорим, че нощния сън е постоянно будене и плачене казвайки да не я оставям. Къса ми се сърцето, вече си мисля да я спра от детската. Има ли някоя майка с подобен случаи, детето и после да е свикнало или в момента да се борят с това? Не знам вече как да постъпя …
- Публикувана: 23 септ. 2026, 09:35 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2026, 20:18 ч.
Адаптация в първа група!
Моят син плака така първите 4 дена на ясла - взимахме го наобяд цял месец. После почнахме да го оставяме до към 4-5. Трудно е понякога, но се свиква. Аз именно за това го пуснах на ясла, освен че се връщах на работа. Не знам сега как е, но моето дете следобед го водихме до яслата (с градината са на едно) да види децата. Имах приятелка с 1 дете там вече и ходих с нея да свикне моето с вълната от деца.Може и затова да свикна бързо.
И вашето ще свикне. Просто е далеч от мама и тати, с непознати. После ще му хареса да е сред децата.
И вашето ще свикне. Просто е далеч от мама и тати, с непознати. После ще му хареса да е сред децата.
Успокой се, много деца са така. Ще свикне. 
Моят син не е плакал в градината, защото плачеше много в яслата. Има деца, които плачат и на едното, и на другото място. Други пък изобщо не плачат.
Но дали скоро ще спре да плаче, или не, зависи от много неща. От самото дете, от учителките в градината, от родителите също. Говорете много с детето, обяснявайте му, че непременно ще го вземете следобед, че в никакъв случай няма да го оставите там завинаги. Разказвайте колко е хубаво да може да си играе с други деца, да си има нови приятелчета. Опитайте се да се сприятелите с други родители и да събирате децата да си играят и след градина или в почивните дни. Ако си намери бързо приятелчета, ще свикне по-лесно с раздялата с вас.
Моят син не е плакал в градината, защото плачеше много в яслата. Има деца, които плачат и на едното, и на другото място. Други пък изобщо не плачат.
Но дали скоро ще спре да плаче, или не, зависи от много неща. От самото дете, от учителките в градината, от родителите също. Говорете много с детето, обяснявайте му, че непременно ще го вземете следобед, че в никакъв случай няма да го оставите там завинаги. Разказвайте колко е хубаво да може да си играе с други деца, да си има нови приятелчета. Опитайте се да се сприятелите с други родители и да събирате децата да си играят и след градина или в почивните дни. Ако си намери бързо приятелчета, ще свикне по-лесно с раздялата с вас.
Не спирай детето само затова, че плаче. Не знам защо са ти казали да не го взимаш на обяд. Тук в Германия постепенно привикват децата. Първо час, в присъствието на родител, после увеличават, за част от времето родителят излиза и така. На мен ми се струва, че ако минете на половин ден за няколко дена, ще е по-добре, детето да посвикне.
Не спирай детето само затова, че плаче. Не знам защо са ти казали да не го взимаш на обяд. Тук в Германия постепенно привикват децата. Първо час, в присъствието на родител, после увеличават, за част от времето родителят излиза и така. На мен ми се струва, че ако минете на половин ден за няколко дена, ще е по-добре, детето да посвикне.
Честно казано мислех, че ще ме карат да я взимам на обед, но ми казаха за по-добра адаптация да я оставям още в началото да спи там и да седи до последно, иначе ще свикнела и ще ме чакала на след обяда им да я взимам. Явно само в България този метод е разрешен🤷🏻♀🤷🏻♀
Адаптацията на детето за мен не е добра. За седмица можеха да разпределят детето по няколко часа да седи и постепенно да остане да спи на обяд. Явно стресът му е дошъл в повече.
Така или иначе вече е направено. Тук има детски психолог, може да Ви даде насоки какво да правите от тук нататък и как да помогнете на детето да свикне.
Така или иначе вече е направено. Тук има детски психолог, може да Ви даде насоки какво да правите от тук нататък и как да помогнете на детето да свикне.
И моят съвет е известно време да я взимате по-рано, стига да не е в разрез с вътрешните правила на заведението.
Но реално е минало много малко време, ще свикне, но в повечето случаи няма как това да стане за 3-4 дни.
Но реално е минало много малко време, ще свикне, но в повечето случаи няма как това да стане за 3-4 дни.
...не е ходила никога на ясла и честно казано мисля, че там и е проблема...
Всичко е до дете, не е проблемът в това. Но описаното е често срещано и минава.
Ако искате да взимате детето си на обяд и да следвате постепенна адаптация - отивате и го прибирате. Нямат право да ви откажат, каквито и правила да имат.
Това частна детска градина ли е?
Близначките на приятелка плачеха всяка сутрин до предучилищна включително. Хем бяха две, хем и на ясла бяха ходили. Персоналът беше прекрасен, голям рев беше за госпожите в край на четвърта група, но това не промени факта със сълзите сутрин.
Та има деца, и деца.
Предложете да вземате детето на обяд известен период.
Та има деца, и деца.
Предложете да вземате детето на обяд известен период.
Не могат да ви забранят да взимате детето по обяд. Освен това (доколкото ми е известно) държавните градини вече са задължени да предлагат вариант за адаптация с родител, подобен на описаното от Uncommon по-горе. И аз ви съветвам известно време да взимате детето до 12 ч., а след като посвикне може пак да пробвате да спи в градината.
Аз се възползвах от тази възможност и с двете ми деца, първата седмица влизах заедно с тях за около час и постепенно започнах да ги оставям за по-дълго. Няколко седмици ги взимах на обяд и когато персоналът прецени, че са достатъчно спокойни, започнах да ги оставям да спят там. На голямото дете му отне около месец да се адаптира, малкото свикна за две седмици.
Аз се възползвах от тази възможност и с двете ми деца, първата седмица влизах заедно с тях за около час и постепенно започнах да ги оставям за по-дълго. Няколко седмици ги взимах на обяд и когато персоналът прецени, че са достатъчно спокойни, започнах да ги оставям да спят там. На голямото дете му отне около месец да се адаптира, малкото свикна за две седмици.