"Искам да съм баба!"

  • 7 096
  • 276
  •   2
Отговори
# 255
  • Мнения: 2 851
Бракът е за да се чувстваш добре с даден човек. Ако ще се мъчиш, защо ти е брак? Може и сама да се мъчиш, а може пък да не се мъчиш. Grinning
Аз така разбирам Филомена.
Анджък Simple Smile

Не ме изненадва, че на Флоуър не ù харесва мнението ми. Все пак е човек, който намира, че пътуванията и удоволствията са загуба на време и провал. Докато аз нямам стахановистка душа и никога не съм имала за цел да преизпълня петилетката за 3 години. А със житейския ми опит пък съвсем минах в режим Agile. Карам го спринт след спринт и се оказа много печелившо. Сега, хедонизмът не е някаква ню ейдж новост, датира от преди Христа, та не съм сигурна дали и трохичка от това може да мине за бунтарство. Thinking
За съжаление животът като цяло не е само кеф. Затова е хубаво единствения човек, който избираме свободно, да ни го доставя. Simple Smile Любовта трябва да е лека и лесна. Стигне ли се до борба и стискане на зъби за да превъзмогнат трудностите - пиши го бегало

Трудностите идват отвън първо, не визирах трудности между двойката. Трудностите на живота, които неизменно се случват. В брака се преодоляват заедно стоически.
 
Описваш се като ,,хедонист". Много добре пасва. Според мен хедонисткият живот е също... този път ще го посоча по-универсално: меко казано безцелен. Joy Grinning Тъй като идваме от много различни ъгли, дискусията няма смисъл. Губене на време е. Grinning със сигурност никога не бих искала да се описвам като ,,хедонист".

# 256
  • France
  • Мнения: 17 587
... Но и да работиш много над себе си във всекидневните предизвикателства. Това е основата, която помага, за да докараш брака до златна сватба и нагоре. Grinning
Ако се налага да работя над себе си за да ми процъфтява бракът - не, мерси
Както ти каза, има достатъчно трудности отвън, за да добавя един допълнителен struggle вътре в семейството.
Стана ми интересно какви са твоите цели?

# 257
  • Мнения: 2 851
... Но и да работиш много над себе си във всекидневните предизвикателства. Това е основата, която помага, за да докараш брака до златна сватба и нагоре. Grinning
Ако се налага да работя над себе си за да ми процъфтява бракът - не, мерси
Както ти каза, има достатъчно трудности отвън, за да добавя един допълнителен struggle вътре в семейството.
Стана ми интересно какви са твоите цели?

Все пак сме на мегдана на бг мама. Няма да си изпльоскам житейските цели ей така. Joy Да кажем, че са абсолютно противоположни на твоите. Е, има леки покрития. И аз целя-между другото, но не само-удовлетворение. Но не го отъждествявам с нещата, към които се стремиш ти.

Твърдо съм на мнение, че бракът, приятелството, връзката между родител и дете или която и да е междучовешка връзка, може да процъфти само и единствено, ако човек работи над себе си. И дори това е всекидневен труд и в голяма част от времето личен дискомфорт. Хедонизмът е абсолютно противоположната и според мен грешна посока.

В този ред на мисли, днес определено се поддадох на хедонистичното бъбрене във форума по безсмислена тема. Joy Можеше да измия прозорците в детската стая за времето, в което написах няколко поста. Или да правя лицеви опори. Joy затова: лека нощ. Stuck Out Tongue Winking Eye

# 258
  • Мнения: 687
Не става дума за десет години пасивно очакване на майчинството, защото в началото на връзката им двамата са били още ученици. Постепенно отношенията им се задълбочават, започват съвместно съжителство и на определен етап тя осъзнава желанието си за дете и го заявява открито. От негова страна получава принципно съгласие, придружено с неизменното уточнение: „Да, и аз искам, но не сега“. Разговорът се повтаря през различни периоди, но конкретна перспектива така и не се очертава. Тя дори поставя директно въпроса дали колебанието му е свързано със самата нея, а той категорично я уверява: „Разбира се, че искам дете от теб, от коя друга?“. В момента тя е на 28 години,той на 30.  Следователно желанието ѝ е било ясно изразявано и многократно обсъждано, а очакванията ѝ са били поддържани от неговите уверения за общо бъдеще, чиято реализация непрекъснато се отлага.
Разделили са се преди няколко месеца, след като тя вече е настояла за конкретика относно общото им бъдеще. Тогава той заявил, че не предвижда да има деца в обозримо бъдеще и че, ако нейният биологичен часовник е зацъкал, той не е подходящият партньор за нея. Тоест ясната позиция идва едва след многократни уверения, че желанието е взаимно и въпросът е единствено във времето. Именно това имам предвид — тя е останала с очакването за споделена перспектива, което той самият е поддържал.

# 259
  • Мнения: 6 888
Само да ви кажа, че е далеч по-добре да останеш без деца пред това да съжаляваш, че си станала майка.
"Regreting Motherhood" е феномен, който нашумява все повече с набирането на скоростта в социалните мрежи и все повече жени говорят открито за това как, ако могат не биха станали майки отново, но това в никакъв случай не значи, че си мразят децата.
Ако един ден тръгна да поствам в нета такива неща с риск детето ми да ги види, то по-добре да не го създавам.

# 260
  • Мнения: 9 961
И, защото..?
Погрознели ли са, затъпели ли...?
Времето ли са си изгубили, кариерата..?
Боли ли ги, сърби ли...?

Не може да е без причина. А, причината- да е една за всички съжаляващи,  закачени за феноменът !
Трендове Close

# 261
  • Мнения: 7 133
Имам почти 25 годишна дъщеря, има си приятел. И двамата още учат, имат си планове за бъдещето. Искам внуче, но не на всяка цена и не точно сега. Когато те си преценят, когато решат, че са готови. Решението е тяхно, а не мое. Ако имат нужда от мен, и ако ме потърсят, с удоволствие ще им помагам. Това съм видяла от моите и от на съпруга ми родители. Сами сме си гледали детето, но при форсмажорни обстоятелства сме имали помощ. За мен това е правилния подход. Това ще им предложа. Може да ми се къса сърцето, че детето на детето ми не се възпитава по начин, по който аз искам, ще преглътна, защото не е моето дете….

# 262
  • Мнения: 6 888
И, защото..?
Погрознели ли са, затъпели ли...?
Времето ли са си изгубили, кариерата..?
Боли ли ги, сърби ли...?

Не може да е без причина. А, причината- да е една за всички съжаляващи,  закачени за феноменът !
Трендове Close

Няма никакво значение каква е причината.
Като не искаш не раждаш.
Не раждаш, за да угодиш и на изкуфялата си майка, която искала внучета.

# 263
  • France
  • Мнения: 17 587
Все пак сме на мегдана на бг мама. Няма да си изпльоскам житейските цели ей така.
Става все по-странно Flushed

Не става дума за десет години пасивно очакване на майчинството, защото в началото на връзката им двамата са били още ученици. Постепенно отношенията им се задълбочават, започват съвместно съжителство и на определен етап тя осъзнава желанието си за дете и го заявява открито. От негова страна получава принципно съгласие, придружено с неизменното уточнение: „Да, и аз искам, но не сега“. Разговорът се повтаря през различни периоди, но конкретна перспектива така и не се очертава. Тя дори поставя директно въпроса дали колебанието му е свързано със самата нея, а той категорично я уверява: „Разбира се, че искам дете от теб, от коя друга?“. В момента тя е на 28 години,той на 30. 
Разделили са се преди няколко месеца, след като тя вече е настояла за конкретика относно общото им бъдеще. Тогава той заявил, че не предвижда да има деца в обозримо бъдеще и че, ако нейният биологичен часовник е зацъкал, той не е подходящият партньор за нея.

Велуна, намирам тази история за напълно нормална и продължавам да смятам, че никой ничие време не е загубил. Пиша го, защото съм била в подобна връзка от почти 7 години и в позицията на мъжа. Започнахме като студенти, беше много хубаво, много си пасвахме. Постепенно нещата се задълбочиха, заживяхме заедно. Говорили сме за следващите етапи. И наистина съм го мислила, когато съм го казвала, че искам деца по принцип, но по-късно, не сега. Говорили сме за сватба и няколко месеца преди да се разделим, гледахме апартаменти за купуване. Но(!) аз не бързах да имам деца, а той започна да вкарва напрежение във връзката по този повод. Почнаха да се дават разни наши познати за пример. Как те напредвали в живота, а ние стоим на едно и също място. Родителите му също почнаха да пускат коментари - вярно, дискретни и възпитани, но започнах да се чувствам притисната и това не ми харесваше. И в един хубав ден усетих, че не съм щастлива и то от известно време. И си тръгнах. Бях почти на 28, а той на 32. Така че това са нормални неща.
Твоята позната е предпочела желанието си за деца, пред желанието си да бъде с този мъж. И това е ОК. Той пък е искал да бъде с нея, но не е искал да се разправя с бебета - и това е ОК и напълно го разбирам.
Когато се срещнахме с ММ, желанието ми да бъда с точно с този мъж беше по-силно от някакви желания да се задомя. И да бъдем заедно ми стигаше. Да не говорим, че ми беше писнало от сериозност. Simple Smile

# 264
  • Мнения: 9 961
И, защото..?
Погрознели ли са, затъпели ли...?
Времето ли са си изгубили, кариерата..?
Боли ли ги, сърби ли...?

Не може да е без причина. А, причината- да е една за всички съжаляващи,  закачени за феноменът !
Трендове Close

Няма никакво значение каква е причината.
Като не искаш не раждаш.
Не раждаш, за да угодиш и на изкуфялата си майка, която искала внучета.
За " феноменът" питах!
Или, ей така си се жалват- кликбайт да има...

# 265
  • Мнения: 4 401
Разбирам я Филомена, намерила се е с точния човек, с който преминава през живота. Това си е чист късмет, много хора цял живот да търсят, не успяват.


Имах познат, който поддържаше отношения с момиче да му е под ръка.
Тя виждаше, че той мерак и няма, но като кученце му беше постоянно на разположение.
Мъжа се опитваше да завърже връзка с не една и две жени, оглеждаше се за истинска тръпка.
Не намери в рамките на около 5-6 години
Ожени се за жената, която го чакаше, имат дете и така
Не знам как се напасва подобно нещо, но търкалят живота


А това кой съжалява, че е родител или не, по-добре да си остане в мрежите
Всеки дава колкото може, а какво ще излезе, надяваме се.
Скрит текст:

Тъкмо от снощи ми е още пред очите случка. Излязохме с децата да си карат колелета, по едно време гледам на кръстовището спряла голяма черна кола, вътре стои момче около 25, стоя поне 10 минути в една поза, реших, че нещо чака.
След малко завъртя към нас на топика и спря, излезе едва от колата, огледа се и пак седна вътре.
Не му обърнах внимание, случва се да се чакат младежи.
След половин час ми направи впечатление, че като вдигат шум децата, се надига неадекватно, забелязах, че е бял като платно. По някое време след  още 20 минути беше проснат на волана.
Тръгнах да завръщам децата до вкъщи да си взема телефона да звъня на полиция, през това време гледам познат мъж по физиономия, който вечер си разхожда едно бойно куче.
Този път не мина с кучето транзит, говореше по телефона и се завръщаше, казах му, че тук има зле човек вероятно след нещо, има в момента телефон да звъннем до полиция да го приберат
Човека ми вика това е моя син, след употреба на субстанция е в момента, мисля, че успя да ме види.
Явно тръгнал да го търси

# 266
  • Мнения: 6 888
Не мисля, че си се "жалват" за кликбайт при положение, че в коментарите са разсипвани от майки 'орлици".
Майка ми например не е поствала видеа (няма и как родена съм в миналият век), но ми е казвала как е щяла да има много по-добър живот, ако не ме е била родила.
И двете са еднакво кофти.
Дали ще постваш видеа или ще го изтърсиш на детето си все тая.

# 267
  • Мнения: 5 625
Бе какво изгубено време на 28 години бе...
Един бъдещ лекар тогава приключва специализациите, студентите още се доказват по разни предприятия и еразмуси, хората с кариера едва започват, младите ТРЯБВА да опитат от живота преди да гледат 20 години деца.

Ако девойката от примера на Велуна е започнала да притиска мъжа на 5-тата година от връзката (тя е на 23) и аз щях да се разделя с нея.
Или като млад мъж, нямаше да знам какво да правя - хем искам деца, хем хубава кариера и някак не става веднага (и в нейните очи да я подведа).

"Подведа" пък дори няма да го коментирам, суперархаично, категория излъгани моми и тн.

Последна редакция: пн, 28 сеп 2026, 10:01 от .Hazel.

# 268
  • France
  • Мнения: 17 587
Разбирам я Филомена, намерила се е с точния човек, с който преминава през живота. Това си е чист късмет, много хора цял живот да търсят, не успяват.
Наистина има голяма доза късмет, но не съм съгласна, че е само това. Търсила съм го, искала съм го, цел ми е било. Ако ми беше цел просто да имам деца и семейство, щях да си остана с бившия. За общите ни познати това, че се разделихме навремето беше шок. Някои дори престанаха да ми говорят. Ама защо съм напуснала това добро и сериозно момче? И наистина си беше такъв, не отричам. Просто търсех друго. Simple Smile

# 269
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 376
Причините една жена да  няма деца на определена възраст,примерно 30-35 може да са много.
Може да си е загубила десетина години с някой Мунчо,който все не е бил готов за създаване на деца.
Според мен-две години са напълно достатъчни и ако до тогава връзката няма развитие,аз лично бих си тръгнала.

Може просто да не е срещнала подходящия човек.
Едно е гадже,друго е човек с когото да градиш семейство.С всеки не става.

Може да е учила и да се е развивала,да е наблегнала на кариерата си.
Аз също не исках деца преди да си стъпя на краката.

Може да е искала първо да постигне някаква друга цел .

Може да има някакви здравословни проблеми.И тогава много боли от глупави изказвания и постоянни натяквания.
А има случаи,когато здравословните проблеми са при мъжа,ама той отказва да си направи изследвания и губи времето на жената.

Има и хора,които изобщо не желаят нито семейство,нито деца и са си самодостатъчни. Такива хора по-добре да нямат деца,отколкото да раждат само защото ,,така трябва,,.

Но каквито и да са причините ,много е грозно да се задават нетактични въпроси на такива хора,да се дава акъл,това е груба намеса в личното пространство.

Общи условия

Активация на акаунт