"Искам да съм баба!"

  • 14 566
  • 593
  •   3
Отговори
# 570
  • Мнения: 6 914
Емоционална връзка може да не развиеш дори със собствените си деца вие за осиновени ми говорите.
Хаха!
Всичко зависи от подбудите, с които си създал/осиновил децата.
Ако си егоист ще си егоист без значение дали детето ти е твоя кръв и плът или е осиновено.
Без значение дали си баба/дядо или осиновител/родител.


За това и родителите си делят децата. Ама се правят на "дръж ми шапката".
Все за едното има повече, а другото духа супата.

# 571
  • Мнения: 65 789
Магдена,

Нищо от посоченото не е защото децата са били осиновени.
Да хванем статистиките на проблеми с биологични деца?

Но да най-просто е ако някой не може да се грижи за деца, въобще да не се хваща..

Много ясно, че не затова. Просто с осиновените е много по-сложно и неясно. Обясниха преди мен защо. Защото никой свестен човек не си зарязва детето за отглеждане от друг. А от несвестни какво може да се очаква? Имаме си много хубава поговорка, крушата не пада по-далеч от дървото.
За другата част от поста не искам изобщо да се хващам, ти как реши, че не могат да се грижат за деца, не знам?
В единия случай имаха родно дете, след осиновеното и родното беше на втори план, а осиновеното, понеже беше момче, беше на пиедестал. Но това не попречи след пубертета да се развият много лошо нещата.
За втория случай е същото, детето беше толкова обгрижвано и обичано, че искрено ми е жал за тези хора.

Плюй си в пазвата, не казвай големи думи, че е страшно.

# 572
  • Мнения: 15 642
Ееех, колкото ще се охарчиш за бонбони за две деца, толкова и за три... Егати! Не го приемам, честно! Това са деца! И не кои да е, а полубрат/полусестра на твоите внуци!
Но всъщност щом казваш, че се държат добре, вероятно няма повод да се изказвам крайно. Дано да е така!
Не става дума за количеството бонбони. Но например през ваканцията двете деца могат да отидат при тези си баба и дядо, родителите на бащата, а другото дете - при своите баба и дядо, родителите на своя баща. Или тримцата при общите баба и дядо.
Наистина има разлика между свои внуци и други деца, макар, всички знаем, децата са цветята на живота. Все пак не носим отговорност за всички деца на света, колкото и всички да сме хора. Даже и маймуната не се грижи за всички малки маймунки.

# 573
  • Мнения: 10 023
Горно споменатото маймунче, живее и дели ежедневие със собствените им / на хипотетичните баба и дядо/ внуци.
Живее, храни се, спи, дели стая , може би...
Дели обща майка или баща...
То бива , бива първобитност....

# 574
  • Мнения: 6 914
Горно споменатото маймунче, живее и дели ежедневие със собствените им / на хипотетичните баба и дядо/ внуци.
Живее, храни се, спи, дели стая , може би...
Дели обща майка или баща...
То бива , бива първобитност....

Същите тия ревът на умряло когато децата им (с право) ги отсвирят.
Ама иначе да делиш деца на "моите" и "твоите" можеш.
А още по-извратено е когато пренебрегваш едното внуче за сметка на другото защото не е от "любимото ти дете" или просто мразиш снахата/зетя.

# 575
  • София
  • Мнения: 38 329
Еднакво ли обичате своите и чуждите деца или гените се обаждат и обичате повече своите?

# 576
  • Мнения: 6 914
В рода ми имах двама осиновени братовчеди.
И двамата бяха отритнати от родните си баби и дядовци защото не са "кръв".
Когато станаха възрастни съзнателно прекъснаха всички връзки и с други роднини, които цял живот не спряха да ги одумват, че са осиновени и изобщо се отрекоха от т.н. "семейство".
На пръв поглед "неблагодарни *****", като се вгледаш по-дълбоко, обаче излиза нещо съвсем различно.
И понеже тук никой не мисли за тия деца, вие как бихте се почувствали на тяхно място?

# 577
  • София
  • Мнения: 38 329
Коментирам такъв тип ситуация, при която няма осиновяване:
Познавам семейство, в което бащата е починал и оставил майката с две деца. По-късно тя се жени и ражда още едно дете.
И ето какво е отношението на бабите и дядото: от страна на майката делене няма, те всички са им внучета, деца на дъщеря им.
Но родителите на починалия баща си имат 2 внучета и толкоз, другото е просто дете на тази майка. Като добри хора, се държат добре с него, но своите внучета са си свои внучета, те без син са останали и имат само тях.
За мен е разбираемо и логично.
Скрит текст:
И не значи, че те не е трябвало да имат изобщо деца, след като правят разлика между собствените внуци и някакво дете, което не им е внуче.

От друга страна, природеното дете си има комплект баби и дядовци, "старите" деца също, само че това са различни комплекти, само една баба и един дядо съвпадат.
За едните баба и дядо третото дете не е тяхно внуче.
Вие еднакво ли обичате своите и чуждите деца, та очаквате бабата и дядото да обичат еднакво своите и чуждите внуци?

# 578
  • София
  • Мнения: 3 042
Ами съвсем нормално е описаното от Uncommon, то ли породи такава реакция, аз не разбрах точно. Ако мъжът не беше починал, а се беше развел, пак ли щеше да се очаква от тях да приемат новото дете на бившата за свое внуче? Те си имат внуци, а третото дете от своя страна си има баба и дядо по бащина линия, живи или починали, няма значение. Естествено, че нормалният човек ще се държи добре с детето, не са си непознати, не са случайници някакви, съдбата им е определила някава връзка, но това не е връзката баба-внук и толкова. Нищо травмиращо няма. Детето много добре знае, че си има свои баба и дядо, а тези са на братята/сестрите му.

# 579
  • Мнения: 9 981
Грозно е непризнаването на различно мнение. Да, не приемам за себе си осиновяването по ред причини. Няма нужда някой несъгласен да ми прави анализи и да ме квалифицира. Това е положението.

# 580
  • Варна
  • Мнения: 2 141
Скрит текст:
И , от така създалата се дискусия, все пак се затвърждава моето убеждение, че се залага на гените, не на моционална връзка, привързаност, обич и топлота...
Моето наблюдение при две семейства с осиновени деца е за изграждане на силна емоционална връзка. Много им се радвам. При едното дете познавам лично бабата и дядото. Нека все така са щастливи всички!
[/quote]

Децата наясно ли са, че са осиновени - дали емоционалната връзка е здрава/силна става ясно, когато нещо я подложи на изпитание. Иначе, дано са щастливи наистина.

# 581
  • Мнения: 6 914
Грозно е непризнаването на различно мнение. Да, не приемам за себе си осиновяването по ред причини. Няма нужда някой несъгласен да ми прави анализи и да ме квалифицира. Това е положението.

За мен дали ще делиш внучетата на осиновени или на "по-малко" или "повече" обичани в зависимост, от това кое от децата ги е родило за мен е еднакво гнусно.
Ти си вярвай в каквото си искаш.

# 582
  • Мнения: 57 687
За мен дали ще делиш внучетата на осиновени или на "по-малко" или "повече" обичани в зависимост, от това кое от децата ги е родило за мен е еднакво гнусно.
Ти си вярвай в каквото си искаш.

Хайде сега, големи думи. Съвсем обичайно е родители да имат различно отношение даже към собствените си деца и после към техните деца (внуците демек), хем са родна кръв. Защо да няма различно отношение към осиновените?
Освен това, ако не се лъжа,  не ставаше въпрос за отхвърляне на осиновеното внуче или делене от другите кръвно внуци в подаръци и прочее, а просто за съжаление, че собствените гени не са продължени.

# 583
  • Мнения: 5 675
Хайде сега, големи думи. Съвсем обичайно е родители да имат различно отношение даже към собствените си деца и после към техните деца (внуците демек), хем са родна кръв. Защо да няма различно отношение към осиновените?
Защото и осиновените попадат в графата собствени деца. Тогава вече да си ги дели който иска - за какво се обича и как

# 584
  • Мнения: 2 807
Не би трябвало да има различно отношение към родните и осиновените деца. Осиновеното дете става юридически твое дете, твой наследник. Познавам семейства, които имат и родни, и осиновени деца едновременно и нямат различно отношение към тях. Така и би трябвало да бъде.

Последна редакция: чт, 08 окт 2026, 13:25 от Radilena

Общи условия

Активация на акаунт