Ставаше дума за бабите, не за осиновителите. Осиновителите са ясни - те са решили. Бабите нямат пръст в решението и имат право да са разочаровани.
- Публикувана: 23 септ. 2026, 16:21 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2026, 09:28 ч.
"Искам да съм баба!"
... Съвсем обичайно е родители да имат различно отношение даже към собствените си деца и после към техните деца (внуците демек)...
... Съвсем обичайно е родители да имат различно отношение даже към собствените си деца и после към техните деца (внуците демек)...
Хайде де, не четеш ли теми тук? Освен това леля ми също е била любимо дете, предпочитано пред баща ми. Това се прехвърли и върху нас внуците в последствие
В случаите, които познавам, и бабите приемаха осиновените като свои внуци. Осиновените стават наследници и на своите баби и дядовци. Например, осиновителите може да починат преди бабата и дядото.
При сегашната процедура за осиновяване социалните разговарят и с близките на кандидат-осиновителите. Не знам дали ако бабите и дядовците са категорично „против", би се допуснало осиновяване.
А иначе случаят, който Ънкомон описа, е съвсем друг.
При сегашната процедура за осиновяване социалните разговарят и с близките на кандидат-осиновителите. Не знам дали ако бабите и дядовците са категорично „против", би се допуснало осиновяване.
А иначе случаят, който Ънкомон описа, е съвсем друг.
Аз исках да илюстрирам, че даже в случай на полубрат, за една баба и един дядо има разлика между внуче, което е "твоя кръв", и дете, което не ти е роднина изобщо. Не знам защо се отрича това.
Ами то е все едно да обичаш еднакво своето дете и детето на комшията. Но ти не ги обичаш еднакво - или?
А за осиновяването нямам много опит. Защото едно е теорията, а друго е какво се случва на практика. Познавам само три семейства, които са осиновили деца - по-точно за които аз знам, че децата са осиновени, и към този момент децата са вече възрастни. В двете семейства не беше никак добро развитието, няма да навлизам в подробности, но по-добре да не бяха осиновявали. В третото семейство бяха осиновили две деца, ами добре се развиха нещата там. Това не е представителна извадка и не мога да си съставя категорично мнение. Все пак и аз мисля, че родителите, които са изоставили детето си, едва ли са предали най-добрите гени и по тази причина може би не бих осиновявала. Но и не бих се месила на мои деца, ако имат такъв избор, както не бих им се месила за каквото и да е. Нито, ако пожелая да се меся, някой ще тръгне да се съобразява, защото съм отгледала самостоятелни хора, да са живи и здрави.
Ами то е все едно да обичаш еднакво своето дете и детето на комшията. Но ти не ги обичаш еднакво - или?
А за осиновяването нямам много опит. Защото едно е теорията, а друго е какво се случва на практика. Познавам само три семейства, които са осиновили деца - по-точно за които аз знам, че децата са осиновени, и към този момент децата са вече възрастни. В двете семейства не беше никак добро развитието, няма да навлизам в подробности, но по-добре да не бяха осиновявали. В третото семейство бяха осиновили две деца, ами добре се развиха нещата там. Това не е представителна извадка и не мога да си съставя категорично мнение. Все пак и аз мисля, че родителите, които са изоставили детето си, едва ли са предали най-добрите гени и по тази причина може би не бих осиновявала. Но и не бих се месила на мои деца, ако имат такъв избор, както не бих им се месила за каквото и да е. Нито, ако пожелая да се меся, някой ще тръгне да се съобразява, защото съм отгледала самостоятелни хора, да са живи и здрави.
Аз имам три примера с осиновени деца, израсли сме на една улица
Едното дете в пубертета беше и родителите решиха да осиновят още едно в начален училищен клас - осиновявано и разсиновявано вече.
Тогава казаха на тинейджъра вкъщи, че е осиновен, прие го първосигнално тежко, избяга, беше попаднал в ареста. Бащата отиде и го прибра, повече проблеми нямаха, а беше много палав, надделя силната връзка на семейната среда.
Стана качествен човек, има деца кръстени на родителите - осиновители
Другото съседче научи от друго дете.
Възпитанието тук беше по макаренковски или като свое дете. Щом има провинения следват наказания, натискане в училище, купуване на всичко.
Стана много добър човек, има семейство, не се е отказал по никакъв начин от родители и роднини - осиновители
Третото растеше в свръх купуване и глезене. Порасна презадоволено, претърпя житейски уроци покрай неуспешен брак и грешни решения на бащата осиновител. Остана без дом, стегна се, отиде да работи, купи жилище и в момента живее с майка си - осиновителката
И четвърти случай, беше първо осиновено в семейството, после две родени биологични деца. Колкото и да пренебрегваха биологичните за да угаждат на първото, не вървеше, вечно забъркано в проблеми
Едното дете в пубертета беше и родителите решиха да осиновят още едно в начален училищен клас - осиновявано и разсиновявано вече.
Тогава казаха на тинейджъра вкъщи, че е осиновен, прие го първосигнално тежко, избяга, беше попаднал в ареста. Бащата отиде и го прибра, повече проблеми нямаха, а беше много палав, надделя силната връзка на семейната среда.
Стана качествен човек, има деца кръстени на родителите - осиновители
Другото съседче научи от друго дете.
Възпитанието тук беше по макаренковски или като свое дете. Щом има провинения следват наказания, натискане в училище, купуване на всичко.
Стана много добър човек, има семейство, не се е отказал по никакъв начин от родители и роднини - осиновители
Третото растеше в свръх купуване и глезене. Порасна презадоволено, претърпя житейски уроци покрай неуспешен брак и грешни решения на бащата осиновител. Остана без дом, стегна се, отиде да работи, купи жилище и в момента живее с майка си - осиновителката
И четвърти случай, беше първо осиновено в семейството, после две родени биологични деца. Колкото и да пренебрегваха биологичните за да угаждат на първото, не вървеше, вечно забъркано в проблеми
Aз знам едно осиновено дете, вече е зряла жена. Не и бяха казали и може би и до днес не знае. Но на нас ни казахме, хем бяхме само приятелски семейства и честно казано не бях доволна от това. Тежеше ми тайната и вероятността ако някой издаде да попаднем и ние под подозрение. Не знам защо ни казаха. Иначе детето си порасна съвсем успешно и е свестен човек. Отгледано с любов като свое, с хубав ген и външна прилика с осиновителите.
Едно време все пак повече случайно забременели обикновени жени са си оставяли децата за осиновяване, сега има надеждна контрацепция, а и по-лесно се взема решение да родиш и да си ги гледаш свети сама, не само няма "стигма" и клюкарене зад гърба, ами е пълно със самотни, разделени, всякакви, вижда се, че не е страшно и сама с дете.
Всичко е до човек. Имам познат, който е от първия брак на майка си, баща не е имал, да кажем, че никога не е бил в картинката по начало, майка му се жени втори път - ами, баба му и дядо му го приемаха за свой. След това проимаха и “кръвно внуче”, но всичките им истории, хвалби и гордост продължаваха да са насочени основно към първото дете, макар и да не е тяхно внуче по кръв. Истории всякакви.
В този случай детето не е имало баща, нито баба и дядо от негова страна предполагам. Наистина ли не разбирате разликата? И въпреки това дали ще е наследник е спорно, отделно че са ощетили родното си внуче емоционално не е похвално.
В много теми тук се е пишело от жени, че не биха приели мъж с деца, нито обичали тези деца като свои, а и нормално ли е да заместваш и да се опитваш да вземаш ролята на жив родител? Но някак бабите са длъжни?
Отделно е нечестно спрямо родните деца. Пишеше една жена как се грижи за детето на мъж, който искаше да спечели и това беше страшно ощетяващо родното й дете.
В много теми тук се е пишело от жени, че не биха приели мъж с деца, нито обичали тези деца като свои, а и нормално ли е да заместваш и да се опитваш да вземаш ролята на жив родител? Но някак бабите са длъжни?
Отделно е нечестно спрямо родните деца. Пишеше една жена как се грижи за детето на мъж, който искаше да спечели и това беше страшно ощетяващо родното й дете.
Е, всякакви ситуации има, то не е до добри или лоши са, а че е напълно възможно да изпитваш силна привързаност към чуждо дете и да го приемаш за свое, без значение баба, чичо, майка или баща си.
Аз бих ли могла? Съмнявам се, но пък това не значи, че няма хора, които не го правят.
Аз бих ли могла? Съмнявам се, но пък това не значи, че няма хора, които не го правят.
Да, и се оказва, че повечето не биха могли в имагинерна ситуация, но хората на които реално им се случва ситуацията като не могат, са наречени неблагородни и какви ли не още. А даже и жена, която дори няма роден внук й се обяснява, че пак е същото била баба щом синът й отгледал детето на жена си. Ами не, не е същото ама никак изобщо не е.