Отговори
  • Мнения: 24
Добро утро! Обикновено не следя петициите и никога досега не съм подписвала подобни неща. Днес обаче моя приятелка ми изпрати линк в WhatsApp към една кауза по много труден и болезнен въпрос – посещенията на близки в интензивното отделение (реанимацията).За съжаление, в България няма закон, който да гарантира правото ни да бъдем до болните си роднини в такъв момент, и всичко зависи от благоволението на шефа на съответното отделение. Най-парадоксалното е, че дори в страни, които в момента свързваме с най-големите опасности – Русия и Украйна – такива закони всъщност съществуват и се спазват!Споделям линка, защото смятам, че темата ни засяга всички. Някой от вас сблъсквал ли се е с този проблем?
Линк: https://www.peticiq.com/svizhdaniya-v-oail/

# 1
  • Мнения: 5 900
Ще кажа следното - категорично съм против свижданията в такива отделения, както и във всякакви, които са свързани с оперативна намеса.
Хората в такива отделения са току-що оперирани, в тежко състояние и имунитетът им е сринат. Всяко посещение отвън носи риск, не само за този, на когото се прави свиждането, но и на околните болни. Вътреболничната хигиена така или иначе е под всякаква критика, инфекциите са навсякъде, само липсва да се носят вируси и т.н. отвън.
Като знам психологията на българина, който не пази другите, дори и да е болен, нещо, което съм виждала в работни колективи, в училище, на детските плащадки и особено в градски транспорт - не желая, ако ми се налага да влизам в болница да ми идват посетители, нито на мен, нито на съквартирантите.
Последните 5 години съм оперирана 5 пъти и съм се нагледала на тъпотии в БГ болниците. Като например - аз прясно оперирана с разпран корем и шев от 22 см, в интензивна стая с още 2 оперирани и момче, което го чака операция, защо да не пуснем майка му и баща му, които са на някой хора? Да го утешават, докато от мен стърчат всякакви тръбички и съм между живота и смъртта? И това се случва във ВМА, която е уж една от най-строгите болници в това отношение.
Айде мислете ги малко тия неща от гледна точка на пациентите, преди да пишете такива теми. Явно не сте влизали скоро в болница да видите за какво става дума там и не сте били болни.

# 2
  • София
  • Мнения: 38 250
Малоумна петиция.
Какво общо имат НАТО, Украйна, Русия и въобще политиката, с един чисто здравен въпрос?
Няма да подпиша такава смешка.

И с Мила съм съгласна.

# 3
  • Мнения: 13 312
Напълно съм съгласна с написаното от Мила. Била съм в интензивно и в реанимация. Освен, че може да се внесат инфекции чрез посетителите, има хора, нуждаещи се от спешна реанимация. Екипите хвърчат да спасяват животи, остава само посетители да им се мотаят в краката  и да им пречат. А какво би се случило, ако изведнъж трябва да се спасява живота на самия близък, какво ще преживеят посетителите?!
Самите пациенти имат нужда от спокойствие, а не от наплив на посетители.

Разбирам желанието човек да е до близките си в последните им минути, но трябва да се подходи разумно по този въпрос. Това не са обикновени отделения.

# 4
  • Melmak
  • Мнения: 11 713
Абсолютно съм против посещенията в реанимация. Няма нужда от допълнително разнасяне на вируси и бактерии сред прясно оперирани хора.
Бях в реанимация 1 ден след секцио и се радвам, че е абсолютно забранено всякакво влизане на външни лица. Нито ми е било до срещи, докато бера душа!

# 5
  • Мнения: 24
Абсолютно съм против посещенията в реанимация. Няма нужда от допълнително разнасяне на вируси и бактерии сред прясно оперирани хора.
Бях в реанимация 1 ден след секцио и се радвам, че е абсолютно забранено всякакво влизане на външни лица. Нито ми е било до срещи, докато бера душа!
А какво да кажем за човек, който остава в съзнание, докато прекарва дълго време в интензивното отделение? Или пък за дете, отделено от родителите си и подложено на психологически стрес? Физическото здраве зависи пряко от психологическото благополучие!

# 6
  • Мнения: 13 312
В първия коментар говориш за липса на нормативна уредба, разрешаваща подобни посещения.
Цитат
в България няма закон, който да гарантира правото ни да бъдем до болните си роднини в такъв момент,
А това, което сега казваш, е изключение.
Според мен е правилно именно лекарите да преценят възможно ли е посещение при близък, или не. Ако се разреши със закон, ще настане вакханалия. Предполагам, никога не си била в реанимация, или в интензивно, затова нямаш представа какви отделения са.

# 7
  • Мнения: 24
В първия коментар говориш за липса на нормативна уредба, разрешаваща подобни посещения.
Цитат
в България няма закон, който да гарантира правото ни да бъдем до болните си роднини в такъв момент,
А това, което сега казваш, е изключение.
Според мен е правилно именно лекарите да преценят възможно ли е посещение при близък, или не. Ако се разреши със закон, ще настане вакханалия. Предполагам, никога не си била в реанимация, или в интензивно, затова нямаш представа какви отделения са.
Русия и Украйна имат такъв закон; правилата за свижданията са ясно разписани и няма вакханалия.

# 8
  • София
  • Мнения: 38 250
Е и?

# 9
  • Мнения: 2 538
Доколкото ми е известно и в другите държави този въпрос не е точно национално решен със закон, а е политика на отделните болници. Както е и тук. Възможно е с времето нещата в другите страни така да са се развили, че да се е превърнало в редовна практика, а при нас да не е така, но може би си има причина за това - хигиенни навици и култура на посетителите, както и възможностите на болницата откъм персонал, оборудване, площ, какви случаи има в реанимацията в конкретния момент и пр. Според мен екипът на всяка болница може да прецени най-добре, защото външните хора нямат поглед над процесите така, както имат те. Зависи и от периода от годината, от това дали в момента не вървят някакви вируси и инфекции и от много други фактори, за които ние дори не можем да се сетим.

# 10
  • Мнения: 24
Доколкото ми е известно и в другите държави този въпрос не е точно национално решен със закон, а е политика на отделните болници. Както е и тук. Възможно е с времето нещата в другите страни така да са се развили, че да се е превърнало в редовна практика, а при нас да не е така, но може би си има причина за това - хигиенни навици и култура на посетителите, както и възможностите на болницата откъм персонал, оборудване, площ, какви случаи има в реанимацията в конкретния момент и пр. Според мен екипът на всяка болница може да прецени най-добре, защото външните хора нямат поглед над процесите така, както имат те. Зависи и от периода от годината, от това дали в момента не вървят някакви вируси и инфекции и от много други фактори, за които ние дори не можем да се сетим.
Какво ще кажете за това?
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0% … D1%86%D0%B8%D1%8E)
https://nszu.gov.ua/news/pravo-na-pidtrymku-blyzkykh-shcho-varto-znaty-pro-vi

# 11
  • Мнения: 7 124
Аз съм влизала в реанимация ИТО преди доста години, за да видя точно дядо ми, който почина след ден или два. Беше в безсъзнание и за нас, близките му, гледката беше страшна. За майка ми - осъзна в този момент, че той си отива. Не искам да споделям какво видях, но не мисля, че имаше много смисъл от посещението ни. Според мен подобни отделения трябва да си останат без посещения, не и чак толкова заради пренасянето на зарази, а заради емоционалната страна и състоянието на хората вътре. Ако човекът е в съзнание, може би по-си струва за мен да има посещение, но в повечето пъти в такива отделения хората са в тежко състояния. Не говоря за стандартните реанимации след очерации.

# 12
  • Мнения: 735
Изключително тежко и мъчително е да бъдеш разделен от най-близките си хора в такъв момент, когато те имат най-голяма нужда от подкрепа, любов и присъствие.

Нямам случай с близък в критично състояние , при когото да не съм влизала , по няколко пъти на ден .
Бих обърнала света , зада го направя .
Бих го направила и пак .

Винаги са ме обличали в специални костюми , тип космонавт , ръкавици , маска .
Много по добре екипирана от медицинския персонал съм била .

На когото не е умирал близък в реанимация - само той може да е против влизане на близки .

# 13
  • Мнения: 2 538
Доколкото ми е известно и в другите държави този въпрос не е точно национално решен със закон, а е политика на отделните болници. Както е и тук. Възможно е с времето нещата в другите страни така да са се развили, че да се е превърнало в редовна практика, а при нас да не е така, но може би си има причина за това - хигиенни навици и култура на посетителите, както и възможностите на болницата откъм персонал, оборудване, площ, какви случаи има в реанимацията в конкретния момент и пр. Според мен екипът на всяка болница може да прецени най-добре, защото външните хора нямат поглед над процесите така, както имат те. Зависи и от периода от годината, от това дали в момента не вървят някакви вируси и инфекции и от много други фактори, за които ние дори не можем да се сетим.
Какво ще кажете за това?
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0% … D1%86%D0%B8%D1%8E)
https://nszu.gov.ua/news/pravo-na-pidtrymku-blyzkykh-shcho-varto-znaty-pro-vi
Защо точно и само Русия и Украйна се цитират? Там е така, в други 10 европейски държави не е така.

# 14
  • Мнения: 735
Спора принципно е безпредметен , който не желае ,да не влиза , и при него да не влизат.
Който желае - винаги ще намери начин .
Винаги .

Общи условия

Активация на акаунт