Тихичко се моля и изричам: 'Искам бебе да обичам !'

Здравейте, момичета!

Прекарах около две години и половина в тази тема от общо три години бебеправене и все още не мога да повярвам, че дойде и моят ред да ви орисам.

Нашата история не е от най-дългите, но беше изпитателна и трудна, защото включваше абсолютна липса на яйцеклетки от моя страна и диагноза „изчерпан яйчников резерв“ само на 27 години.

Всичко започна със спонтанно забременяване след 5 месеца опити, което завърши със спонтанен аборт в 9-а седмица. Подозираше се тромбофилия, тъй като я открихме по време на бременността, а до момента на аборта бях успяла да сложа само 6 инжекции. До онзи момент нямах представа колко често срещано е това, докато не се записах в темата за абортите. Писах там доста месеци, преди да реша да се прехвърля тук.

След всички изследвания при мен се откриха високо ФСХ и изключително нисък АМХ 0,18 при първото изследване. Започнах да следвам всичко, което прочетох по темата - да пия добавки, да се храня по-здравословно, ходих на фоликулометрии със спорен резултат, на акупунктура, остеопатия и какво ли още не.

Минах през Калчев и неговите процедури, от които не се откри проблем в матката. След няколко месеца успях да отида и при д-р Сенкова. След една овулация, тригерирана с Овитрел, пристъпихме директно към самофинансирано инвитро. От него изкарахме 1 зряла и 1 незряла Я, но СЯ завърши с отрицателен тест. Бях изключително разочарована, защото вярвах, че инвитрото е разковничето.

Междувременно цикълът ми ставаше все по-шантав - понякога прескачаше, понякога идваше на 24-ия ден. Успях да изкарам резултат за фонда и затова продължихме с инсеминации. На втората обаче излезе и лоша спермограма на ММ, заради която кандидатствахме с мъжки фактор на естествен цикъл.

Миналата година имах пункции през май, юни, август и октомври. От тях извадихме само 1 Я, която се превърна в анеуплоиден ембрион.

Дотук разказвам само чистата хронология и пропускам емоционалната част - пътя от абсолютното отрицание до приемането на мисълта, че може би със СЯ няма да се случат нещата при мен и няма да имам биологично мое дете.

Направихме 2 консултации с турски клиники, като втората беше на 20 декември. По това време вече ми закъсняваше с цяла седмица (доколкото един нередовен цикъл може да закъснее), но имах достатъчно отрицателни тестове, за да съм изключила напълно възможността за бременност.

Обсъдихме с лекарката да започна прогестерон за няколко дни, за да предизвикаме цикъл, а през януари да се видим в Турция за цветна снимка.

В този ден пътувах за село. В багажа си взех всички видове прогестерон, които имах вкъщи, и точно 1! тест за Б. Абсолютно вече не вярвах, че при мен спонтанна бременност е възможна.

На следващия ден следобед се сетих за теста и реших да го направя. Оставих го на земята, докато чистех банята, и когато погледнах, видях бледата черта дори от завидните 1,6 м разстояние.

До ден днешен с мъжа ми се шегуваме, че не знаем как сме го направили това бебе. Знаем само, че той е нашето абсолютно чудо.

Започна се голямото чакане до всеки преглед. Да видим сакче, да чуем сърчице, предвид историята да излезе резултат от генетичния тест, мисля че едва след него си позволихме да повярваме и да се отпуснем. На мен ми беше доста лошо до 20 седмица, гадене и повръщане почти постоянно.

Бременността не мина без проблеми. Бях с плацента превия, а терминът ми беше през август - точно когато всички топ специалисти са в отпуск. Едва се добрах до д-р Дяволов, с когото пък не си допаднахме особено, но поне пое ангажимент. И така, на бял свят, благодарение и на него, се появи нашият първороден син - тежащ 3180 г и висок 50 см.

Вече е на почти 2 месеца и определено е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. И колкото и трудно да беше всичко по пътя дотук, не съжалявам за нищо, през което трябваше да мина, за да го има него.

Искам от сърце да пожелая по едно такова чудо на всяка от вас, която очаква своето.

През годините се почувствах близка до историята на всяка една от вас. Влизам в темата с надеждата да не видя някое познато име или, ако го видя, да е придружено от най-прекрасните две чертички.

Пожелавам ви ги от цялото си сърце и замерям с прясно наакани памперси всички ви. ❤️