
Айре, благодаря за превода 😍
Много добре си спомням, че когато обявиха, че филма ще го дават на Истанбулския кинофестивал билетите се бяха разпродали буквално за минути.
Тъй като сценаристът Хакан Гюндай, режисьора Онур Сайляк и Къванч не са кой и да е, ще пусна в няколко отделни коментара информацията за тях.
Започвам с Хакан Гюндай./с негови книги се сдобих 🤭/

ХАКАН ГЮНДАЙ: ЧОВЕКЪТ ЗАД ИСТОРИЯТА
За да се разбере „Boğa Boğa“, трябва да се започне от Хакан Гюндай — не само като сценарист, а като автор, в чието творчество от години се повтарят едни и същи важни въпроси: как човек стига до морална деградация, как жертвата може да се превърне в извършител и как обществото влияе върху избора на отделния човек.
Гюндай е роден през 1976 г. в Родос. Първият му роман „Kinyas ve Kayra“ излиза през 2000 г. Следват „Zargana“, „Piç“, „Malafa“, „Azil“, „Ziyan“, „Az“, „Daha“ и „Zamir“. „Daha“ получава френската награда Prix Médicis за чуждестранен роман през 2015 г. (teis.yesevi.edu.tr)
В литературата си Гюндай често се занимава с герои, които са изолирани, отчуждени или поставени в среда, която постепенно разрушава моралните им ориентири. Темите за насилието, властта, самотата, експлоатацията и моралния избор присъстват трайно в творчеството му. (teis.yesevi.edu.tr)
Това е важно за „Boğa Boğa“, защото Ялън не е типичният филмов злодей. Интересът на историята не е просто в това да покаже, че той е извършил измама. По-важният въпрос е как човек оправдава собствените си действия и как постепенно губи границата между самозащита, оцеляване и насилие.
Този подход е характерен за начина, по който Гюндай мисли за историите. В интервю той казва, че обикновено започва с въпрос и след това търси историята, чрез която този въпрос може да бъде изследван най-добре. За него историята е средство за разглеждане на по-голям човешки или обществен проблем. (Diziler.com)
Точно това виждаме и в „Boğa Boğa“.
На повърхността имаме история за финансова измама, бягство и отмъщение. Под нея обаче стои въпросът:
Какво се случва с човека, когато последствията от собствените му действия го настигнат?
Тук се появява и връзката с предишната работа на Гюндай и Онур Сайлак. Двамата започват съвместната си работа с късометражния „The Jungle“, а след това Сайлак режисира филмовата адаптация на романа „Daha“. По-късно работят заедно и по „Şahsiyet“ и „Uysallar“. Самият Гюндай описва съвместната им работа като процес на взаимно вдъхновение и постоянно търсене на различни начини една идея да бъде преведена от литературата към киното. (СинемаТюрк)
Именно тук според мен трябва да се търси мястото на „Boğa Boğa“ в творчеството на Гюндай.
Филмът не се интересува толкова от самата измама, колкото от моралните последствия от нея.
Парите са началото.
След тях идват загубата, унижението, гневът, желанието за възмездие и накрая насилието.
Така Гюндай изгражда затворен кръг:
измама → загуба → гняв → отмъщение → насилие.
И най-важното е, че във филма няма напълно безопасна позиция за зрителя. Постепенно започваме да разбираме и жертвите, и Ялън. Но разбирането не означава оправдание.
Точно тази морална неяснота е една от най-силните характеристики на света на Гюндай.
Затова „Boğa Boğa“ може да се разглежда не просто като криминален трилър, а като история за моралното разпадане на човека.
И това ни подготвя за следващата част — Онур Сайлак.
Защото ако Гюндай задава въпросите, Сайлак трябва да ги превърне в образи, пространство и атмосфера.
Това е първата част. Следващата логично ще бъде „Онур Сайлак — режисьорът“, където ще разгледаме как той пренася света на Гюндай от текста в киното.
Както вече отбелязах за мен участието на Къванч в Asiklar bayrami, Boga boga и Organize isler от една страна го отдалечава от дизи публиката, пред която той вече няма какво да доказва.
От друга страна това е възможност да се представи пред публика , която не гледа дизи, поради което той не е познат на нея. Още нещо да добавя, участието му в тези филми е свързано с работата с утвърдени и всепризнати режисьори.
Продължението в следващ пост.
Междудругото има нова снимка от Мави и с изненада видях, че фотограф отново е бил Чарли Грей.


, Пепи, благодаря ви за всичко! 






Заради това се ровя, ама засега напразно 

Привет, момичета 




със сигурност реж-та и операторската работа ще са много добри!!

























, но май ще го направя.....за да вникна в него по-дълбоко.

Движенията на тялото му, изражението на лицето, гласът и емоциите му толкова подхождат на героя, който играе! Отново играе толкова правдоподобно, че те кара да забравяш, че гледаш филм. Този невероятен хамелеон вдъхва във всеки свой герой толкова фини различия, че често е трудно да се повярва, че това е един и същ човек. И най- важното - Къванч никога не разочарова! 

/ но сега все едно го гледах за 1 път
ами много добър псохологически трилър с много добра работа- разбира се на нашия любимец, но и на Онур и Хакан Г. 



