Как се справяте със ината?

Ох като чета тук сякаш камък ми падна от сърцето.Значи не съм единствената изпитваща пълно чувство на безсилие.Преди малко не издържах на поредната насила строшена играчка и набих синковеца по задника .Сега изпитвам ужасно чувство за вина,но наистина не се издържа понякога.Преди си мислех че като расте ще започне да ме разбира като му говоря,но сякаш става точно обратното-прави каквото си е наумил.

Не,недей да се обвиняваш и на мен ми се случва и мисля,че е разбираемо.Деца ,деца но все пак и ние си имаме предел на нервите и е адски трудно да не избие в даден момент.

Идеално за сега се справям  . Просто моят инат не може да се мери с неговия...

Точно така процедирам и аз.
Само веднъж ми се случи да се инати и тръшка на улицата, защото не искаше да се прибира.Предупредих го три пъти, че ако не спре ще го занеса до вкъщи на сила... той не спря. Гушнах го под мишница и без да се церемоня минах с ревящия и ритащ младеж през махалата. Доста странно ме гледаха околните, но си заслужава. След тази случка, проблеми почти си нямам

Аз ината го вкарвах само на тези, които ми заповядваха. Тези, които се държаха мило с мен, не ги тормозех. И до днес съм така.

И моята е такъв инат, че ако не иска нещо никой не може да я накара. На 2г3м. е.

Най големия ми проблем е с пиенето на лекарства засега, като реши че не иска, край - ни молби, ни насила изсипване в устата помага. Насила всъщност не смея, защото да реве с нещо в устата ме е страх, задавя се.

По тази причина и сме на път с количка още. Взимам я аз зимата от яслата и тя решава, че иска да я нося. Да ама на мен ми тежи 15кила 20 минути до вкъщи. За ръка не дава да се води, застава пред мен и реве. Пробвах с тръгване напред - реве след мен по целия път, то хем студено и веднага гърлото я хващаше, хем не мога твърде да се отдалеча, коли навсякъде. Предадох се и я возя с количката като бебетата. Ако ходи, ходи накъдето тя реши. С влачене за ръката бързо се отказах, абсолютно не помогна.

Опитвам по метода с клякането и говоренето в очи на нивото на детето, вярно е, че помага, но само ако аз съм абсолютно спокойна, а някой път съм доста изнервена.

Ако не иска да си ходи отнякъде и не ще да сяда в количката, засега я лъжа  че ще ходим при някое дете или при баба. Помага, сяда си в количката, но лошото е, че вече помни какво съм й казала и чака да се случи, така, че и това няма да ми е задълго.

При нас проблема е, че доскоро се захласваше като не й се угоди и бях факирка на отвличане на вниманието на 1г и половина до 2г. С директен отказ просто не става, веднага почва да посинява.

С пазарлъци - ако направиш това, аз това или аз няма - понякога помага, но все още не толкова често. 

Голямото чудо беше на 2,5 години, когато се опитваше да се налага с рев и тропане, даже искаше веднъж да ми "скъса" ръката. Тактиката- и моята и на тати, беше винаги една и съща- нула внимание, невъзмутимо продължаване на започнатите вече занимания. Нито сме го заплашвали с нещо, нито сме викали, нито сме удряли /последните две неща се опитвам да спазвам винаги и при двете хлапета, с викането по- трудно се сдържам, но тупането сме овладяли, т.е. не се ползва въобще/. Даже съм се смяла, когато ми е бивало смешно, напр. когато ме задърпа за ръката и се развика, че щял да ме "скъса". Това свърши работа за точно три месеца.
Най- важното обаче беше, че около нас нямаши и кьорава баба или друг "състрадателен" човечец. детето беше вече на градина и от там- в къщи, никакви близки и роднини, които да развалят дисциплината и да кършат думата на мама и тати. Това е много съществен момент.

Бой наистина не помага, ама понякога се налага - нямам друг избор. Примерно когато не иска да седне в количката или столчето за кола и съм сама и няма кой да го държи докато го вържа - обяснения, викове, заплашване .. нищо не помага. Наплесквам го и спира да се опъва. Не и да реве разбира се. Просто няма начин - дава му се избор и той прави този

Напълно съм съгласна с казаното от Judy-ефектът от "потупването" е краткотраен, още на другия ден малчугана прави същото, заради което си е изпатил .Освен това като че ли пляскането "захранва" ината им .С викането и аз понякога се изпускам, но няма как, просто не се усещам Когато дъщеря ми започне да се тръшка, гушвям я и я прибирам .

Тук ти е грешката мисля.
Моят хубостник,също е на 4 год.До момента ми се е тръшкал точно два пъти.
Първият път,беше че искаше една бебешка количка на центъра,то не бяха писъци то не бяха ревища.Хванах го за ръката и го влякох до колата.Хората гледаха и се дивяха,и сигурно си мислеха,че съм майка звяр.
Наказан беше,без нищо сладко от магазина,мъмрене и то доста.
Вторият път ми се тръшка,със полягвания по пода във кварталният магазин,за една дъвка.
Обясних уж спокойно,че нямам парички в мен,ще си идем до вкъщи да вземем и ще се върнем за дъвка.
Само,че той е дете с характер,тръшна се рита,хапе,удря....едва успях да го вдигна от пода и да го повлека към къщи.
Нервите ми не издържаха та излизайки от магазина го шамаросах и за наказание,дето ми ги прави тези циркове,му казах,че дъвка няма да види.В къщи ми се извинява,прегръща целува,жално плака за тази пуста дъвка,но бях непреклонна.
От тогава до ден днешен,да чукам на дърво такива кризи е нямал.
Че като му кажа от първият път нещо,че не чува не чува,налага се да повторя и потретя.

Опитвам се обаче,да не му угаждам за всяка негова прищявка.Кажа ли не,значи не,ако ще и земята от писъци да продъни,тои си знае,че после по зле за него,няма да има разходки,няма да има дет.филмчета и т.н,неща които обожава.
Просто,преди още да изпадне в подобна криза,му напомням,че ако не перстане,ще загуби и почвам да изброявам нещата.При нас за момента това има ефект.
Сега съм почнала да обработвам щерката.Нищо че е само на година и половина,инат голям е та чак и по-зле от батко си.Не стане ли на нейната,пищи като заклана,удря и т.н.

Просто трябва да си твърда.
Аз именно затова ти писах,че грешката ти е,че след като почне да пищи неистово да се търкяла,ти отстъпваш,заради хората да не се смеят.Нека гледат,той нека се тръшка,ти просто казваш не и толкова,защото той това нещо си го навива на пръстчето и си знае,че номера е минал и следващият път,като мама не иска да му купи нещо,пак ще изпълни същият цирк и хоп,мама ще го купи.
Дай му да разбере,къде свършва границата на търпението ти.
Успех ти желая.

Справям се със спокойствие.
Гушвам детето (за да спре), поглеждам го в очите и му казвам твърдо, но спокойно и по възможност тихо, че така не е добре да се прави. Казвам му "бъди добър/добра, не прави така" след това примерно "сега не може, но по-късно ще видим" или "остави сега това и ела да ти кажа нещо интересно", като не го лъжа и му казвам нещо, от което със сигурност ще наостри уши. Подобни работи.

Не давам пример с инат. Не подкупвам детето, нито го заплашвам, нито го гледам страшно или възмутено, за бой въобще не говоря... защото никак не ми се иска след време всички тези неща да се обърнат срещу мен или срещу други хора...

Не става от раз, траен резултат се постига с течение на времето.

Съгласна съм донякъде и с NikiFin и по- точно с това, че децата се раждат различни. Ако аз не съм имала на практика особени проблеми с моите деца по принцип и не ми се е налагало кой знае колко да повтарям и да крещя, то това не означава, че същото важи за всички деца. Само физическата разправа не мога да допусна. В този случая вероятно пак насила бих сложила детето на седалката, бих му сложила колана, бих оставила да си пореве и да се навика, но не бих го ударила. Просто не бих могла.
Естествено всеки нормален родител първо ползва по- миролюбиви методи, като кроткото убеждение. Тук говорим обаче ако това е недостатъчно. Тогава аз просто оглушавах /тя "семейната глухота" е много полезно качество, ако не го притежавате, възпитайте го, ще ви е от полза/ и си действах така, както намирах за правилно.

Игнорирам и не се поддавам на провокативен плач и истерии.
 За сега работи.
Не се притеснявам, че ще ме вземат за майка-чудовище, която не желае да угоди на детето си на всяка цена, просто ясно си давам сметка че имам срещу себе си твърд характер, голям инат и още по-голям манипулатор.
По едно време се тръшкаше много, удряше си главата в пода, премина през търкаляне по земята /всичко това в умерена доза, не е прекалявал/, обаче като забеляза, че нищо не постига се отказа.
Е, продължава да измисля нови номера за налагане, обаче аз го излавям на момента.
Друг е въпроса, че понякога успява да направи баща си на маймуна.