Здравейте! Бих искала да чуя мнението ви за една ситуация, в която се намирам. От около 4 месеца излизам с мъж на 30+ години. Живеем в различни градове. И сме във връзка от разстояние.В началото всичко изглеждаше чудесно. Стори ми се възпитан, интелигентен и сериозен мъж, но с времето започнах да забелязвам поведения, които ме карат да се замисля дали изобщо е готов за сериозна връзка.
Запознахме се в началото на юли в сайт за запознанства. Още на следващия ден, след като си разменихме Instagram профилите, той ме блокира в сайта. Обяснението му беше, че е изтрил приложението. Не му обърнах особено внимание, но впоследствие се оказа, че профилът му все още е активен. Два дни преди да замине на море, забелязах, че в сайта се показва статус "Присъединил се току-що“. Когато го попитах, обясни, че вероятно случайно бил избрал опция за временно спиране на профила, вместо да изтрие приложението.
Междувременно забелязвах, че постоянно добавя нови жени в Instagram. Не става дума за известни личности, а за случайни жени, предимно от неговия град.
През лятото не отидохме никъде заедно, дори за един-два дни. Той ходи с приятелите си в Гърция, след това за седмица на Слънчев бряг, а ние се виждахме основно през уикендите. Не казвам, че е длъжен да прекарва всяка своя почивка с мен, но ми направи впечатление, че за приятелите си намира време за пътувания, докато за нас сякаш все има някаква пречка.
В началото на септември, след около 2 месеца срещи, решихме да поговорим как виждаме отношенията си занапред и дали искаме сериозна, ексклузивна връзка. Първоначално той каза, че трябва да помисли. Впоследствие стигнахме до извода, че и двамата искаме сериозни отношения.
В разговора ми каза: "Няма да си лягаш с други." Аз му отговорих: "И ти също", а той каза: "Ще се опитам." След това твърдеше, че го бил казал на шега. На мен обаче подобна реплика не ми звучи особено забавно, когато говорим за вярност и сериозност на отношенията.
По същото време обсъждахме кой да пътува до другия, тъй като живеем в различни градове. Той предложи аз да отида до София, а следващия уикенд той да дойде до мен, да ме вземе и да отидем на СПА някъде. Впоследствие се отметна с обяснението, че не бил ходил на почивка с жена, с която отношенията все още не били чак толкова сериозни. След това се появи и друго обяснение. Това ме озадачи, защото вече бяхме говорили за сериозна връзка, а в същото време сякаш той самият не беше сигурен доколко сериозно приема отношенията ни.
Друго нещо, което започна да ме дразни, е начинът, по който говори за други жени. Постоянно споменава бившите си, коментира какво тяло имала едната, как друга можела да се снима по прашки и да качва снимките си в интернет. Понякога се възмущава от подобно поведение, но след това казва, че не би имал сериозна връзка с такава жена, макар че ставала за секс. Тоест, едва ли не я осъжда като неподходяща за връзка, но същевременно заявява, че би спал с нея. При един разговор за лоялността и изневерите каза нещо от рода на: „И какво, ако сервитьорката е секси, да не я загледам ли?“. Аз съм напълно наясно, че човек може да забележи привлекателен представител на другия пол. Не очаквам мъжът до мен да бъде сляп за всички останали жени, нито аз самата съм такава. За мен обаче има разлика между това да забележиш някого и постоянно да коментираш сексуалната привлекателност на други жени пред партньорката си.
Когато му казах, че тези разговори ме карат да се чувствам неприятно, той отговори, че не го правел всеки ден и че, ако веднъж годишно кажел нещо подобно, би трябвало да мога да го преживея. Добави, че не можел непрекъснато да си подбира думите и да му се търси сметка за всяко нещо, което казва. На няколко пъти ми е казвал и че не обичал да го притискат, защото бил свободолюбив. Една от репликите му беше: „Да не мислиш, че нямам очи за други жени или че две години ще гледам само твоя задник?“. Това ме кара да се питам какво всъщност разбира под сериозна връзка. За мен тя не означава да спреш да забелязваш други хора, а да избираш да бъдеш лоялен към човека до себе си. Не искам да ограничавам свободата на никого, но не искам и да бъда във връзка, в която постоянно трябва да се чудя дали партньорът ми действително иска да бъде с мен.
Има и нещо друго, което ми прави впечатление. Той има три телефона - личен, служебен и още един, за който не си спомням точно за какво го използва. Когато съм му била на гости, няколко пъти съм забелязвала, че държи телефоните си с екраните надолу. С личния си телефон постоянно пише на някого и понякога се усмихва доста доволно, сякаш е получил страхотна новина. Носи телефона си навсякъде -дори в тоалетната и когато се къпе. Не мога да твърдя, че това доказва нещо, и не искам да правя прибързани заключения. Но на фона на останалото поведение започнах да се чувствам несигурна и да се питам дали има нещо, което не знам.
Той е силно фокусиран върху работата си. Казвал ми е, че не би променил начина си на живот заради партньорка и не би се отказал от приятелите си заради когото и да било. Понякога се прибирал около 17ч-18,друг път в 19-20ч.Когато го попитах как си представя нещата, ако един ден има семейство, и дали би отделял време на съпругата и детето си, той отговори, че ще бъде изморен. Уточни, че не очаква това да се случва всеки ден, но отговорът му ме накара да се замисля какво място би имало семейството в живота му.
Казвал ми е и че, ако има син, задължително ще го запише на спорт, без да се съобразява с мнението на съпругата си, защото според него жените прекалено много пазели децата си от нараняване и рискове. Това ме притеснява не толкова заради самия спорт, а заради заявеното нежелание да се вземат съвместни решения с бъдещата му партньорка.
Когато му споделям, че нещо в поведението или думите му ме наранява, често получавам отговори от типа на това, че не обича да го притискат, че е свободолюбив и че не може постоянно да се съобразява с нечии очаквания. Аз не съм човек, който иска да контролира партньора си или да му забранява да има приятели, да работи или да забелязва други хора. За мен обаче уважението, лоялността и взаимното съобразяване са основни елементи на една сериозна връзка. Не очаквам съвършен човек, но бих искала да мога спокойно да споделям как се чувствам, без това да се приема като опит за ограничаване на свободата му.
Другото, което ме притесни сериозно, е отношението му към сексуалното здраве. След като официално станахме гаджета, той пожела да правим секс без презерватив. Аз му предложих първо и двамата да си направим изследвания за полово предавани инфекции, за да сме спокойни.Първоначално той се ядоса и ми каза, че съм прекалено предпазлива и че явно нямам доверие в него. Добави, че много от тези заболявания вече били лесно лечими. След това се съгласи да си направи изследвания, но така и не го направи, като все намираше оправдания, че е изморен или зает. За мен това е сериозен проблем, защото става въпрос за здравето и безопасността и на двама ни. Не смятам, че желанието ми да вземем необходимите предпазни мерки е проява на недоверие.
Вече се срещаме от няколко месеца и започвам да се питам дали не пренебрегвам твърде много сигнали, защото в началото той ми направи добро впечатление. Не съм ревнива по принцип и не очаквам един мъж да престане да забелязва други жени, когато е във връзка. Не бих искала обаче да бъда с човек, който постоянно подчертава интереса си към други жени, не дава ясни гаранции за лоялност и приема желанието ми за уважение и сигурност като ограничаване на свободата му.
Вие бихте ли продължили да инвестирате в подобни отношения, или бихте се оттеглили, преди да се привържете още повече?
Ще се радвам на честни мнения, включително и ако смятате, че аз нещо не разбирам правилно. Искам да погледна ситуацията възможно най-обективно, защото вече започвам да се чудя дали не пренебрегвам твърде много неща в началото на една връзка.
Запознахме се в началото на юли в сайт за запознанства. Още на следващия ден, след като си разменихме Instagram профилите, той ме блокира в сайта. Обяснението му беше, че е изтрил приложението. Не му обърнах особено внимание, но впоследствие се оказа, че профилът му все още е активен. Два дни преди да замине на море, забелязах, че в сайта се показва статус "Присъединил се току-що“. Когато го попитах, обясни, че вероятно случайно бил избрал опция за временно спиране на профила, вместо да изтрие приложението.
Междувременно забелязвах, че постоянно добавя нови жени в Instagram. Не става дума за известни личности, а за случайни жени, предимно от неговия град.
През лятото не отидохме никъде заедно, дори за един-два дни. Той ходи с приятелите си в Гърция, след това за седмица на Слънчев бряг, а ние се виждахме основно през уикендите. Не казвам, че е длъжен да прекарва всяка своя почивка с мен, но ми направи впечатление, че за приятелите си намира време за пътувания, докато за нас сякаш все има някаква пречка.
В началото на септември, след около 2 месеца срещи, решихме да поговорим как виждаме отношенията си занапред и дали искаме сериозна, ексклузивна връзка. Първоначално той каза, че трябва да помисли. Впоследствие стигнахме до извода, че и двамата искаме сериозни отношения.
В разговора ми каза: "Няма да си лягаш с други." Аз му отговорих: "И ти също", а той каза: "Ще се опитам." След това твърдеше, че го бил казал на шега. На мен обаче подобна реплика не ми звучи особено забавно, когато говорим за вярност и сериозност на отношенията.
По същото време обсъждахме кой да пътува до другия, тъй като живеем в различни градове. Той предложи аз да отида до София, а следващия уикенд той да дойде до мен, да ме вземе и да отидем на СПА някъде. Впоследствие се отметна с обяснението, че не бил ходил на почивка с жена, с която отношенията все още не били чак толкова сериозни. След това се появи и друго обяснение. Това ме озадачи, защото вече бяхме говорили за сериозна връзка, а в същото време сякаш той самият не беше сигурен доколко сериозно приема отношенията ни.
Друго нещо, което започна да ме дразни, е начинът, по който говори за други жени. Постоянно споменава бившите си, коментира какво тяло имала едната, как друга можела да се снима по прашки и да качва снимките си в интернет. Понякога се възмущава от подобно поведение, но след това казва, че не би имал сериозна връзка с такава жена, макар че ставала за секс. Тоест, едва ли не я осъжда като неподходяща за връзка, но същевременно заявява, че би спал с нея. При един разговор за лоялността и изневерите каза нещо от рода на: „И какво, ако сервитьорката е секси, да не я загледам ли?“. Аз съм напълно наясно, че човек може да забележи привлекателен представител на другия пол. Не очаквам мъжът до мен да бъде сляп за всички останали жени, нито аз самата съм такава. За мен обаче има разлика между това да забележиш някого и постоянно да коментираш сексуалната привлекателност на други жени пред партньорката си.
Когато му казах, че тези разговори ме карат да се чувствам неприятно, той отговори, че не го правел всеки ден и че, ако веднъж годишно кажел нещо подобно, би трябвало да мога да го преживея. Добави, че не можел непрекъснато да си подбира думите и да му се търси сметка за всяко нещо, което казва. На няколко пъти ми е казвал и че не обичал да го притискат, защото бил свободолюбив. Една от репликите му беше: „Да не мислиш, че нямам очи за други жени или че две години ще гледам само твоя задник?“. Това ме кара да се питам какво всъщност разбира под сериозна връзка. За мен тя не означава да спреш да забелязваш други хора, а да избираш да бъдеш лоялен към човека до себе си. Не искам да ограничавам свободата на никого, но не искам и да бъда във връзка, в която постоянно трябва да се чудя дали партньорът ми действително иска да бъде с мен.
Има и нещо друго, което ми прави впечатление. Той има три телефона - личен, служебен и още един, за който не си спомням точно за какво го използва. Когато съм му била на гости, няколко пъти съм забелязвала, че държи телефоните си с екраните надолу. С личния си телефон постоянно пише на някого и понякога се усмихва доста доволно, сякаш е получил страхотна новина. Носи телефона си навсякъде -дори в тоалетната и когато се къпе. Не мога да твърдя, че това доказва нещо, и не искам да правя прибързани заключения. Но на фона на останалото поведение започнах да се чувствам несигурна и да се питам дали има нещо, което не знам.
Той е силно фокусиран върху работата си. Казвал ми е, че не би променил начина си на живот заради партньорка и не би се отказал от приятелите си заради когото и да било. Понякога се прибирал около 17ч-18,друг път в 19-20ч.Когато го попитах как си представя нещата, ако един ден има семейство, и дали би отделял време на съпругата и детето си, той отговори, че ще бъде изморен. Уточни, че не очаква това да се случва всеки ден, но отговорът му ме накара да се замисля какво място би имало семейството в живота му.
Казвал ми е и че, ако има син, задължително ще го запише на спорт, без да се съобразява с мнението на съпругата си, защото според него жените прекалено много пазели децата си от нараняване и рискове. Това ме притеснява не толкова заради самия спорт, а заради заявеното нежелание да се вземат съвместни решения с бъдещата му партньорка.
Когато му споделям, че нещо в поведението или думите му ме наранява, често получавам отговори от типа на това, че не обича да го притискат, че е свободолюбив и че не може постоянно да се съобразява с нечии очаквания. Аз не съм човек, който иска да контролира партньора си или да му забранява да има приятели, да работи или да забелязва други хора. За мен обаче уважението, лоялността и взаимното съобразяване са основни елементи на една сериозна връзка. Не очаквам съвършен човек, но бих искала да мога спокойно да споделям как се чувствам, без това да се приема като опит за ограничаване на свободата му.
Другото, което ме притесни сериозно, е отношението му към сексуалното здраве. След като официално станахме гаджета, той пожела да правим секс без презерватив. Аз му предложих първо и двамата да си направим изследвания за полово предавани инфекции, за да сме спокойни.Първоначално той се ядоса и ми каза, че съм прекалено предпазлива и че явно нямам доверие в него. Добави, че много от тези заболявания вече били лесно лечими. След това се съгласи да си направи изследвания, но така и не го направи, като все намираше оправдания, че е изморен или зает. За мен това е сериозен проблем, защото става въпрос за здравето и безопасността и на двама ни. Не смятам, че желанието ми да вземем необходимите предпазни мерки е проява на недоверие.
Вече се срещаме от няколко месеца и започвам да се питам дали не пренебрегвам твърде много сигнали, защото в началото той ми направи добро впечатление. Не съм ревнива по принцип и не очаквам един мъж да престане да забелязва други жени, когато е във връзка. Не бих искала обаче да бъда с човек, който постоянно подчертава интереса си към други жени, не дава ясни гаранции за лоялност и приема желанието ми за уважение и сигурност като ограничаване на свободата му.
Вие бихте ли продължили да инвестирате в подобни отношения, или бихте се оттеглили, преди да се привържете още повече?
Ще се радвам на честни мнения, включително и ако смятате, че аз нещо не разбирам правилно. Искам да погледна ситуацията възможно най-обективно, защото вече започвам да се чудя дали не пренебрегвам твърде много неща в началото на една връзка.
Човекът ти казва честно и директно в прав текст как вижда живота си, ти сякаш не го чуваш, и продължаваш да питаш и анализираш 
Кое точно не ти е ясно, и какво очакваш от темата? 