реших да пиша на посочения имейл, мерси много на Ройзи за постинга 
- Публикувана: 20 май 2007, 22:40 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2007, 21:07 ч.
Конкурс „БожеНствен дар или за уникалното чувство да си майка“
пуснах мейл.
имах нужда да споделя с някого ... и конкурсът е подходяща трибуна.
ето моето есе за БожеНствения дар!
Отдавна съм майка... на ангелче и на звездичка. На Луната и на Слънцето. На блясъка и на топлината.
Преди повече от пет години загубих дъщеричката си Сара. Живя едва шестнадесет дни. Животът ми завинаги ще бъде белязан от болката за малкото ми момиченце, от празнотата на несбъднатата мечта да я видя как протяга ръчички, за да я прегърна.
Сега Сара щеше да бъде горда петгодишна кака. Но е ангел.
След 4 години страхове и кошмари намерих сили да събера кураж, за да бъда отново бременна. И да родя. Надявах се силно, от цялото си сърце бебето да бъде здраво и да остане при нас, тук на земята.
Минаха девет месеца, изпълнени с радост, страх, отчаяние, тревоги – най-тежките месеци в живота ми. Нощите бяха пълни с кошмари, но и с надежда – имах си ангел-пазител.
Когато се смеех, в очите ми се събираше цялата тъга на онази, която не е била наричана „мама”.
На 1 април 2007 г., на най-веселата Цветница в живота ми, се роди малката Амалия – с име на китайска роза.
В първия миг не проплака и аз видях всички демони. Но само за миг! Детският плач ги прокуди... надявам се завинаги.
Сега прегръщам малката Амалия, а тя се усмихва в съня си.
Аз знам, че ще дойде момент, в който ще разкажа за нашият ангел-пазител, кака й Сара.
Отдавна съм майка... на ангелче и на звездичка. На Луната и на Слънцето. На тъгата и на радостта.
имах нужда да споделя с някого ... и конкурсът е подходяща трибуна.
ето моето есе за БожеНствения дар!
Отдавна съм майка... на ангелче и на звездичка. На Луната и на Слънцето. На блясъка и на топлината.
Преди повече от пет години загубих дъщеричката си Сара. Живя едва шестнадесет дни. Животът ми завинаги ще бъде белязан от болката за малкото ми момиченце, от празнотата на несбъднатата мечта да я видя как протяга ръчички, за да я прегърна.
Сега Сара щеше да бъде горда петгодишна кака. Но е ангел.
След 4 години страхове и кошмари намерих сили да събера кураж, за да бъда отново бременна. И да родя. Надявах се силно, от цялото си сърце бебето да бъде здраво и да остане при нас, тук на земята.
Минаха девет месеца, изпълнени с радост, страх, отчаяние, тревоги – най-тежките месеци в живота ми. Нощите бяха пълни с кошмари, но и с надежда – имах си ангел-пазител.
Когато се смеех, в очите ми се събираше цялата тъга на онази, която не е била наричана „мама”.
На 1 април 2007 г., на най-веселата Цветница в живота ми, се роди малката Амалия – с име на китайска роза.
В първия миг не проплака и аз видях всички демони. Но само за миг! Детският плач ги прокуди... надявам се завинаги.
Сега прегръщам малката Амалия, а тя се усмихва в съня си.
Аз знам, че ще дойде момент, в който ще разкажа за нашият ангел-пазител, кака й Сара.
Отдавна съм майка... на ангелче и на звездичка. На Луната и на Слънцето. На тъгата и на радостта.
Простете ме, но аз не разбрах къде да пратя /евентуално/ своя текст?!?
