Влиянието на родителите в живота ни

Психологическите драми се анализират с аналитик. Професионален. Тук какво можем да ти кажем? Човешката психика е мистерия, на всеки едно и също може да му се отрази различно. Намирането на причината до какво ще те доведе? На 30 е инфантилно да виниш родителите си за актуалните си проблеми. Пък като имаш проблем го реши или с терапевт, колокото и да са кът истинските в България, или просто не мисли за това. Може пък мъжът ти да не те привлича, може да си полигамна, много неща са възможни, но тъпото е, че ги търсиш извън себе си, а те са някъде в теб и си ги къташ с идеята, че като друг е виновен са ок. Не е въпросът във вината и произхода на проблема, а в това как да го решиш. Ти.

Колко тъпо. Да правят детето си свидетел на сексуални истории. И аз съм израсла със скандали между родителите си, но тогава информация за секс между тях беше едно от табутата, които не се прекрачваха с децата. А и на всичкото отгоре те имаха нахалството да твърдят, че много се обичали. Та те разбирам как е някакви моменти ти изникват неприятни спомени. Но съм чувала, че за тези неща трябва терапевт. Дано да намериш свестен.

А и честно казано, точно за проблем с интимността с мъжа ти не знам дали може причината да е в отношенията на родителите ти. Потърси професионална помощ. По скоро използвай форума за да намериш добра препоръка къде има такава, че и това не е лесна работа. Нещо полезно едва ли ще можем тук да ти кажем.

Относно секса с партньора се говори с ... партньора, естествено!
След това специалист.

Балканските деца имат две основни травми:
1. Родител си е тръгнал
2. Родител не си е тръгнал

Мисля, че търсите отдушник на собствените си проблеми, които сте осъзнали на една по- късна възраст.
Не мисля, че за вашата сексуалност в момента са отговорни родителите ви.

Извинявам се, но имам няколко въпроса.
Какво провокира тези мисли чак сега, че и да напишеш темата, авторке? Повод?

Питам защото на хартия си свършила всичко, което се иска - семейство и деца и то очевидно достатъчно добре за чонек с толкова много травми от семейната среда, в която си израснала.
Вероятно това, че всичко е наред започваш да се самотализираш и стигат до мисли, които всъщност са вредни за теб и човека ти?
Отиди на специалист, наистина. Там ще си кажеш всичко. Това трябва да се обработи.

Извинявам се, странно ми е като чуя човек как имал толкова травмиращо детство, преодолял е явно нещото и е направил семейството и пак дълбае сега там. Нещо не ми се връзва.

Никой ли не е чел за това травмата се предава между поколенията, докато не се реши? Самият факт, че си имала такъв сексуален живот като дете (до 18 си дете) говори за проблеми, произтичащи със семейството. Ако не си правила нищо, за да ги решиш - травмата продължава да си тлее в теб. Дали точно това или друго сега влияе на сексуалния ти живот с мъжа ти - това вече можеш само ти да разбереш като се разровиш сама в душата си или го правиш с терапевт (ако изобщо намериш качествен). Родителите отглеждат децата си по най-добрия възможен за тях начин, съобразно как те са се справили със своята собствена травма. Затова и не бих казала, че съзнателно са те наранявали, за да търсим вина и отговорност. Сега ти си забелязала вече нещо, имаш избор - да работиш над него или да го оставиш на детето си.

Отделно, до обвинителите - радвайте се, че сте расли в щастливи прекрасни семейства. Не всички са. И да, дори на 30 и 40 ч, 50-70, края на живота ти, травмата създадена от родителите може да ти влияе, ако не я разпознаеш и не започнеш да работиш с нея. И не, травмата не свети с огромен знак - ехо, тук съм, виж ме. Тя се облича в приемливи социални поведения. Тя се облича в оправдания. Страх. Тя обича да е скрита и бяга. Говоря поетично, но който има травми, ще ми разбере - проявява се по един начин, а под нея стои нещо съвсем различно.  И откровено ме дразни, когато някой дойде и пише (скрито) - как не ти и срам да се оправдаваш с родителите си. Все едно травмата от домашно насилие за деца, живели в такава обстановка да свършва на 18-19 години? Да, ще минеш през обвинения, през въпроси. Въпросът е да тръгнеш по този път. Истината е, че само ти ще се разбереш, защото само ти си имала опита и преживяванията на своя живот.

От травмирани в детството не можеш да свариш да ти стане нещо. Аман.
Всички сме имали някакви травми. Въпросът е да ги отработиш, израстеш и да ги прибереш без да ти влияят на настоящето.
Работете над себе си. Сама.
После със специалист, ако не ви стига капацитет. 

Влиянието на родителите се усеща до един момент. След това животите си ги „подреждаме” ние като вече зрели индивиди.

Търсейки индиректно „отговорност” от „създателите ни” за собствените си текущи проблеми и неудачи, ние рискуваме да възприемем една удобна роля на „жертва”, която не би могла да промени нищо (камо ли да се задвижи на собствен ход в нова посока). За едно поведение е възможно да съществуват множество обяснения, но това не означава те да бъдат използвани като „щит” срещу или от реалността, че животът, в края на краищата, е един своеобразен наниз от собствените ни избори (а и грешки).

Съветвам ви да преосмислите субективното си възприятие или да посетите специалист.

Никак не съм съгласна. Желанието за секс е хормонално обусловено и няма връзка с травми, семейни и обществени проблеми. Ако имаше, жените в бежанските лагери в Судан и Етиопия нямаше да правят секс и да раждат по 5-10 деца.

Безразборнят секс и разнообразието на партньори беше мода в развития свят като бях ученичка. Не намирам връзка между семейни проблеми и практикуване на такъв секс. Всеки прави своя избор.

Авторката си е подредила живота и не разбирам какви травми трябва да отработва. Проблемите с мъжа и са проблеми на конкретната двойка и трябва да се решат от двамата. Те нямат връзка с половия живот на родителите и.

Да препрочете отговорите на Ms Gorgeous и BasilA. Да се посмее и да продължи напред.

Авторката не твърди, че е толкова травматизирана, че животът й е съсипан, а че има влияние. Това, че е успяла да създаде семейство, не я прави гарантирано щастлива, нито успешна, нито нетравматизирана. Според мен пък има нещо общо, за мен е абсурдно да знаеш сексуалните проблеми на родителите си. Проблемът е, авторке, че сега е много модерно да сме “приятелки” с дъщерите си (тоест да слушат крайно лични неща, които не им е работа, от наранената си или разгонена мама) и много от съформуците няма да те разберат защо, аджеба, знанието, че баща ти си свършва в гащите, има отражение върху подсъзнанието ти.
Отиди на терапевт.

Съветът ми е да си запазиш час с психолог и заедно да отработите детските ти травми.
Този набор '60  в България повечето са били много незрели когато са създавали деца, голяма част от които са инцидент и поради срам или какво ще кажат хората са ги раждали и после децата са им пречили да си живеят живота.
Не ги обвинявай, опитай да им простиш толкова са им били акъла и възможностите тогава, сега вероятно съжаляват.Мисля че просто не са се съобразявали какви ги дрънкат, защото са мислили че си малка и не разбираш за какво говорят.
И моите родители са правели жестоки скандали и циркове пред мен, като до ден днешен изпадам в ужас ако някой крещи или около мен се развихря скандал.

Много от съседските родители съм слушала и гледала да правят скандали или да се карат, а не забелязвам децата им, които са пълнолетни отдавна, да са травмирани или нещо да не им върви в живота заради това.

Може да са били незрели, когато са ставали родители хората от предишните поколения, но поне имаха напътствия и помощ от предишните поколения, които често им отглеждаха децата от раждане до очовечаване.

Според мен има общо, разбира се, че травмите остават и се предават под някаква форма и на децата, ако не се отработват. Фактът, че се питаш и търсиш отговори вече е напредък