ПОМОЩ!!! 
Здравейте, търся съвет от майки минали през нещо подобно.
Синът ми е на 9 месеца и половина, роди се в началото на тази година, доносен -3300гр, 50см. В момента е 75см, а тежи едва 7кг.
Когато беше на 1 месец му беше направена гръдна операция и последва два месеца болничен престой. Преди това пиеше мляко лакомо, но често се давеше, наддаваше добре. След дългия престой в болницата беше качил само 400 грама за двата месеца. Операцията премина успешно, но нямаше как да ни изпишат, защото отказваше да се храни.Така и не разбрахме каква беше причината - дали дългия престой в интензивното и обезболяването с морфин, дали че през цялото време беше с назогастрална сонда и го е дразнела, дали защото вече изпитваше ужас нещо да бъде в устата му.
Когато се прибрахме вкъщи в началото пиеше 600-700-800 мл мляко дневно(което беше добре за 3-4 месечно бебе), но този период беше кратък. После се започна ужаса- отказ от пиене на мляко. Какво ли не сме опитвали-консултации с консултанти по кърмене, четене на литература за орална авърсия, смяна на адаптирани млека, даване на сироп за апетит и витамини, смяна на различни марки шишета и биберони-такива с различен поток или от каучук, даване на мляко с лъжица/спринцовка. Имаше много силен рефлукс още от болницата, но с времето поотшумя, може би от както минахме на Aptamil Comfort и той самия порастна. Започна също да отказва да пие гушнат или на възглавница за кърмене. В момента го храним върху повивалника и винаги му ангажираме вниманието с някаква играчка ( много е любопитен) или пеем песнички. Имаше период в който го хранехме предимно сънен или заспал, в момента пие само буден.
Надявах се, че когато започнем захранването ще се оправят нещата, НО УВИ.И храненето с пюрета е истински кошмар. Отново бяхме на консултант по хранене и в момента спазваме насоките му. Минали сме прегледи и контроли при всякакви специалисти- анатомично всичко му е наред. Просто е много трудно и изтощително и за двете страни. Правим всичко по силите си да му помогнем, но в по-голяма част от времето се чувстваме именно безсилни.
В началото с пюретата изпитваше истински ужас, плачеше на стола, имаше ли нещо в устата го повръщаше директно и не бяхме успявали да му дадем повече от 20-30грама пюре за целия ден. От както бяхме при др Ирина Владимирова го храним по 4 пъти на ден по нейно предписание и докарваме до около 200 мл дневно сумарно каша+ пюре, НО отново е много трудно. Стиска устата и това е… Отваря я от любопитство когато поднесем пред него нещо от нашата храна. Буквално използваме всякакви зеленчуци, бисквити, сухари, снаксове и телешки пържоли, за да го залъжем да отвори и да успеем да вкараме лъжицата. Вече поне повръща рядко. Притеснявам се, че ще се отврати и от храната, както стана с млякото. Колкото по-голям става, толкова по-трудно успяваме да го излъжем.Много рядко отваря сам повече от 10тина пъти. В момента пробиват и зъби, но няма как това да е причината- той по начало е екстремно злояд.
Има ли някой родител минал през нещо подобно?
Ако не беше медицинската история с операцията, нямаше да се притеснявам толкова. Иначе е много игрив, активен, моторно се развива добре, но…
Това “НО” не спира да ме гложди и задушава. Каква е причината? Докога ще е така? Ще мине ли изобщо?
Здравейте, търся съвет от майки минали през нещо подобно.
Синът ми е на 9 месеца и половина, роди се в началото на тази година, доносен -3300гр, 50см. В момента е 75см, а тежи едва 7кг.
Когато беше на 1 месец му беше направена гръдна операция и последва два месеца болничен престой. Преди това пиеше мляко лакомо, но често се давеше, наддаваше добре. След дългия престой в болницата беше качил само 400 грама за двата месеца. Операцията премина успешно, но нямаше как да ни изпишат, защото отказваше да се храни.Така и не разбрахме каква беше причината - дали дългия престой в интензивното и обезболяването с морфин, дали че през цялото време беше с назогастрална сонда и го е дразнела, дали защото вече изпитваше ужас нещо да бъде в устата му.
Когато се прибрахме вкъщи в началото пиеше 600-700-800 мл мляко дневно(което беше добре за 3-4 месечно бебе), но този период беше кратък. После се започна ужаса- отказ от пиене на мляко. Какво ли не сме опитвали-консултации с консултанти по кърмене, четене на литература за орална авърсия, смяна на адаптирани млека, даване на сироп за апетит и витамини, смяна на различни марки шишета и биберони-такива с различен поток или от каучук, даване на мляко с лъжица/спринцовка. Имаше много силен рефлукс още от болницата, но с времето поотшумя, може би от както минахме на Aptamil Comfort и той самия порастна. Започна също да отказва да пие гушнат или на възглавница за кърмене. В момента го храним върху повивалника и винаги му ангажираме вниманието с някаква играчка ( много е любопитен) или пеем песнички. Имаше период в който го хранехме предимно сънен или заспал, в момента пие само буден.
Надявах се, че когато започнем захранването ще се оправят нещата, НО УВИ.И храненето с пюрета е истински кошмар. Отново бяхме на консултант по хранене и в момента спазваме насоките му. Минали сме прегледи и контроли при всякакви специалисти- анатомично всичко му е наред. Просто е много трудно и изтощително и за двете страни. Правим всичко по силите си да му помогнем, но в по-голяма част от времето се чувстваме именно безсилни.
В началото с пюретата изпитваше истински ужас, плачеше на стола, имаше ли нещо в устата го повръщаше директно и не бяхме успявали да му дадем повече от 20-30грама пюре за целия ден. От както бяхме при др Ирина Владимирова го храним по 4 пъти на ден по нейно предписание и докарваме до около 200 мл дневно сумарно каша+ пюре, НО отново е много трудно. Стиска устата и това е… Отваря я от любопитство когато поднесем пред него нещо от нашата храна. Буквално използваме всякакви зеленчуци, бисквити, сухари, снаксове и телешки пържоли, за да го залъжем да отвори и да успеем да вкараме лъжицата. Вече поне повръща рядко. Притеснявам се, че ще се отврати и от храната, както стана с млякото. Колкото по-голям става, толкова по-трудно успяваме да го излъжем.Много рядко отваря сам повече от 10тина пъти. В момента пробиват и зъби, но няма как това да е причината- той по начало е екстремно злояд.
Има ли някой родител минал през нещо подобно?
Ако не беше медицинската история с операцията, нямаше да се притеснявам толкова. Иначе е много игрив, активен, моторно се развива добре, но…
Това “НО” не спира да ме гложди и задушава. Каква е причината? Докога ще е така? Ще мине ли изобщо?