Работещите майки

Здравей, КРР, включвам се в темата, по-скоро да черпя опит. Догодина очакваме първото си дете и пред мен стоят доста въпроси.
За съжаление моята професия не позволява точно частна практика, както ти казваш. Работя в голяма корпорация, където или си на 100% там и работиш, или си в майчинство. Няма възможност за половин ден, разни междинки, граждански договори и подобни.
Съответно искам и аз да мога да подработвам така да се каже, също ми се иска да се върна след първата година. Най-малкото, че втората година със 780 лв доходът на семейството ще падне с над 50%.
Освен това, аз самата не съм човек, който иска да се отказва изцяло от работата и искам да съм по-активна и през първата година.

Моя много близка жена и майка (кръстници сме на децата им) има две породени, работеше през двете майчинства и беше много активна. Беше само по 1 година майчинство с всяко дете, но успяваше като теб да отделя време и да работи. Тя е на много висока позиция и много напред в кариерата си и казваше, че се чувства добре да съчетава нещата. Получава ѝ се, децата не са ощетени, прекрасни са. Бащата активно се включва, не е някой диванен татко, а и той също работи.
Надявам се и аз да съм сред тези примери.
Не мисля, че има място за вина. Аз самата не мога да си представя да съм 2-3 години без да работя и без да съм толкова ангажирана с друго, освен бебе. Зависи от човека.

Макар моите деца вече да са големи (21 и 15) си позволявам да споделя няколко неща. Ако ви звучи назидателно или без да искам настъпвам някоя болна тема, не ми е това целта, а просто да ви дам тема за размисъл.

След първото си дете ... не се върнах на работа, защото докато бях в майчинство ме съкратиха. Няма да навлизам в детайли може или не може - може, при определени условия. Намерих си нова работа когато тя беше на 1 година и 6 месеца. Много моменти съм пропуснала от израстването ѝ, но тогава нямах особен избор и трябваше да работя.
След второто - се върнах когато тя беше почти на 2 г. Застъпи ми се майчинството с тръгването на голямата в 1 клас и беше супер, защото можех да положа не лоша основа в 1 клас и доколкото ми бе по силите, както и да помогна за адаптацията на малката в яслата.

От преминалото време, мога да кажа само едно: децата ни, особено докато са малки, много силно се нуждаят от мама. Мама е лекарство за всяка киселица, всяко неразположение и децата искат да общуват с мама. Казвам го, не, защото искам да съдя някого, а защото след време си даваме сметката за тези неща. За частната практика не зная, аз съм била служител в корпорация, но за по-ранно връщане в корпорация - твърдо не. Няма чак такова изпадане от борда, факт е, че има кариерно забавяне, но то е много полезно, защото се излиза от въртележката и човек оценява кои са наистина важните неща. Отделете време на малкото си дете, прекарвайте време, помагайте му да се учи, защото няма да помните как сте попълнили еди си кой ексел, ама ще си спомняте събирането на кестени в парка, карането на колички или как сте прекалили веднъж със захария памук или как сте се заляли със сок и сте сушили тениска на пейката. И децата ще помнят това, а не, че мама и тати са на работа, изнервени са и все бързат. На никого не е издигнат паметник, вярвам не искате в спомените на децата ви да остане само това, че мама я няма, а да се помнят всички онези хубави неща, които сте учили и правили заедно.

Аз съм за съчетаването на нещата. Наречете ме егоист, но ума ми не побира 2 години да се занимавам само и единствено с детето и с дома. Дори самата мисъл ме депресира. Аз се чуствам най-добре, когато има баланс м/у работа и семейство. Не съм склонна да се посветя изцяло само на едното. Обичам си децата, но ме изцеждат и ме доплудяват. Работата ми дава друг вид емоция и чувство на завършеност.
Не е лесно. Никога не е.
Но за мен, баланс м/у работа и семейство е най-здравословното за жената като индивид. Най-малкото, като съм затворена с децата у дома, вечер съм като изцеден лимон и съм зла. Като съм работила и отивам с желание да си ги прибера от градина/училище дори ми е приповдигнато - аз съм правила интересни неща през деня, те са правили интересни неща. Имаме теми за разговор, имаме друга енергия и се радваме в пъти в повече да се видим един друг. И с двете деца се върнах на работа - все различни работни места, след 1г. И за мен това е най-печелившият сценарии.

И аз се включвам, за да черпя опит именно поради факта, че имам възможност да съм на частна практика. Интересно ми е дали наистина първите години могат да се съвместят двете неща, защото все по-често се замислям дали няма много да ми липсва работата ми. Друг е въпросът, че не искам и да излизам от ритъм...
Нямам примери за работещи по време на майчинството и се радвам, че има такава тема, за да видя как стоят нещата.

slanchezara, бях готова да вляза в обяснителен режим, което означава, че тонът ти малко или много е бил назидателен и като цяло, в тази тема ми се иска повече да се разтоварим, а не да ни се насажда допълнително чувство на вина. Затова ми се иска и да пишат майки, които в момента са направили такъв избор за себе си, с които да споделяме опит, трикове и мисли.

Pandora, аз някак успявам да съчетавам всичко, вкл.и домакинската работа, мъжът ми също се включва, въпреки че малкия си го гледам основно аз. Нямаме баби наблизо. Успявам да се справя, дори и не се чувствам изтощена, изнервена, даже напротив - чувствам се пълна д идеи и енергия, от самото начало така ми подейства майчинството и затова реших и да действам в професионален план, то взе че се получи и така досега. На 8 месеца е синът ми. Обяснявам си това, че не се изтощавам, а напротив, с причината, че именно не съм пренебрегнала себе си, своята същност и нужди, заради обществени порядки (децата имат нужда от мама и като си майка вече друго не трябва да правиш), а и защото майчинството и любовта и грижата към детето за мен са магия и нещо божествено. Реално никога през живота си досега не съм се чувствала толкова енергична, удовлетворена и щастлива и в баланс със себе си. Мислите дали няма да се отрази на детето се появиха напоследък. Обаче пък разсъждавам и по друг начин - смятам, че е по-добре на първо място да му давам пример, че трябва да следваш себе си и собствените си мечти, също и че когато аз съм удовлетворена и щастлива, ще предавам тази емоция и на него и я предавам- той е спокоен и щастлив, аз сэм винаги емоционално отворена и откликвам на всяка негова нужда и повик. Ако бях изпуснала възможността да развия дейността си и да правя, каквото правя сега, вероятно щях да се чувствам зле, нереализирана и в един момент тъжна и с ограбени мечти (които аз лично съм си ограбила), после вече нямаше да има за кога, а може би нямаше да има и възможност. Тогава щях да съм потисната и да предавам това чувство и на детето си.

За мен лично всичко е до човек. Но правя сравнение с мои приятелки, които също родиха с мен. Те са три. Всички се занимават само с децата. И трите са супер изнервени вече, постоянно се карат с мъжете си и т.н. При мен не е така, напротив - аз летя (метафорично). Съотвенво и децата им много често плачат и са все нервни. Така че - ако си човек, който обича динамиката, има мечти и цели, аз апелирам да се следват, дори и толкова рано, след раждането, както при мен. Черни мисли винаги ще има, но детето е огледало и показва веднага, ако нещо не е наред.

Съгласна съм с теб, аз не вярвам, че пренебрегването е правилното нещо. И гледам да бягам от това, дори като бременна. Казвам си, че съм най-важна сега. Обаче това за мен значи да се храня добре, да правя любимите си неща, да спортувам, да пътувам. Прибрахме се от 8 дневно пътешествие между Валенсия и Барселона, самолети, автобус, градски транспорт, 12 км на ден пеша. Ами чувствам се супер.

Това съм аз и не мисля за напред също да съм майка-героиня или жертва. Отгледана съм от майка вечна жертва, мм също и изцяло бягам от този модел.

Моделът майка жертва е типичният балкански модел, доста затвърден в соца и наслоен от поколения назад. Всички го имаме и то затова и пишем такива теми, когато по някакъв начин чувстваме, че се отклоняваме от него, но то и продължава да се налага и да се вярва в него, видяхме и от мнението на slanchezara. Едва ли не, ако не си постоянно с детето и правиш нещо за себе си, си лоша майка, изпускаш моменти с него, не си там за него и т.н. Моят син понякога бяга от мен, защото съм му досадна на моменти, постоянно го обсипвам с внимание

Аз споделих обратната връзка от порасналите ми деца, далеч съм да насаждам вина за нещо, което самата аз съм направила

С първите две деца бях в майчинство по 2 години, с третото нямаше как и трябваше да се върна на работа, като беше на 1 година и 1м. Не ми беше добре да оставям бебе на детегледачка, но нямаше избор, варианта да останем изцяло без моята заплата не е стоял. Решението ми беше да се върна на половин ден в началото, за да не са твърде дълги периодите раздяла. Ето, хората сме различни, аз бих стояла и с третото до 2г., ако имаше как. Не съм страдала особено, докато съм била в майчинство от нещата, които ти описваш, но имам активен социален живот и от много години съм ангажирана с доброволчески дейности, т.е. имам фон, на който да си изпълнявам квотата полезност за обществото и да не ми се върти мозъка само в дрънкалки и памперси. Предполагам, има немалко значение това. По същия начин съм готова още в тоя момент да се пенсионирам при печалба от тотото, защото имам достатъчно неща да ми запълнят деня и да не затъпявам, като не върша нищо полезно.

Хората са много различни и съответно нуждите им са такива. Затова няма правилно и неправилно, ако говорим за някакви средни стойности и нормални граници, а не крайности.

Лично аз съм супер активен човек и това се отразява и на майчинството. Реално се върнах към корпоративната си работа скоро - детето е на 1г10м. Но освен професията имам неща, с които се занимавам и които практикувах по време на бременността и майчинството и ми ангажират по няколко часа дневно, отсътсвие от вкъщи и т.н. като съответно ми носят и доход. Освен това почти не съм спирала да спортувам, което също налага отсъствие от вкъщи и детето.

Не изпитвам никаква вина. За мен е важно майката да се чувства добре, да си осигурява нужния ресурс за собственото си ментално здраве, така че да бъде спокойна и пълноценна с детето.

А и ако трябва да съм честна, преди да проходи малката, имах супер много свободно време - тя беше и на три дремки, така че дори само от тях ми се събираха няколко часа всеки ден.

ПП Соц моделът не е майка, която си стои вкъщи, а точно работеща жена. Точно по това време е имало седмични градини, децата са били пращани при бабите и взимани като тръгнат в 1ви клас. Това, разбира се, води до друг тип проблеми, за които има писано достатъчно.

Това няма немалко значение, в него е основното значение. Това си е твоето нещо, което те разграничава от дрънкалките и памперсите да станат основен фокус в твоя живот. При мен е моят си проект, другото ми бебе , при друга жена е друго. Но има майки, които нямат свое нещо и според мен затова майчинството ги поглъща и не се чувстват добре и от там вече се изпада и в депресиите. Има и жени, които нямат нужда от друго, освен майчинството и така са пълноценни. Различни сме хората.

Like Smoke, всъщност си права за соц модела. Обаче интересното е, че пък именно неговите възпитаници "съдят" майките, които не са на 100% с децата си 24/7. Интересно е защото се получава така.

То коя крайност е хубава? Майка ми са я оставяли яко при нейната баба, по цяло лято там. Баба ми е работела, избор никакъв.
Обаче майка ми с мен кара майчинство 12 години и имах чувство, че ми изпи живота. Тя самата нямаше професионално развитие, нямаше и особено желание да прави друго. Много ми е било досадно като дете, защото е контролираща и това много ме напрягаше. Другите майки заети, изморени. Моята постоянно “научи ли си урока? Айде сега ела да  режеш картофи за мусака, какво е това тъпо детско, което искаш да гледаш?” Много ме следеше и полудявах. Сигурно тя пък е страдала за майка си и даже ми е казвала, че много е плакала като са я оставяли.

Дааа, крайностите често дават отражение, няма как. Има и нещо друго - много зависи от темперамента на родителите, но и на детето. Има деца, които са доста спокойни, тихи. Моето не е от тях - буквално ми стопява лагерите. Ако съм 24/7 с нея ще гръмна. От както се е родила, с мъжа ми си "взимаме отпуска" като я оставяме на баба и пътуваме в чужбина само двамата. Гледаме го като грижа за нас като двойка, защото не сме само родители и битовизмите трябва да се балансират.
Според  мои познати това е непонятно, но всеки изхожда от своята камбанария.

Честно казано на мен ми е все тая кой как си гледа детето и не се поддавам на peer pressure.

Мен също са ме оставяли по цели лета при баба ми, обаче пък за мен това са едни от най-хубавите спомени от детството ми. Като някой ми каже "детство" и се сещам за хубавите и безгрижни дни тогава. Разбира се, много съм играла и в родния ми град. Изхождайки от моя опит и тези мои емоции, а и защото живеем в София, много държа синът ми да прекарва така поне 2 седмици лятото, а защо не и месец, при бабите му. Именно защото искам и той да има такива хубави спомени и емоции. Ние, сега като ходим при баба му, направо забравя за мен и мъжа ми. Все едно няма родители. Кано му говорим и не ни и поглежда понякога, само баба и деди признава. Което пък, колкото и да ми е малко ревниво, признавам , също и ми харесва, защото показва, че лесно се адаптира и вече има отношения и емоционална връзка и с други хора. Има деца, които са залепени за майките си и само да отиде до тоалетна майката и започват да плачат. Това и за майката и за детето е супер вредно и натоварващо. Моят от малък обича да си играе и да си прекарва време сам. То и аз съм такава, имам нужда ежедневно да си стоя сама със себе си и да си правя мои си неща, явно го е взел от мен.

А вие оставяте ли ги така сами да си играят или примерно известно време без да им говорите или постоянно сте в контакт с тях и си играете с тях?