Работещите майки

Имам две деца, по-голямото е с увреждане и много зависимо от помощ за абсолютно всичко, и дете/бебе на 1г, също още зависимо почти изцяло. Имам работа, която е изключително сигурна, удобна, стабилна, гъвкава, но съм се примирила, че е под квалификацията ми и няма да мога да имам кариера. След диагнозата на първото ми дете целият ми свят се преобърна и всичките ми приоритети на жена и майка са ясни. Полагаме заедно с мъжа ми, без помощ или със спорадична такава от майка ми (живеем в чужбина), изключително много грижи и за двете деца; когато сме с тях сме на 100% отдадени. Казвайки това обаче, и за двамата ни е от изключителна важност да работим, и то не само заради финансовия аспект, но и за да имаме и друго амплоа, извън това на родители, гледачи, логисти. Личното ни време за хобита, спорт, срещи с приятели, е нещо, с което рядко правим компромиси, иначе не бихме издържали на напрежението и скръбта, която си носим заради всичко, което се случи. Мисля, че засега балансът е добър, но някои правила просто сме ги отпуснали - даваме най-доброто от себе си, но и знаем, че трябва да се съхраним физически и всякак, защото децаата още дълго време ще имат нужда от нас.

Разтоварила съм някои ангажименти срещу заплащане - детска градина за малкия и детегледачка за деня, в който не ходи, чистачка ежеседмично. Работя предимно от къщи и в това време пазарувам, пускам перални, подреждам, понякога готвя - наистина благодарение на гъвкавата ми работа и това, че никой не ме следи дали съм заета нонстоп.

Отдавна не си задавам въпроса правя ли достатъчно и дали не ощетявам едното или другото дете откъм внимание и грижи. Потупвам се по рамото, защото знам, че не е лесно.

От всички изчетени житейски истории по темата бих се усмелила да дам само един съвет- послушайте сърцето си, вие знаете как се чувствате и от какво имате нужда, както вие така и децата ви. Това, което е добро за едни, може с пълна сила да е лошо за вас. Ключът винаги е в самите нас, другото е просто споделеност на различни опити.

Това доста опира до темперамент. Аз работя почти от раждането. Сега ми е по-трудно, защото малката е активна и я тресе регресия на съня в 8 месец. С таткото се редуваме и скоро ще имам помощ 2 пъти седмично по 4 часа. Уикендите също често работя. Докато бебето спи дневен сън винаги съм на лаптопа. Нощем си спя. Работата ми е в гъвкава и всяка сутрин сме в парка. За мен е по-важно как прекарваш времето с детето, а не задължително да е 24/7 без почивка. Не се чувствам добре напълно потънала в майчинство. Имам нужда да върша неща, от спорт и въздух също. Помощ нямаме от баби поне засега. Тегаво ми е, да, много се изморявам понякога, но то няма как всичко. Ако си зарежа изцяло работата няма да се чувствам добре в дългосрочен план. Намирам баланса в това за пръв път да не си давам зор на максимум в смисъл да съм все първа пушка за всичко. Когато успея да си свърша нещата, супер. Ако ли не, е по-късно. В моят случай никой не страда пряко, ако се забавя с някой и друг ден.