Пак това паническо разстройство!

  • 203 073
  • 791
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 2 641
добре че намерих тази тема. брат ми е много зле, има всички описани от вас симптоми. проблема му е че все си търси органично заболяване, докато всъщност проблема е в главата му - незнайно защо всеки ден получава пристъпи н атакова паническо разстройство и като че ли няма желание да си помогне. хапчета колко е изпил не е истина. какви ли не изследвания  ooooh! явно това е проблем който трудно се лекува, но ако се включите и ми помогнете малко ще съм ви много благодарна. аз също имах пристъпи натакива паники след няколко смъртни случая в семейството ми и след като преди време цитонамазката ми стана 3 група. аз имам силна воля и не се предадох въпреки налегналото ме безднадеждно отчаяние и си помогнах сама. все пак съм учила доста псохология и ми е ясно горедолу какво се прави и как трябва да подходя към нещата. успях да се справя. с брат ми обаче положението е вече страшно, а чака и бебе. моля кажете някои специалисти които реално са ви помогнали, психотерапевти, защото брат ми отрича всичко свързано с това, а мен разбира се не ме слуша. ако искате ще споделя с вас как си помогнах, та дано се оправит еи вие.

# 151
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Момичета аз имам един въпрос, какъв специалист може да диагностицира нервно вегетативна дистония ?


Лала Рахин невролог или хомеопат. Важното е да е добър диагностик.
Преди това обаче трябва да се пусант изследвания, за да се отхвърли вероятността за друго заболяване.

Anaise, ако искаш ще ти пратя координати на лекар на лични.

Последна редакция: вт, 24 юни 2008, 16:13 от Lu-lq

# 152
  • Мнения: 479
Още една "прекарала" това заболяване.
С много тежки симптоми - редуване на високо с ниско кръвно, като високото се качваше и сваляше буквално за минути. Задушаване - най-малко по 10 пъти на ден без никакъв начин да си поема въздух, силно сърцебиене и мн.други.
Излекувах се САМА - незная точно какво ми помогна. Опитах всичко или почти всичко, но някак си сама успях да намеря за себе си вярната "рецепта". И хапчета пих и хомеопатия пробвах и какво ли не...
Накрая зарязах всичко. Бях се пристрастила към хапчетата /успокоителни/ и единствено от тях си носех в чантата - за всеки случай при много тежка ситуация, когато съм навън и няма как...
Помогнах си според мен най-вече сама. Няма рецепта. росто промених начина си на виждане на света. Започнах да разбирам, че това не е чак толкова враждебно място и че каквото има да се случва ще се случи - независимо от всичките ми притеснения и страхове.  Някои страхове се опитах да разбера, срещу други трябваше да се изправя очи в очи и така.. Не беше лесно...
И досега понякога /рядко/ усещам надигащата се криза - но си имам тренинг вече и си казвам - "Да, знам какво е това" и предприемам някое от успокояващите ме действия /за всеки може да са различни/.
Та така, мога да кажа - просто промених начина си на мислене и възприемане на действителността... Може би това беше основното....

# 153
  • Мнения: 2 641
[
Anaise, ако искаш ще ти пратя координати на лекар на лични.

ако искаш пиши на лични, много ти благодаря!

# 154
  • Мнения: 2 171
Здравейте..
Бих искала да ес посъствам..изчетох много неща и мисля, че това което изпитвам в последно време са панически атаки..
От една седмица съм така..след изживян шок от пострадал близък човек и последвали неприятни разкрития след това..резултатът беше: вцепених се..събудих се цялата трепереща, безумна сухота в устата и неприятен вкус, силно сърцебиене и потене, изтръпнали и безчувствени крайници, задух..(като риба на сухо), шум в ушите и нарушено зрение..
Мисля, че е ПА..обаче..това продължава вече цяля седмица..Имах само 1 ден, в който се почувствах значително по-добре (заради подкрепата на 1 близък за мен човек)..но след това отново се събудих така..Позакрепих се горе -долу и почти повярвах, че ще отмине..
От вчера пак съм в подобно състояние..този път: подути и изтръпнали крайници, безумна тежест и болка в главата (като в менгеме), повръщане, безсъние, студени и топли вълни се редуват..Реакциите..не са моите..страх ме е като ходя по улицата, не искам да виждам и чувам никого..и тн. А не мога да си позволя това..трябва да се справя по някакъв начин и то напълно сама..Имате ли идеи?
Ще съм ви много благодарна.

# 155
dai nqkakva vruzka na nqkoi doktor za tova kadeto napisa 4e ti se e slu4ilo za6toto i na mene mi stava taka kruvno,zatrudneno di6ane,puls

# 156
Аз също имах ПР ,другата диагноза ,която ми поставиха - нервно вегетативна дистония . След 5 години битка със болестта , успях да се съвзема и вече три години нямам и следа от нея. Битката беше тежка , но имам чувството , че съм нов човек.

# 157
аз го получих преди 3 години, паническо разстройство с агарофобия - страх да излизам сама без близки, да пътувам, страх от тълпи и че ще припадна. Все още го имам това заболяване, то не изчезва просто ей така, психическото натоварване и хормоните го захранват още повече. Първата криза я получих, когато пътувах в автобус....беше ужасно, после дълго време не можех да остана сама, камо ли да ме качат на автобус. Ходих на психиатър, лекуваха ме 6 месеца и до тук. После пак започнах да получавам кризи, но вложих цялата си воля и започнах да контролирам болестта. Отдавна пътувам сама, ходя навсякъде, контролирам емоциите си, щадя нервите си и се ограничавам откъм отрицателни емоции. При мен нещата се подобриха, когато проучих болестта, вече имам много информация за нея и това е един огромен коз за мен. Когато усещам, че нещата не вървят на добре и има опасност да получа криза веднага взимам мерки - -спокойствие, самоконтрол и игнорирам дразнещия фактор, веднага сменям обстановката. След като веднъж съм преживяла кризата и виждам, че няма да умра, че няма да припадна, че няма да полудея, имам достатъчно информация и за болестта и за това как да се справям с нея, всичко е малко по-лесно. досега не съм чула някой да се излекувал напълно, но нещата могат значително да се подобрят.
    Ima i hor ,koito s se izlekuvali napulno,no trqbva izkliuchitelno mnogo turpenie i usiliq.Uspeh na vsichki Simple Smile

# 158
Момичета,аз също минах по този път.Радвам се,че вече е минало.Ще ви споделя малко как бях.
След една много тежка алергия(цялото ми тяло се покри с червени  петна,имах и болки в ставите) получих паническо разстройство.Получих го,след като в една болница в родният ми град ме бяха изплашили много със алергията.Никой лекар не беше виждал такова нещо,за тях това не беше алергия,а някакво автоимунно заболяване,даже клоняха към Лупус(някой и казват Вълчанка).Ако някой знае какво е това заболяване и му го съобщят,не паника ще го обземе,ами и удар ще получи ooooh!
И така,изпратиха ме в София,за да решат каква болест имам,но след като ми минаха петната.Там ми казаха,че съм закъсняла.Трябвало е да дойда с обривите,за да преценят алергия ли е или автоимунно заболяване.И от тогава,като се започна един страх у мен,дали няма пак да го получа,дали е лупус,абе все такива мисли....
Започнах да се страхувам да изляза навън сама,да се задушавам,сърцебиене,световъртеж и др. такива гадости.
Личната ми лекарка веднага разбра,че имам паническо разстройство.Искаше да ме изпрати на психиатър в София,на 4-ти километър имало много добри специалисти и т.н. Ima estestveno,nikoi da ne se otchaiva  Peace do sega nikade nqma sluchai na chovek umrql ot panichesko razstroistvo,no ima sluchai na stotici hora izlekuvali se napulno Simple Smile kuraj i turpenie Simple Smile
Но аз не давах дума да се каже за псхиатър.Питам я:Луда ли съм?''А тя:"Глупости!Не си луда!Не само луди посещават психиатър!''
Ама аз тогава още млада,зелена,тъпа, пък и инат.И не отидох.После осъзнах,че съм грешала,но късно! ooooh!
И се започна едно постоянно звънене и притесняване на лекарката. ooooh!Постоянно и висях пред кабинета.Видя ли я и ми минава всичко.И така в продължение на 2-3 месеца.Докато една вечер в 12 часа не ме хвана пак паниката.Звъня и и казвам,че пак ми е зле.Сърцето ще ми ще се пръсне,задушавам се,вие ми се свят.Дойде жената,аз и казвам :''Докторке,имам чуството ,че ще умра!''А тя:"Глупости!От това не се умира!Изобщо не си мисли,че може да умреш!Няма такъв случай до сега!Това е състояние на психиката.Получава се при млади и чувствителни хора.Не си само ти така!Има много млади хора в такова състояние!"
И да ви кажа, тези нейни думи ми дойдоха като изцеление #Crazy!Като ми се получеше нещо такова, пиивах си едно лексотанче и се успокоявах.Но тези неща взеха все по-рядко да ми се случват.Просто се убедих,че от това не се умира.ОТ 6 год.не съм получавала такива кризи.


човек сам трябва да си помогне!Просто, не се страхувайте като започне кризата!
Извинявам се за дългия пост,но исках да споделя,че съм една от прекаралите това заболяване.  bouquetИ да ви вдъхна кураж,че има оправия  bouquet

# 159
Момичета аз имам един въпрос, какъв специалист може да диагностицира нервно вегетативна дистония ?





                                                                                                                                                                                                                  Psihiatur, na drugi lekari ne se doverqvai,nikoi ne znae po-dobre ot psihiatura kakvo predstavlqva Panicheskoto razstroistvo

# 160
Момичета аз имам един въпрос, какъв специалист може да диагностицира нервно вегетативна дистония ?





                                                                                                                                                                                                                  Pisha,pisha i nakrq suobshteniqta mi se bublikuvat samo na polovina.Iskah da si dovursha misulta otnosno vuprosa ti - Edinstveno i samo psihiatur,nikoi po-dobre ot nego ne znae i ne e izuchaval taka podrobno sustoqniqta na choveshkata dusha i suznanie Simple Smile

# 161
Привет на всички.Прочетох почти всичко за паническото разстройство и честно казано лично аз не виждам изход от това състояние.От личен опит знам ,че всяко едно подобрение е просто временно.Животът ни подлага на непрекъснати изпитания и е въпрос на време да се отключат наново неприятните усещания.При мен това състояние е от 94 год. като първоначално самите кризи бяха доста по-различни от сегашните.В началото не приемах никакви медикаменти,но впоследствие реших,че трябва  да потърся компетентна помощ.Ефект обаче никакъв и реших,че няма смисъл да се тровя с лекарства,/а повярвайте  че са малко  тези които не съм пила/.В момента не взимам абсолютно нищо вече близо  9 месеца,опитвам се да се справя сама,но просто не се получава.И само като си припомня,че в дебелите книги съм чела,че първо започва да боледува душата ,а след това тялото тотално губя надежда,че има изход от този ад.

# 162
  • Мнения: 141
Здравейте и от мен милички! Да се присъединя и аз към вас. От 2000 година съм с паническо разстройство с агорафобия. Опитвах два пъти с лекарства. Повече никога! Последният път такива проблеми си докарах, освен напълняването разбира се...Винаги съм казвала, че това е най-големият душманин. преследва те постоянно. Радвам се, че ви намерих. Ще се поддържаме оттук нататък...До момента не съм успяла да се преборя, но мога да кажа, че успявам да се справям с кризите доста по-добре отколкото в началото. Оле - като се сетя за началото и ...... Отвратителна работа... Това е огромно ограничение за всеки, който страда от това разстройство и съм убедена, че ако не си го изпитал  - няма как да го разбереш. Оставям ви сега HugПазете се и повече усмивки. Вярвам, че ако всеки от нас намери това, което му харесва и това, с което ще се чувства удобно в своето ежедневие - кризите ще намалеят. Praynig Joy

# 163
Петя,би ли споделила как се справяш с кризите?Аз също съм с такава диагноза,страх ме е да се движа сама,за да не припадна.Моля те за съвет!

# 164
  • Мнения: 398
есил,
Едва ли има рецепта за това.Аз моя страх го излекувах когато започнах да правя точно обратното на това от което ме е страх.Първо пия един Транксен и се разхождам замаена (помня,че обикалях магазини за дрехи и нищо не ми харесваше,а излезнах с идеята нещо да си купя и имах доста пари) ,по късно си самовнушавах,че мога и без него.И така-с много воля.За 3 месеца се оправих и вече дори сама пътувам със самолет и оставам в къщи.
Сега се боря с друг страх-мисля си,че вдигам кръвно.Лекарите многократно се опитват да ми внушат,че е на психична основа и ако не е така няма да се влияе от Транксен (диезепан),но все още не мога напълно да се справя.Понякога ми се изпотяват краката и аз кой знае защо го отдавам на промяна в кръвното.За целта винаги си нося в чантата малка бутилка с вода и като я изпия на глътки най често се оправям,ако не помогне пия Транксен и съм ОК.От по 1 хапче на ден в момента съм на 1 хапче на седмица.
Психиатър ми изписа антидепресанти и всички ми пречеха заради страничните ефекти.От единия ми пареха очите и по цяла нощ сънувах ужаси и умирах от страх.Смениха го с втори който като взема дозата която трябваше да приемам заспивах до 10 мин. и в следващите 12 часа спа както съм заспала,без да мърдам.Намалиха дозата-чувствах тежест в главата и пак пиех Транксен.
Хапчетата не помагат при ПА.Подтискат временно състоянието,но пък по този начин ти дават кураж да вършиш нещо от което те е страх (напр. да излезеш сам).
От 8/09 започвам психотерапии,ще ме учат как да контролирам състоянието си чрез дишане и разни други техники.Дано те имат ефект.
Не съществува специалист при който не съм ходила да ми прави изследване и пак като не ми е ангажирано вниманието "нещо ме боли".

Общи условия

Активация на акаунт