Здравейте, дами!
Включвам се с моята история, защото нямам с кого да споделя, а наистина не се чувствам добре. Аз съм на 28 г., а мъжът ми е на 48 г. Знам, че за някои тази осезаема разлика не е удачна, но на сърцето не може да се заповядва.
Мъжът ми има дете от предишния си брак и поради тази причина, а и защото според него вече е на сериозна възраст, не иска да имаме наше. Въпреки че понякога е мислил и върху варианта, в който имаме дете.
Тази седмица разбрах, че съм забременяла - не сме го планували, дори не сме опитвали. Зарадвах се, той обаче не. Отидох на гинеколог, оказа се, че засега има само плоден сак, според лекаря съм в 4 г.с., защото имам късна овулация, според мен съм в минимум 6 г.с. Притеснявам се да не е кухо яйце. Докторът ми даде няколко дни, в които да преценя дали искам да го запазя. С голяма скръб записах час за аборт. В последствие мъжът ми каза, че не ме принуждава, сама трябва да си преценя.
Другото което го тревожи е, че майката на детето му може да го прибере обратно при себе си, когато разбере, че ще се появи друго дете.
До мен е, не желае да ми се случи нещо лошо, плаши се от кюретажа, същевременно има категорично мнение по темата.
Съжалявам за хаотичните мисли, наистина цялата обстановка ме напряга и се страхувам. Защото дори не знам дали в себе си нося ембрион.
Лека вечер!
Включвам се с моята история, защото нямам с кого да споделя, а наистина не се чувствам добре. Аз съм на 28 г., а мъжът ми е на 48 г. Знам, че за някои тази осезаема разлика не е удачна, но на сърцето не може да се заповядва.
Мъжът ми има дете от предишния си брак и поради тази причина, а и защото според него вече е на сериозна възраст, не иска да имаме наше. Въпреки че понякога е мислил и върху варианта, в който имаме дете.
Тази седмица разбрах, че съм забременяла - не сме го планували, дори не сме опитвали. Зарадвах се, той обаче не. Отидох на гинеколог, оказа се, че засега има само плоден сак, според лекаря съм в 4 г.с., защото имам късна овулация, според мен съм в минимум 6 г.с. Притеснявам се да не е кухо яйце. Докторът ми даде няколко дни, в които да преценя дали искам да го запазя. С голяма скръб записах час за аборт. В последствие мъжът ми каза, че не ме принуждава, сама трябва да си преценя.
Другото което го тревожи е, че майката на детето му може да го прибере обратно при себе си, когато разбере, че ще се появи друго дете.
До мен е, не желае да ми се случи нещо лошо, плаши се от кюретажа, същевременно има категорично мнение по темата.
Съжалявам за хаотичните мисли, наистина цялата обстановка ме напряга и се страхувам. Защото дори не знам дали в себе си нося ембрион.
Лека вечер!
