Колко време ви отне да преодолеете една раздяла?

Ами към-то две години....ама връзката беше 20+ години.
Като млада не съм имала дълги връзки и честно казано нямам спомен за нещо драматично да се е случвало.

Не знам дали причината е само географското разстояние, или постепенно започвам да осъзнавам и други неща. Разликата във възрастта ни е 17 години и някак си едва сега започвам истински да се замислям какво означава това в дългосрочен план. Все още не мога да си отговоря дали именно тя ме притеснява, или по-скоро фактът, че той има две деца от първия си брак, както и всички останали обстоятелства около отношенията ни.

Фактите са много, а връзката ни беше объркана още от самото начало. Той не беше напълно открит с мен и започна отношенията ни с премълчавания и скрити карти. С времето обаче го заобичах толкова силно, че сякаш престанах да виждам нещата такива, каквито са. Не мога да отрека, че и той е правил много жертви, както и аз, за да бъдем заедно. Но въпреки всичко, което сме преживели и вложили в тази връзка, днес усещам празнота в себе си. Все още го обичам, но любовта вече не е достатъчна, за да заглуши въпросите, които си задавам за нашето бъдеще.

Питам се дали реално имаме общ път напред, или през всичките тези години сме се опитвали да задържим нещо, без да сме изяснили докрай какво искаме от живота си. Не останах да живея в Англия, защото нямах достатъчно сигурност и доверие, че някога действително ще успеем да изградим общ живот в България. А истината е, че така и не стигнахме до онзи откровен и конкретен разговор, който би трябвало да даде яснота за бъдещето ни.

Почти пет години минаха в пътувания, летища, раздели, събирания и сълзи. И може би най-трудното за мен днес е да приема, че мога все още да обичам един човек, но същевременно да се съмнявам дали животът с него е този, който действително искам и от който имам нужда , някак си не мога да си обясня пред себе си ситуацията и дали трябвало да бъда по търпелива и да му
Дам шанс да изградим бъдеще и семейство.

10г.
Аз я прекратих, но толкова отне да не искам да се върна.

Едва ли ти помага, ама… това е.

3 години ми отне да преодолея развода с бившия ми мъж. Други връзки за 2- 3 месеца ми "минаваше".

О, 17 години разлика е ужасно много в моите очи. С бившия ми мъж е 9, та не е като да съм против по-големите разлики, ама 17....
Отделно, вие на практика не сте живели заедно. А повярвай ми има разлика между това да живееш с някого и да се виждате и после всеки у дома си.

Всеки човек преживява раздялата по различен начин. Аз съм от хората, които трудно допускат хора до себе си, трудно се привързват, но допусна ли някого - влагам сърце и душа. Раздяла след 7 годишна връзка ми отне около 3 години да се съвзема напълно, да съм готова да продължа напред. Това се отнася и за приятелствата ми.

Тази раздяла ми звучи като благословия,  мила Meli.
То токсично от всякъде.
Любовта не трябва да е трудна, такива раздели,  скрити карти, сълзи ...
Обременен с две деца, не че има значение ако човека си заслужаваше, но този ми изглежда като че просто си е чесал егото с младо гадже, (мъжете пощуряват около 40)без да поема отговорност и без да гради бъдеще с теб.
На въпроса колко ще отнеме да го преодолееш?
Преживяла съм около 3 много тежки раздели и ти гарантирам че клин, клин избива.
Когато срещнеш правилния мъж за теб, ще видиш колко лесно ще се получават нещата и този ще бъде дълбоко заровен в далечното минало

Оооох. След всичко, което преживя миналата година си още с албанеца?????? Какво семейство да имаш с него? Той си има деца, прави си парички, ама не ги харчи по тебе. За тебе са абортите и биенето на път.

Ти родители нямаш ли? Аз имам дъщеря на 20 и нещо и ако разбера, че се занимава с подобен престъпен тип, ще мина през огън, но ще я разделя с него.

Млада си и си губиш времето с чичака. Той няма намерение да дойде в България, а и децата му са в Англия. Миналата година по това време ти наливахме акъл и сега си пак в същото положение. Много се ядосах като се сетих за връзката ви.

Много ти писах тогава. Всички ти писахме. Ти разбираш, че нищо няма да излезе, но продължаваш да се занимаваш с него.

В момента си безнадежден случай. Без-на-деж-ден.

Първо се съобразявай как ми говориш , не съм се върнала при него просто все още не мога да преживея тази раздяла и не мага да допусна друг , освен това този аборт който бях направила ми остави страшни травми който все още не мога да излекувам , щях да умра по време на аборта изпаднах в токсичен шок беше триста и тридесет
Кво да ти кажа, но като цяло с него приключих това ми е ясно че
Колкото и да съм
Искала ако е имало да стане семейство
От нас да е ставало
От отдавна просто не спирам
Да се виня тази борба
Водя въпроси не прекъснати празнота това е всичко.

Съжалявам за перипетиите около аборта. Надявам се, че си по-добре.

От миналата година не си се виждала с него, така ли?

Ами, нямаш бъдеще с него и си го разбрала. Не можем да ти кажем колко време ще ти отнеме да го разлюбиш.

Аз страдах над 10 години за една любов, но беше неизживяна. Даже не сме се целунали, но имаше искри. За по-дърт, с деца не съм страдала. Чао и точка.

Сегашните времена са тегави и младите хора не хойкате и не създавате връзки. Явно не срещаш друг обигран, който да те грабне.

Някак си не искаш да видиш, че този не е правил жертви за тебе. Живее си живота близо до децата си. Казал ти е, че в България няма да дойде. Моят мъж се премести за да е с мене, но нямаше деца и беше млад. Жертвата в тази връзка си била ти. Ти си жертвала младост, време, здраве.

А с приятели и семейство споделяш ли? Те какво ти казват? Трябва сама да си намериш правилния илач.

Как може да страдаш така дълго по някой с който нямаш нищо.
Това е нищо повече от една фантазия, един идеализиран образ, една фиксация.
Осъзнавайте се по-бързо и по-навреме, за да имате пълноценни връзки, истинска любов и реални щастливи отношения.

При мен винаги е зависело от ситуацията.
Ако аз съм прекратила връзката, става доста бързо, вероятно седмици. Просто защото съм приключила връзката преди реално да съм го направила. В такъв случай преодоляването на раздялата не беше въобще пред мен като проблем, напротив, усещах освобождаване и спокойствие.
Сега, при други обстоятелства по взаимно съгласие или прекратяване от другия (особено заради трето лице), смея да кажа първите месец-два са ми били по-критични. Но после си влизам в нормалния ритъм. Като имам предвид наистина да стана неутрална - това за мен е истинското преодоляване на раздялата. Всички емоции- на съжаление, копнеж по миналото, носталгия дори, гняв и др., не трябва да съществуват просто. Това е нишката, която ни свързва по-дълго и стоим закачени. Затова не трябва да се захранва по никакъв начин.
А отделно ще кажа, не стъпвам в отношения ако не съм изчистила това в себе си. Не го смятам за редно спрямо човека срещу мен.