Ще ти обясня какво имам предвид. Майка ми е била второ дете по-малка с 6 години. когато тя е била на 6, сестрай е била вече тийнейджърка. Баба ми си пада малко фръцла /да ме прощава/ и обръщала много внимание на голямата и любовните й трепети, а на майка ми много малко внимание и често я обиждала дори. Оттам майка ми решила като има деца да не пренебрегва второто. Само че се получи обратното.
Като станах четвърти клас се пренесохме в ново жилище, далече от работата на майка ми и баща ми и аз бях отговорна за сестра ми изцяло. Според майка ми аз съм по-голямата и трябва винаги да давам пример. Според нея сестра ми веднага щяла да си промени поведението. Да, ама не. Понеже сестра ми виждаше, че майка ми ме държи отговорна за всичко и ми правеше сума ти магарии и накрая аз отнасях всичко. Пример - стрин майка ми пишеше бележки какво да се свърши през деня. Да кажем на мен да измия чиниите и пода, на сестра ми да изхвърли боклука и да си оправим леглата. Аз моите неща си ги свършвах преди да дойде майка ми, а сетра ми не. Аз я подканях да си свърши нещата, за да не се кара майка, но тя ми правеше напук и ме докарваше до истерия. съответно когато се върне майка следваха още скандали от нейна страна. Казвах на майка ми как да постъпи със састра ми, но тя казваше - аз съм майката, аз решавам.
Като станах на 18 се изнесох от нас и отидох да живея при гаджето си. Тогава чак ми дойде смелотта да й кажа, че един ден сестра ми щей се качи на главата и тогава няма на кой да се сърди. 2 години след това тя ми призна, че съм била права.
Малко длъжко стана, но на това се базират проблемите със сестра ми. ако ни бяха третирали равноправно предполагам, че нещта щяха да са различни. Дано аз успея да го постигна с децата ми.
Мъжа ми е едно дете и още като се запознахме ми каза, че искал да има поне 5 деца. Не искал да е само едно, за да не е самотно като него. Не е свикнал да остъпва и да прави компромиси, свикнал е всичко да е за него и каквото той каже, това да става. Отдавам го на това, че все едно дете.