На мен би ми било интересно да умра.Мился че съм готова да го направя във всеки един момент.Не че не обичам живота,напротив,но не ме е страх от Джак.Мился че раждането и смърта много си приличат.И при двете не знаеш от къде идваш и къде отиваш.Ако може да се отговори на въпроса от къде идваме преди да се родим,бихме могли да разберем в голяма част какво става след смърта.Смърта е единствено тъжна,тъгуваме за хората които няма да са с нас повече.Както и тъгуваме за всичко приятно за нас когато свършва.Но мисля че в това е тръпката да си тъжен,знаеш че след моментите на тъга ще дойде време и за радост.В противен случай ако всичко беше едно и също нямаше да откриваме удоволствието от приятните неща.Живота ни щеше да бъде отегчителен.
Сил,аз мисля че Бог е и разрушител,но за мен с рушенето се ражда новото.За да построиш къща трябва или да събориш стара,или да изсечеш гора,или да затриеш тревичката на въпросния терен.Каквото и да направиш ,винаги ще разрушиш нещо.Със сигурност.Нещо маловажно за теб,но за друг от жизнено значение.Мъката на едни е радост за други.