И върши ли работа?Ще взема да пробвам и аз така!
. - Публикувана: 23 май 2007, 12:49 ч.
- Последно мнение: 30 май 2007, 16:54 ч.
Колко време ви трябваше да се напаснете с половинката?
Пробвай го, действа безотказно
. 
". "Искам те" ...и пак секс. Обикновено аз съм тази, дето все си тръгва...Едно време, до нашата къща, живееха двама пияници (семейство), които по цял ден се караха. И сценария беше един и същ - тя го гони от къщи, той драматично си тръгва 
- не се знае къде. След 2-3 часа, той се връща и виква на двора: "Стояноо, отвори ми!", тя отвътре: "Не!!! Никога!", той: "Айде ма! Любов моя!!! Симпатяго!!!"... и тя отваряше вратата веднага, загрухтяваха си нещо там и скендъла беше потушен.
Та сега, като ми е сърдит мъжа ми, го бутам по рамото и му викам: "Арии, любов моя, симпатяго!!!"
- не се знае къде. След 2-3 часа, той се връща и виква на двора: "Стояноо, отвори ми!", тя отвътре: "Не!!! Никога!", той: "Айде ма! Любов моя!!! Симпатяго!!!"... и тя отваряше вратата веднага, загрухтяваха си нещо там и скендъла беше потушен.Та сега, като ми е сърдит мъжа ми, го бутам по рамото и му викам: "Арии, любов моя, симпатяго!!!"
Хех, уникално се посмях на историята, Ню, но наистина звучи много симпатично
И аз мисля да пробвам с моята голяма симпатяга и любов 
...Иначе по-конкретно по темата - много ми е трудно да кажа как е при нас. Всъщност от 7 г. и 5 м. с един човек изживяваме точно това, за което пише и Карина - любов от пръв поглед, взаимно привличане и разбиране. Друг е въпросът, че ние не живеем заедно, имали сме и други приятели/приятелки през годините и поне засега нямам наблюдение как биха ни се отразили битовизмите...Доколкото се познавам обаче, мисля, че това не би имало силата да промени съществено чувствата ми. При нас основният проблем е както и при много други двойки - два чепати характера, от които и двамата много си патим...Да, би могло да е лесно, но защо да не си го направим трудно. И все пак, като го прегърна, чувствам, че е Той и това е важното
Много. Нашата история е много странна, защото сме заедно буквално от деца. Това ще рече, че тъкмо сме се напаснали и хоп! - става някаква промяна, защото растем и се развиваме. И се налага ново напасване 
Ако трябва да съм съвсем честна, мога да синтезирам нещата горе-долу така - ако той не беше толкова търпелив към множеството ми дребни простотийки, а аз не бях толкова мъдра, че да простя неговите 1-2, ама големи простотии, досега да сме се развели със сигурност. Може би всъщност изобщо нямаше да се оженим де 
А може би всъщност именно затова повече дълги връзки от ученическите години не оцеляват в крайна сметка - просто трансформациите в един момент на някого му идват в повече 
Ако трябва да съм съвсем честна, мога да синтезирам нещата горе-долу така - ако той не беше толкова търпелив към множеството ми дребни простотийки, а аз не бях толкова мъдра, че да простя неговите 1-2, ама големи простотии, досега да сме се развели със сигурност. Може би всъщност изобщо нямаше да се оженим де А може би всъщност именно затова повече дълги връзки от ученическите години не оцеляват в крайна сметка - просто трансформациите в един момент на някого му идват в повече 
ние никога няма да се напаснем. аз съм дзвер и половина, той три-четри дзвера едновременно.
сега с нетърпение чакам да видя колко дзвера ще изкочат от дребната ламя
напасването не е възможно поради една основна причина: моите психопатщини са в противоречие с неговите и т.н.
ако случайно един ден ви напиша, че сме се "напаснали", значи ми е станал безразличен или съм се развела
т.е. ние сме от т.нар. "екшън" двойки
сега с нетърпение чакам да видя колко дзвера ще изкочат от дребната ламя
напасването не е възможно поради една основна причина: моите психопатщини са в противоречие с неговите и т.н.
ако случайно един ден ви напиша, че сме се "напаснали", значи ми е станал безразличен или съм се развела
т.е. ние сме от т.нар. "екшън" двойки
Аз спрях да го тормозя след като забременях. Получих всичко, което исках от него и сега само му се радвам 
Преди това признавам, че правех живота му ад. Благодарна съм, че ме изтърпя! В нашето семейство винаги източник на проблеми съм била аз. Просто съм склонна да ги преувеличавам. 
Преди това признавам, че правех живота му ад. Благодарна съм, че ме изтърпя! В нашето семейство винаги източник на проблеми съм била аз. Просто съм склонна да ги преувеличавам. 
Отначало всичко беше цветя и рози...Започна само като секс от време -навреме,после стана връзка...след време съвмесно съжителство...после бебето и...накрая сватба и семеен живот.
Докато не се омъжих и не се роди детето не се бяхме карали за нищо- да ,спорили сме,но накрая стигахме до решение....
Сега се караме най-вече заради детето,заради МЕН- много съм избухлива,намусена,сърдита,подтисната....Еднообразието ме побърква и ...си го изкарвам на него- а той всячески се опитва да ме разбере,да ме подкрепи и да ми угоди....
Дано скоро и това премине...вижда се светлина в тунела....
Докато не се омъжих и не се роди детето не се бяхме карали за нищо- да ,спорили сме,но накрая стигахме до решение....
Сега се караме най-вече заради детето,заради МЕН- много съм избухлива,намусена,сърдита,подтисната....Еднообразието ме побърква и ...си го изкарвам на него- а той всячески се опитва да ме разбере,да ме подкрепи и да ми угоди....
Дано скоро и това премине...вижда се светлина в тунела....
- който за каквото си мисли!!! 
След почти 11 години връзка, 3 от които брак - най-накрая наистина започваме да
влизаме в синхрон Явно много търпеливи трябва да сме и двамата, а и много да се обичаме, щом успяхме да стигнем и до този момент. Както при belinda - доста дребни простотийки изтърпя той от мен, ама в последните месеци му сърбах неговите каши с голямата лъжица 
- както се казва, тъпкано ми го върна 
, на стари години.
Направо си бяхме пред развод, без майтап.
Изкарахме курса "Как се каляваше стоманата", дано сме си извлекли поуките.
влизаме в синхрон
Явно много търпеливи трябва да сме и двамата, а и много да се обичаме, щом успяхме да стигнем и до този момент. Както при belinda - доста дребни простотийки изтърпя той от мен, ама в последните месеци му сърбах неговите каши с голямата лъжица - както се казва, тъпкано ми го върна , на стари години. Направо си бяхме пред развод, без майтап.
Изкарахме курса "Как се каляваше стоманата", дано сме си извлекли поуките.