Следродилна депресия

Da,prejiwqh q dwa pati .Strannoto e 4e pri wtoroto rajdane prodalji po-dalgo.Bqh podgotwena uj,znaeh kak da se grija za bebeto si,no wapreki wsi4ko se 4uwstwah zle.Moje bi za6oto smenihme grada,nqmah blizki,nqmah priqteli,maja mi -na rabota i bqh sama s dwete deca,koito imaha nujda ot men po razli4en na4in,no q imaha.A az iskah prosto da izbqgam.Obi4ah i obi4am mnogo decata si,no use6ah 4e sqka6 az prestawam da sa6estwuwam,4e me nqma.Sapruga mi e nai-prekrasniqt 4owek na sweta i blagodarenie na nego uspqh da izlqza ot dupkata,w koiato se namirah.S da6erq mi se 4uwstwah bezpolezna ,za6oto ne mojah da q karmq i misleh 4e ne i trqbwam,4e sam nenujna. Sas sina mi se 4uwstwah sa6o zle,makar 4e nego go karmih izwestno wreme,no wse pak tezi postoqnni spadowe na nastroenie,samo4uwstwie,ednoobrazieto-wsi4ko se otrazi zle na psihikata mi.S помо6та на съпруга ми,на дългите разговори,които водехме до късно,аз успях да приема ситуацията и да се справя.По-късно открих чат-канала на бг-мамма и оттогава не се чувствам сама и имам много приятели.За което благодаря на всички-много ви обичам и ми липсвате,когато не си поговоря с вас.Така че ,само ще добавя -това със следродилната депресия за мен не е лигавщина,а реалност и само любовта на близките е в състояние да помогне в случая.Желая на всички бъдещи майки да я посрещнат усмихнати и едно да помнят-детето е най-добрият лек за всичките ни болежки,но трябва да му дадем възможност да ни помогне.Извинявайте,че така изведнъж ми се смени азбуката,ама май имам проблеми с нея-все пак се радвам че споделих поне малка част от това,което ме притесняваше.

И аз го преживях 2 пъти. Имах чувството, че децата ме изцеждат като мокър парцал и попиват всяка капчица от силите ми, мислите ми, вниманието ми, а за мен не остава нищо. За съжаление и сега - 2 години след раждането на второто, все още изпадам понякога в такива състояния и се чувствам страшно самотна, уморена и в безисходица от безкрайните задължения...  Но пък когато ме погледнат и ми се усмихнат 2 сладки слънчица всички черни мисли се изпаряват  

Да си призная честно следродилната депресия беше доста гаден период за мен. Напук на леката ми бременност и наистина лекото раждане. Не знам на какво се базира депресията, но не е никак приятно състояние. Всички около мен ме дразнеха и имах чувството, че са гигатни. Разбира се в сравнение с бебето Може би имаше и други причини, не само рязкото спадане на нивото на хормоните веднага след раждането. Най-странното е, че докато стоях в болницата ми беше доста готино, чувствах се прекрасно. Но като се прибрах вкъщи и ме обзе  депресята
Все пак минава!

Следродилната депресия е нещо неприятно - казано с по-меки думи. Не знам самата аз, дали изживях нещо такова, но до 3-ия месец след раждането се чувствах отвратително. Самото бебе будеше възхищение и любов, но факта, че трябва 24 часа в денонощието да си стоя в къщи, беше непоносим /дъщеря ми е зимно бебе и навън беше много студено/. Когато се стопли и хукнахме навън беше прекрасно, особено общуването с други майки на мънички бебета. Сега - детенце е на 1г. 6м. ме кара да се заливам от смях, и нямам време за онези черни мисли, изпълзели кой знае от къде.
Трябва време за адаптация и човек да гледа само  напред.

Naty,
аз също като теб бях много любопитна, заради написаното в книгите.      

Мамите ми отоговориха тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=1926,
може и да си го пропуснала.
Съветвам те да прочетеш постингите. Интересни са.